Решение № 13130 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11011/2019 г.

Решение № 13130 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11011/2019 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Петрова, срещу решение № 167/12.07.2019 г. постановено по адм. дело № 55/2019 г. на Административен съд-Ямбол, с което по жалба на Т. Факирев, в качеството му на ЕТ "Т. Факирев", е отменено като незаконосъобразно решение № 28/121/06802/3/01/04/01, изх. № 01-6500/6841/20.12.2018 г. за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и фондът е осъден да заплати на търговеца, разноски в размер на 16 100 лв. С жалбата се претендира отмяна на процесното решение, по изложени доводи за наличието на основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, както и присъждане на разноските, направени за двете инстанции. Ответникът Т. Факирев, действащ като ЕТ "Т. Факирев", със седалище с. Кабиле, област Ямбол, чрез процесуалния си представител адвокат С. Клуковска, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски за производството пред Административен съд-Ямбол. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, но по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Т. Факирев, в качеството му на ЕТ "Т. Факирев", срещу решение 28/121/06802/3/01/04/01, изх. № 01-6500/6841/20.12.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 51, ал. 1 и ал. 2, чл. 16, ал. 2 и чл. 55, ал. 2 от Наредба № 8/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ му е наложена финансова корекция в размер на 542 640, 76 лв. Административният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Отчитайки единствено данните от приобщената по делото административна преписка, първата инстанция констатирала, че едноличният търговец е допуснал твърдяното от органа нарушение, тъй като не достигнал заложените в бизнес плана приходи, в разрез с целите, дейностите и изискванията на мярка 121, определени в Наредба № 8/2008 г. При това обосновал отмяната на административния акт само с извод за липсата на законово основание за неговото издаване, с оглед нищожността на Методиката за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени след изплащане на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013 г. /по т. 30 от която е определен размера на процесната финансовата корекция/, прогласена с решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на Върховния административен съд, потвърдено с решение по адм. дело № 1757/2019 г. на петчленен състав на ВАС. Според настоящият състав, неправилно Административен съд-Ямбол приема, че достатъчно основание за отмяна на решението за налагане на финансова корекция, дава посоченото в него правно основание по обявената за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ. Първоинстанционният съд не е съобразил, че решението на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено при условията на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8/2008 г., обосноваващи налагането на финансова корекция при установяване на посочените в тях обстоятелства, още повече, че разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Наредбата обективира критериите за определяне на размера на намалението на помощта - вид, степен и продължителност на неизпълнението, като при констатирани висока степен на неизпълнение и продължителност на неизпълнението може да бъде разпоредено включително връщане на пълния размер на изплатените суми по предоставената финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Действително, в случая обосновано съдът е приел, че едноличният търговец е подал заявление за подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", по което е сключен договор № 28/121/06802/15.08.2014 г., с предмет на проекта - изграждане на предприятие за производство и преработка на гъби. При извършена проверка на място след плащане, в периода 21. 08-04.09.2018 г., органът констатирал неизпълнение на заложените в бизнес плана, финансови нива за 2016 г. и 2017 г., като отчел, че за всяка от тези две години, в бизнес плана са заложени приходи от гъби печурки /пресни и сушени/ в размер на по 700 000 лв, а при проверката на място - са установени приход за 2016 г. в размер на 0 лв, или 0% изпълнение, съответно - 1 820 лв за 2017 г., или 0. 26 % изпълнение, или общо 0. 13 % изпълнение на заложените в бизнес плана приходи за целия проверен период. Приемайки за доказани тези данни, съдът изложил съображения, че бизнес планът е относим към преценка, свързана с постигане на целите на мярка 121 и с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период, а оттам и че е налице допуснато нарушение на поетия ангажимент, изразяващо се в непостигане на предвидените финансовите показатели, като основание за налагане на финансовата корекция. Горепосоченият извод е направен единствено въз основа данните от документите, представляващи част от представената от органа административна преписка, приети като доказателства в първото и единствено проведено по смисъла на ГПК, открито заседание по делото - това на 24.06.2019 г. Видно от съставения протокол, съдът без в действителност да докладва подадената жалба и да разпредели доказателствената тежест в процеса, както и без да се произнесе по молба вх. № 684/25.03.2019 г., подадена от касатора в настоящото производство с искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да провери документацията при едноличния търговец и да изясни какви са приходите от инвестицията за периода от двете пълни финансови години, за които е извършена проверката на място след плащане /преди съдебното заседание, насрочено за 25.03.2019 г., по направено в което искане, производството по първоинстанционното дело е спряно с определение № 172/26.03.2019 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до постановяването на окончателен съдебен акт по адм. дело № 11440/2017 г. по описа на ВАС, и впоследствие възобновено с определение № 316/31.05.2019 г. /, както и без да предприеме каквито и да било други действия по изясняване на спора от фактическа страна. В резултат, като счел делото за изяснено и дал ход на същото по съществото на спора в заседанието си на 24.06.2019 г., съдът е действал в противоречие с вмененото му съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, задължение да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Наместо да изясни напълно спора от фактическа страна и да прецени включително дали при издаване на решението за налагане на финансова корекция са спазени приложимите разпоредби на Наредба № 8/2008 г. /още повече, че в атакувания административен акт са изложени фактически и правни основания по този подзаконов нормативен акт/, съдът постановил необосновано и евентуално - неправилно решение по съществото на спора. Другояче казано, тъй като първата инстанция не е изяснила спора от фактическа страна и не е разпределила доказателствената тежест в процеса, като при това осуетила възможността на административния орган по чл. 170, ал. 1 АПК да установи фактическите обстоятелства, послужили за издаване на акта, и тази на едноличния търговец - да докаже възраженията си срещу наложената му финансова корекция, е допуснала съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на неправилно решение, което следва да бъде отменено. Предвид това и доколкото решаването на спора по същество от настоящия състав би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции, при наличието на отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, решението следва да бъде отменено, а делото - върнато на Административен съд-Ямбол, за новото му разглеждане от друг състав. С оглед изхода от делото въпросът за разноските следва да бъде решен съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, а именно - от административния съд при новото му разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение