Решение № 7793 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 367/2009 г.

Решение № 7793 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 367/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационна жалба на Столична РДНСК, "Родопи" ЕАД и по касационна жалба на Тодор, Христо и Ирина Карапеткови и Асен, Борис и Весела Стоянови и "Хрисома" ООД чрез адв. Бакалов срещу решение № 761 от 09.10.2008 г. по адм. дело № 4174/2007 г. на Административен съд - София-град, като са изложени доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационните жалба "Софийски имоти" ЕАД изразява становище за неоснователност на касационните жалби, а останалите ответници по касационните жалби не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-04-74 от 25.07.2007 г. на Началника на Столична РДНСК, с която е отменено разрешение за строеж № 28 от 19.02.2007 г., издадено от главния архитект на район "Средец" на Столична община, отхвърлила е жалбите на жалбоподателите против разрешението за строеж и съдът е оставил в сила разрешението за строеж. При проверката на обжалваното решение на първоинстанционния съд по наведените касационни основания, Върховният административен съд приема, че решението е правилно и обосновано и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както неоснователно се излага от касаторите. Съдът е обсъдил относимите за спора факти, в това число и заключението на вещото лице. Установено е, че в случая се касае за съществуващ - заварен строеж, а не нов строеж. Не е доказано твърдението на касаторите за извършване на нов строеж, поради което не е необходимо да се изследва наличието на законовите предпоставки за извършване на нов строеж, което е друга законова хипотеза, различна от тази на основание на която е издадено разрешението за строеж, отменено незаконосъобразно с оспорената заповед, за което съдът е изложил обосновани мотиви. Видно от данните по делото, разрешението за строеж е с обхват - основен ремонт, съгласно определението на § 5, т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение е прието от съда като компетентно. Същото е дало отговор на всички въпроси, относими към предмета на настоящото административно производство. Установява се, че наличната покривна конструкция напълно съответства на проекта за който е издадено разрешението за строеж № 135 от 25.11.1997 г., поради което незаконосъобразна е оспорената заповед, с която е отменено разрешението за строеж на главния архитект от 2007 г., като в този смисъл са изложени обосновани мотиви от съда. В съответствие със събраните по делото доказателства е наложен извода на съда, че разрешението за основен ремонт на покривната конструкция не излиза извън очертанията и не надвишава обема на процесната сграда във вида й след последното преустройство извършено на основание разрешението за строеж от 1997 г. Обхватът на разрешение за строеж № 28 от 19.02.2007 г., издадено от главния архитект на район "Средец" на Столична община е за възстановяване на повреден покрив. Както е отчетено в т. 2.1.4 от съдебно-техническата експертиза някои дефекти са причинени от самосрутваща се съседна сграда и при демонтирането й, поради което извършването на основния ремонт е в интерес на собственика на сградата на "Софийски имоти" ЕАД и не засяга правата и законните интереси на лицата, по възраженията на които административния орган е постановил оспорения административен акт, който е отменен от съда като незаконосъобразен. Не относим за спорното правоотношение, както правилно е изложил мотиви в тази посока съда е въпросът за статута на обекта, както и има ли издадено разрешение за ползването му като магазин, има ли разрешение по чл. 20, ал. 4 от Закона за паметниците на културата и музеите, предвид довода на жалбоподателите пред първоинстанционния съд, който се поддържа от касаторите и пред настоящата инстанция, че процесният строеж навлиза в охранителна зона на паметниците на културата. В тази връзка следва да се има предвид, че предметът на настоящото административно производство не налага изясняването на тези въпроси, защото съдът е задължен да осъществи контрол за законосъобразност на оспорения акт, анализирайки посочените в него правни и фактически основания, но няма правомощия да излиза извън рамката на спора, по който е образувано настоящото производство. Тези въпроси биха могли да се поставят и да се изяснят в друго административно производство, образувано на друго правно основание от ЗУТ, а не в производство, образувано на посоченото в оспорения административен акт правно основание. След като е установено, че в случая се касае за издадено разрешение за основен ремонт на съществуващ строеж, правилен е извода на съда, че жалбоподателите не са от кръга на субектите, изчерпателно посочени в чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, имащи право да го обжалват пред РДНСК, и с тези съображения, които се възприемат от настоящата инстанция, правилно съдът е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед на началника на Столична РДНСК. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед не е опроверган от касаторите пред настоящата инстанция. С тези съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, поради което обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение