Решение № 4229 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10573/2016 г.

Решение № 4229 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10573/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т. Т., подадена чрез процесуален представител срещу решение № 4621 от 1.07.2016 г., постановено по административно дело № 3410/2016 г. от Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3883дд-479/14.03.2016 г., издадена от полицейски орган при 08 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила за преценка на доказателствата, необосновано и незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при 08 Районно управление "Полиция" (РУП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) чрез процесуален представител и в представени от същия писмени бележки оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено след надлежно сезиране от активно легитимирана страна против индивидуален административен акт в рамките на предоставената на съда компетентност. Касационната жалба е неоснователна. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповедта е законосъобразна. Правилен е изводът, че същата е постановена от компетентен орган, каквито са полицейските органи, а по делото от представената служебна бележка на л. 16 се установява, че служителя към датата на издаване на заповедта е заемал длъжност в 08 РУП СДВР, при което е имал качеството на такъв орган. Противно на твърденията в касационната жалба правилен е и изводът, че актът е постановен при спазване на изискванията за форма по чл. 74, ал. 2 ЗМВР, тъй като в същата са посочени основанията за задържането му - съпричастност към извършено престъпление. При това неоснователен е наведеният довод, че в случая не са налице достатъчно данни за извършване на престъпление от страна, тъй като това е основание за образуване на наказателно производство, а в случая се касае до налагане на принудителна административна мярка задържане за срок от 24 часа, която има съвсем други цели и последици, поради което законодателят е предвидил като изискване за налагането й единствено наличие на данни, без да поставя допълнително изискване за тяхната достатъчност. Обстоятелството, че при проведения след задържането му обиск в лицето не е намерена марихуана - вещество съдържащи тетрахидроканабинол не опровергава наличието на данни за съпричастност на лицето към престъплението, посочено като основание за задържането му, доколкото такова вещество е намерено и иззето при проведения обиск на лицето преди задържането му. С оглед на така установено обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че при постановяване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същата е материално законосъобразна. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определени по размер в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение