Решение № 277 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1579/2011 г.

Решение № 277 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1579/2011 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производство по чл. 290 ГПК. Дом за възрастни хора с умствена изостаналост - селище "Качулка", [населено място], [община], чрез адв. Т. Ч. от АК - С., е подал касационна жалба срещу решение № 177 от 29.09.2011 г. по гр. д. № 321/2011 г. на Сливенския окръжен съд. С въззивното решение е отменено изцяло решение № 447 от 31.05.11 г. по гр. д. № 6765/10 г. на Сливенския районен съд и вместо него е постановено друго, като е признато за незаконно уволнението на Ш. Х. И. от [населено място], [община], отменена е заповед № 30/5.10.2010 г. на директора на дома, с която тя е дисциплинарно уволнена, служителката е възстановена на длъжността "хигиенист", а работодателят е осъден да заплати сумата 1560 лева, съставляваща обезщетение за незаконното уволнение - искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответницата Ш. Х. И. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК - С., в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата и моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касационното обжалване е допуснато с определение № 650 от 9.05.2012 г. по материалноправен въпрос, който се отнася до приложението на императивната разпоредба на чл. 195 КТ и по точно до това дали ако работодателят е издал две заповеди - за налагане на наказание "дисциплинарно уволнение" и за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, които взаимно се допълват, и в които се съдържа препращане и към други документи, може да се приеме, че е изпълнено изискването на закона за мотивиране на акта, с който е извършено дисциплинарното уволнение. Намерено е, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, който текст, макар да не е изрично посочен от касатора, е застъпен в обстоятелствената част на жалбата му. Той се е позовал на практика на ВКС по повдигнатия въпрос, която е различна от възприетата във въззивното решение. Приложеното съдебно решение № 1506/10.12.99 г. по гр. д. на ВКС, III г. о. илюстрира трайната му практика, че заповедта за дисциплинарно уволнение трябва да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ, но това изискване не е самоцелно. От една страна то гарантира правото на защита на работника или служителя, който е необходимо да узнае съществените елементи на допуснатото дисциплинарно нарушение, а от друга - дава възможност на съда да извърши проверка за законността на уволнението, включително чрез служебна проверка наличието на реквизитите на чл. 195, ал. 1 КТ, които при съблюдаване на някои изисквания могат да се съдържат чрез препращане и в друг акт. Това е наложило да се допусне касационно обжалване на това основание. Приетото в посоченото решение е преутвърдено и понастоящем в множество актове на Върховния касационен съд, които формират задължителна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК - така решения по чл. 290 ГПК № 849 от 12.02011 г. на IV г. о.; № 266/26.09.2011 г. по гр. д. № 311/2011 г. на III г. о.; № 432/7.11.2011 г. по гр. д. № 65/2011 г. на IV г. о.; № 278/19.05.2011 г. по гр. д. № 1276/2010 г. на IV г. о. и др. В тях е посочено, че изискването за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение е изпълнено при наличието на данни за еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл. 194 КТ и за осигуряване възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който само в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на уволнението. Задължителните реквизити на чл. 195, ал. 1 КТ могат да се съдържат в един акт - обикновено това е заповедта, с която се налага наказанието, но тя може да препраща и към друг акт, стига той да е станал достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната процедура и преди връчването на самата заповед. По съществото на спора: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата с два акта - заповед за налагане на наказанието и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, е незаконно. Приел е също така, че едно от посочените основания за уволнение - чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ не е осъществено, тъй като дисциплинарното нарушение е само едно. Не е изяснено дали писмените обяснения, макар и адресирани до работодателя, са стигнали до него и дали са дадени в рамките на дисциплинарното производство за уволнение. Накрая липсвала индивидуализация на нарушението по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, както и убедителни доказателства за неговото извършване. Решението е неправилно. Няма пречка дисциплинарното уволнение де се извърши с два акта - заповед за налагане на наказанието и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Необходимо е реквизитите на двата акта, в тяхната съвкупност, да съдържат мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - да сочат нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Няма пречка мотивите да се намират и в друг документ, който по силата на препращането ще се инкорпорира към заповедите, стига този документ да е станал достояние на наказания работник или служител преди уволнението и той да е могъл да се защити по предявените му нарушения. Когато в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени няколко основания за дисциплинарно уволнение - в случая чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ във вр. чл. 187, т. 10 КТ, съдът е длъжен да изследва наличието на всяко едно от тях. При несъответствие между посоченото от работодателя основание за уволнението и дисциплинарното нарушение, съдържащо се в мотивите на заповедта, от значение е текстовата /обстоятелствената/ част на акта. Такова несъответствие няма за последица незаконността на уволнението, защото съдът е този, който ще квалифицира нарушението и ще го подведе под съответната правна норма. Писмени обяснения за обстоятелствата, за които е наказан работникът или служителят, са индиция за узнаване на нарушението и подлежащите на оспорване факти. При липса на данни за друга процедура за търсене на отговорност /наказателна, административнонаказателна или имуществена/, които да създават съмнения относно характера на производството, в което са дадени обясненията, следва да се счита, че те са дадени по повод висящо дисциплинарно производство. Законът не урежда специална дисциплинарна процедура за даване на обяснения /р. № 209/2.05.2012 г. по гр. д. № 768/2011 г. на IV г. о; № 225/5.04.2012 г. по гр. д. № 375/2010 г. на III г. о. и др./. Доказателствената тежест е на работодателя, а събраните доказателства се преценяват по правилата на ГПК. В случая съдът не е има основание да приеме, че работничката е поставена в положение на изненада спрямо нарушението, за което е наказана. Тя е дала писмено обяснение на 8.10.2010 г., което предхожда крайния акт на уволнението - заповедта от 8.11.2010 г. В него е изложила становище по вменената й дисциплинарна простъпка, а именно "За физическо насилие на публично място /пред болница Царица Й./ с потребителката Роза С., въпреки недобро здравословно състояние на потребителя, на 29.09.2010 г., както е видно от докладна записка на А. С. - Ръководител сектор "Медицинско обслужване" в Д. - Селище "Качулка" - С.". Докладната записка е приложена по делото и не е оспорена от ищцата. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ и е доказано по основание от разпита на свидетелите А. Х. и А. С. - пряк ръководител на ищцата и автор на докладната записка. Макар двамата свидетели да не са присъствали лично на инцидента с нанесения побой на пациентката Роза С., те лично са се занимавали и проучили случая въз основа на обаждане на очевидката д-р Хаварян и шофьора от болницата У. Тези свидетелски показания не са опровергани от други доказателства, каквито изобщо не са ангажирани от ищцата в сроковете по ГПК, поради което трябва да се преценяват с оглед на другите данни по делото. Поради това следва да се приеме, че искът е доказан по своето основание и действително наказаната И. е упражнила физическо насилие върху пациентка от Дома за възрастни хора с умствена изостаналост, което съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 187, т. 10 КТ. Това е така по силата на т. 11, 12 и 13 от длъжностната й характеристика, които вменяват в задълженията на работещите като "хигиенист" да участват в непосредственото обгрижване на потребителите, съобразно дневната програма, отговорност за тяхното присъствие, сигурност и безопасност, както и да пазят тяхното достойнство. Наложеното наказание е съразмерно по тежест с дисциплинарното нарушение. В тази насока съдът съобразява всички данни по делото от обективен и субективен характер - че физическото насилие е осъществено спрямо болно лице с умствена изостаналост, че свидетелите установяват повторяемост на инцидентите, че ищцата не признава нарушението и не се разкайва за него. Обществено недопустимо е лице с подобна характеристика да бъде възстановено на работа и да му се поверят грижи за болни, които се нуждаят от особена подкрепа и разбиране. Изложеното налага да се отмени въззивното решение поради материалната му и процесуална незаконосъобразност и да се постанови друго по съществото на спора съобразно отговора на поставените въпроси и мотивите на настоящото решение. На касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение пред районния и окръжен съд, за които е направил надлежно искане. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и 2 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.