Решение № 5431 от 23.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на РДГ В. Търново, чрез пълномощник против Решение 120 от 07.06.2022 г., постановено по адм. дело 76/2022 г. от Административен съд - Сливен (АС-Сливен), с което е отменена негова Заповед РД06-23 от 21.01.2022 г., с която е обезсилено позволително за сеч 0649772 от 14.01.2022 г. за отдел 6, подотдел я, землище Дрента, Община Елена, имот с 23710.260.300 общинска горска територия. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на развилото се производство пред съда и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Прилага писмени доказателства и претендира разноски за настоящата инстанция. Ответната страна Я. Блецов, чрез пълномощника си адв. П. Начков от АК Сливен представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно. Претендира присъждане на разноските по делото.. Ответникът - В. Лазаров, редовно призован за съдебно заседание, не е изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед РД06-23 от 21.01.2022 г., издадена от директора на РДГ В. Търново, с която е обезсилено позволително за сеч 0649772 от 14.01.2022 г. за отдел 6, подотдел я, землище Дрента, Община Елена, имот с 23710.260.300 общинска горска територия. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил оспорвания административен акт и е осъдил РДГ В. Търново да заплати на жалбоподателя понесените по делото разноски. След като е изяснил фактическата обстановка по спора, анализирал е събраните и относими за неговото решаване доказателства и е обсъдил възраженията на страните е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно като краен резултат. Съдът е извършил служебно дължимата проверка за законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК и правилно е установил, че оспорвания акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Правилно съдът е приел, че при издаването на обжалваната заповед не се установява и съществено нарушение на административно производствените правила, като отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Правилно е приетото за неоснователно възражение за нарушение по смисъла на чл. 26 АПК, т.к. в случая тази разпоредба не е приложима, както е посочил съдът. Съгласно текста - актове, които по силата на специален закон се издават или изпълняват незабавно Раздел I от Дял втори на АПК не се прилага. Видно от нормата на чл. 58, ал. 3 и ал. 4 от Наредба 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите (обн., ДВ, бр.64 от 19.08.2011 г.), която е визираният в чл. 22 АПК специален закон, че заповедта за обезсилване на позволителното за сеч се връчва на лицето, на което е издадено - за незабавно изпълнение, на лицето, което е издало позволителното за сеч и се отразява незабавно от съответната РДГ в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите. Действията по незабавното изпълнение на този вид заповеди целят да предотвратят или ограничат настъпването на вреди и негативни последици за горските територии, т.е. общественият интерес е противопоставим на личния. Решението е постановено при детайлна преценка на представените доказателства. Правилен е изводът на съда, че описаните в заповедта фактически основания са се осъществили така, както са описани от административният орган и се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, които не са оспорени и са непротиворечиви по съдържание. Страните на практика не оспорват настъпването на тези факти, а тяхното правно значение. Спорът е съсредоточен върху правния въпрос от коя дата е налице влязъл в сила ГСП и е започнал да тече 10-годишния срок на неговото действие от 21.12.2013 г., когато е издадена Заповед 472 на директора на РДГ В. Търново или от 01.01.2012 г, каквото е твърдението на административния орган. Настоящата инстанция намира, че АС - Сливен е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 13, ал. 8 и ал. 9 от ЗГ горскостопанските планове и програми се утвърждават със заповед от: 1. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за горските територии - държавна собственост и 2. директора на съответната регионална дирекция по горите - за горските територии извън посочените в т. 1, които попадат в района им на дейност. Тези заповеди могат да се обжалват по реда на АПК, поради което при липса на твърдения и доказателства за оспорване, се налага извод, че Заповед 472/21.12.2013 г. на директора на РДГ-Велико Търново е породила действие след изтичането на срока за обжалване. Доводите на касационния жалбоподател и мотивите на първоинстанционния съд за съществуването на този ГСП в по-ранен момент от издаване на заповедта за утвърждаването му не са съобразени с правилата на формалната логика и материалния закон. Изискването за утвърждаване на изработените ГСП от административен орган (при изрично определена компетентност на различни органи в зависимост от собствеността на регулираната територия) и възможността за съдебен контрол върху този акт предполага, че съответните планове и програми нямат самостоятелно значение преди утвърждаването им. В същия смисъл е и вписания в общите бележки текст, на който се позовава директорът на РДГ-Велико Търново, за да обоснове обратно действие на плана преди неговото изработване и утвърждаване. В случая безспорно е установено, че горите не са държавна собственост. Безспорно е също, че процесния ГСП е утвърден с акт на директора на РДГ В. Търново - Заповед 472 на 21.12.2013 г. Не са приложени доказателства да е била оспорена, от което следва извода, че е породила действието си след изтичането на срока за обжалването й (съгл. ал. 9 на чл. 13 ЗГ). Императивното задължение на административния орган да утвърди ГСП с нарочен акт заповед, която следва да има изискуемото от чл. 59 АПК съдържание, и предвидения контрол за законосъобразност по реда на АПК изключват хипотезата, развита от касатора за наличие на ГСП в по-ранен от момента на влизане в сила на Заповед 472 на директора на РДГ. При това положение заповедта, с която е наредено обезсилване на позволително за сеч 0649772 от 14.01.2022 г. за отдел 6, подотдел я, землище Дрента, Община Елена, имот с 23710.260.300 общинска собственост е постановена в нарушение на закона, както правилно е приел решаващият съд. Нарушението е достатъчно основание за отмяна на оспорвания акт, без да се обсъждат останалите доводи на касатора по същество. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна, но не следва да бъде уважена, тъй като по делото липсват доказателства за реално извършени такива. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение