Решение № 11059 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14923/2008 г.

Решение № 11059 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14923/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 55 от ППЗДС. Производството е образувано по жалба от Борислав Аспарухов Тодоров, представляващ "ПИРГОСПЛОД" АД Бургас срещу заповед № ПД - 109/04.07.2008 г. на Министъра на транспорта, (сега министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията), с която се прекратява откритата с решение № РТ - 9 от 28.05.2007 г. процедура за продажба чрез търг с тайно наддаване на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ имот с пл. № 3106 с площ 4610 кв. м. по кадастрален план на гр. Поморие, ж. п. гара Поморие, при посочени граници, съгласно акт за частна държавна собственост № 3144 от 17.05.2004 г., поради отказ на областната администрация на гр. Бургас да издаде заповед за определяне на купувач, цената и условия за плащане. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при съществени процесуални нарушения и противоречия с материалния закон. В проведената процедура представляваното от жалбоподателя дружество е класирано на първо място и една година чака тя да бъде довършена, като същевременно е задържан и внесения депозит в размер на 34000 лева, а цените на имотите са се повишили от което настъпват вреди. В хода на съдебното производство се поддържат и доводи за немотивираност на акта, липса на указания пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, и няма материално правно основание на което министърът да издаде заповед за прекратяване на процедурата. Ответникът, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Геренска взема становище за неоснователност на жалбата, тъй като заповедта е издадена при спазване на законовите изисквания, а от фактическа страна е установено, че процедурата не може да бъде довършена поради формални причини. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира жалбата за допустима като подадена в срок, тъй като не се установява връчване на обжалвания акт и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От приложената административна преписка се установява, че жалбоподателят е участник в открита с решение № РТ - 9/28.05.2007 г. на Министъра на транспорта процедура за продажба на недвижим имот частна държавна собственост, представляващ описания по горе имот, като продажбата да бъде извършена по реда на Глава V от ППЗДС чрез провеждане на търг с тайно наддаване, определена е начална тръжна цена, определени са и другите условия за провеждането му. Определената комисия за провеждане на търга е отразила действията си в протокол от 16.07.2007 г. и с решение е класирала на първо място жалбоподателя и който протокол е утвърден от министъра на транспорта. В същия протокол е отразено, че представителят на областната администрация - Силвия Димитрова - началник отдел "Държавна собственост" отсъства при провеждането на търга и при спазено условие по чл. 43, ал. 4 от ППЗДС за състава на комисията, последната е провела търга и взела решението си за класиране на участниците. По делото са приложени две писма, посочени в заповедта като основание за издаването на обжалваната заповед, представляващи кореспонденция между Областния управител на Бургаска област и Генералния директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура", Централно управление и между последния и министъра на транспорта за довършване на процедурата от областния управител. От тази кореспонденция се установява, че Областния управител отказва да издаде заповед за довършване на процедурата поради нарушение, а именно неучастие на негов представител в работата на тръжната комисия. Този отказ в крайна сметка е основанието на което министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е прекратил процедурата с обжалваната заповед. При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за неоснователна. В Правилника за прилагане на закона за държавната собственост, Глава Пета е уредена процедурата за продажба на имоти - частна държавна собственост, която е приложима според чл. 59, ал. 1 от ППЗДС и за продажбите на имоти частна държавна собственост, предоставена за управление на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и на държавните предприятия, образувани по реда на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Според ал. 2 от чл. 59, ал. 2 от ППЗДС процедурата за провеждане на търга се открива с решение на съответния министър, което съдържа реквизитите по чл. 43, като в комисията задължително се включва поне един представител на областната администрация по местонахождението на имота. Според ал. 5 органът по ал. 2 - министърът утвърждава протокола на комисията и го изпраща на областния управител по местонахождението на имота ведно с цялата преписка, който издава заповед за определяне на купувача, цената и условията за плащане и подписва договора по реда на чл. 56 - 58 ППЗДС. В случая е безспорно, че в работата на тръжната комисия не е участвал представител на областната администрация, което е нарушение на материалните изисквания по чл. 43, ал. 4 от ППЗДС. Неоснователни са доводите, че комисията която по закон е в състав от 3-5 членове може да работи в състав определен по нейно собствено решение, което е нарушение на чл. 43, ал. 2 от ППЗДС. С цитираната разпоредба областният управител или съответния министър определят първоначално състава на комисията, но не се овластява самата тя да преценява в какъв числен състав, при вече определен такъв, да взема решения и да извършва действия при отсъствие на някои от членовете й, за което се предвиждат резервни членове за участие. Така констатираното нарушение е мотивирало областния управител да не издава заповед с която да довърши процедурата, въпреки извършеното класиране от тръжната комисия, което негово действие от друга страна е и основание за министъра да я прекрати, което правомощие не може да му отрече, макар и да не е посочено изрично в ППЗДС. Такива правомощия са изрично посочени в хипотезите по чл. 46 от ППЗДС, когато такова предложение се прави от самата тръжна комисия, при нормалното протичане на процедурата, а когато самата комисия е допуснала нарушение в работата си на още по силно основание следва да се признае правото на министъра в случая да прекрати процедурата. При изложените съображения доводите в жалбата за нарушения при издаването на обжалваната заповед са неоснователни, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение