Решение № 3854 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15649/2009 г.

Решение № 3854 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15649/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на община - Севлиево, против решение № 121/22.10.2009 г., постановено по адм. дело № 125/2009 г. на Административен съд - Габрово, с което е отменена като незаконосъобразна, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, негова заповед № 0457/29.04.2009 г., с нареждане към Михаил Петров и Снежана Рашкова, да извършат ремонт и възстановяване на част от конструктивните елементи на едноетажна жилищна сграда, находяща се в ПИ № 135, кв. 38 по плана на гр. Севлиево. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява представлява. Ответните в касацията страни - Снежана Минчева Рашкова и Михаил Иванов Петров, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Приложен е по делото писмен отговор от адв. Антоанета Иванова, пълномощник на ответницата Снежана Минчева Рашкова, с приложено пълномощно и претенция за разноски в размер на 100 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно решаващият състав е приел, че са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като не са събрани необходимите доказателства относно състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности и не са изслушани заинтересуваните лица, което налага отмяна на оспорвания административен акт. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. За да приеме горепосочения правен резултат, първостепенният съд е установил неспазване на предвидения в чл. 196 ЗУТ ред, няма данни сформираната с нарочна заповед комисия да е изслушала и взела становището на заинтересованите страни, а показанията на разпитания свидетел по този въпрос не са взети под внимание, тъй като липсва отразяване в протокола двамата адресати на акта да са присъствали при проверката. Така изложените от съда изводи се възприемат изцяло от настоящата инстанция, като обосновани и съответни на събраните по делото доказателства и относимите по спора правни норми. С основание са отчетени като допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на въведените с изрични разпоредби норми и е отчетено неспазването на процедурата по чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ. Както отбелязва и прокурорът, те не са самоцелни и с тях законодателят цели да се изясни фактическото състояние на обектите и необходимите ремонтни дейности, за да не се засягат повече от необходимото интересите на собствениците. Поради това е и изискването на изслушването им. Вярно е, както сочи касаторът, че определена форма за удостоверяване на изпълненото изслушване не е въведена, но това е въпрос на самостоятелна преценка - дали с отправяне на нарочна покана или с протокол, които да удостоверят, че заинтересованите лица, по отношение на които се въвеждат задължения, са наясно със започналата процедура и какво е становището им за тях. В случая, с основание свидетелските показания не са взети под внимание - ако действително собствениците са присъствали на проверката, изготвеният от нея протокол е следвало да съдържа подписите им. Не е без значение и, че назначеното по делото вещо лице е установило по-различна от тази по протокола фактическа обстановка. След като се касае за самостоятелни сгради, строени по различно време и отразени като такива в нотариалните актове, състоянието на които също е различно, не са на лице основанията по чл. 38 ЗС, както се твърди в касационната жалба. С оглед изложеното, решението е правилно, твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му не са налице, като на ответната страна Рашкова се следват и направените за тази инстанция разноски, своевременно претендирани и доказани по размер, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,