Решение № 1456 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2709/2018 г.

Решение № 1456 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2709/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Стоянова, от [населено място] против решение № 2194/18.12.2017 г. по адм. дело № 2649/2017 г. на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2194/18.12.2017 г. по адм. дело № 2649/2017 г. Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на К. Стоянова, от [населено място] срещу решение № 1012-02-232#1/28.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него разпореждане № 8/16.06.2017 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ, с което на основание чл. 84 КСО е отпусната добавка от пенсията на починал съпруг, считано от 21.04.2017 г. Спорът между страните касае началната дата на отпускане на добавката. По делото е установено, че К. Стоянова е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 05.07.2002 г. Към момента на събитието – смъртта на съпруга й Н. Стоянов, починал на 29.09.2016 г., пенсията на жалбоподателката е била спряна поради изтекъл срок на ЕР на ТЕЛК. В рамките на процедура по оценка на ТНР е било постановено ЕР № 0171/10.03.2017 г. на НЕЛК, с което на Стоянова е била определена оценка на неработоспособността 50%. С разпореждане № 22/24.04.2017 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ е било възобновено изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Заявлението за отпускане на добавка от пенсията на починалия й съпруг К. Стоянова е подала на 21.04.2017 г. Съгласно чл. 84, ал. 1 КСО пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга. С разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО е предвидено, че пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. В случая правото на добавка е възникнало с настъпването на събитието по чл. 84 КСО. Заявлението не е подадено в нормативно установения двумесечен срок и законосъобразно органите на ТП на НОИ са отпуснали добавката считано от 21.04.2017 г. Спирането на изплащането на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не води до спиране или прекъсване на срока по чл. 94, ал. 1 КСО. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение