Решение № 14088 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2014 г.

Решение № 14088 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" против решение № 272 от 13.01.2014 г., постановено по адм. д. № 2575/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Валери Храбър Христов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 220/1.04.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", с която на Валери Храбър Христов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на Административен съд София - град, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и конкретно в нарушение на императивното изискване на чл. 93, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗДСл., е незаконосъобразен и необоснован. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е дал писмени обяснения относно осъществения контрол върху транспортната и охранителната дейност в агенцията, както и е бил изслушан. Фактът, че писмените обяснения са дадени преди вземането на решението от дисциплинарния съвет не обосновава нарушение на императивното правило на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., тъй като дадените от Христов обяснения са относно констатираните нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание. Независимо от това изводите на съда, че при постановяване на административния акт е нарушено изискването на чл. 91 от ЗДСл. и заповедта е издадена и в нарушение на материалния закон са законосъобразни и обосновани. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушаване на задълженията на служителя по организиране и контролиране на охранителния режим в агенцията и използването на моторните превозни средства в агенцията. За нарушенията относно организацията и контрола на охранителната дейност е посочено, че не е утвърдил протоколи за извършената охранителната дейност, поради което два броя фактури от месец декември 2010 г. и 2 бр. от месец януари 2011 г. не са осчетоводени. Посочено е, че тези нарушения заедно с липсващи фактури е довело до несвоевременно заплащане от страна на агенцията на задълженията към "Викинг Николов" ЕООД, осъществяваща охрана, в размер на 346 056.16 лв. Направен е извод, че в резултат на неутвърдените своевременно протоколи не е било възможно своевременно осчетоводяване на фактурите, както и уточняване на размера на дължимите суми от страна на агенцията към охранителната фирма. От събраните по делото доказателства не е установено, че неутвърждаването на протоколите от главния секретар е довело до неосчетоводяване на 4 бр. фактури, цитирани в обжалваната заповед. В становището на началника на отдел "Централен", на което се е позовал органа по назначаването в оспорената заповед, се сочи, че не са осчетоводени 2 бр. фактури за м. декември 2010 г. и 2 бр. за месец януари 2011 г. поради липсата на констативни протоколи, като не е уточнено дали това се дължи на неизготвяне на протоколите от охранителната фирма или поради неутвърждаването им от главния секретар. Видно от уведомителното писмо на "Викинг Николов" ЕООД, изпълняващ договорите за охрана на агенцията е, че последната по нейни твърдения е забавила разплащанията предвид влошеното й финансово състояние. Освен това видно от приложените по делото фактури, цитирани в заповедта е, че задълженията по тях възлизат на 9993.60 лв., а не както е посочено в заповедта - 346 056.16 лв. По отношение на констатираните в заповедта нарушения, изразяващи се в допуснати нарушения в организацията и контрола при използването на служебните МПС относно липсата на подписи на заявителите и неутвърждаването на водения регистър за заявки на посочените в заповедта дати е установено, че на повечето от датите, цитирани в оспорената заповед, главният секретар е бил в отпуск, което е констатирано в одитния доклад и е установено и със събраните по делото доказателства. Установено е и че служителят отговарящ за регистъра е бил в отпуск. От изложеното следва, че при налагане на дисциплинарното наказание не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, а държавният служител не е извършил част от описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина, като се има предвид и, че същият не е отговорен за липсата на фактури, което нарушение му е вменено в заповедта. В тази връзка е законосъобразен и изводът на съда, че заповедта е издадена и в нарушение на императивното изискване на чл. 91 от ЗДСл., съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, което в случая не е сторено. Наложеното наказание е най-тежкото от изброените в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл. видове дисциплинарни наказания, като в случая не е взето предвид нито едно от обстоятелствата визирани в нормата на чл. 91 от ЗДСл. При определяне вида на наказанието дисциплинарно наказващия орган не е взел предвид тежестта на нарушението, какви са настъпилите от нарушението последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината и обстоятелствата при които е извършено нарушението, което е кумулативна предпоставка към преценката за тежестта на извършеното нарушение. Не са обсъдени събраните в административното производство доказателства, не са обсъдени обстоятелствата, че за част от периода, посочен в заповедта, служителят е ползвал разрешен платен годишен отпуск. Не е установено и че неутвърждаването на протоколите е довело до неосчетоводяване на 4 бр. фактури. Допуснатото нарушение на административно производствените правила е съществено, тъй като води до необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание по вид и до извод, че то е несъответно и несъразмерно с дисциплинарните нарушения, за които е наложено, което води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Ето защо като е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционния съд, е постановил решение в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. При правилно установена фактическа обстановка направените от съда изводи са съответни на събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" да заплати на Валери Храбър Христов направените по делото разноски в размер на 750 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,