Решение № 16199 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12244/2019 г.

Решение № 16199 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12244/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от А. А., действащ като ЕТ "АГРОБЛОК – А. А.", гр. Д., чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила Решение № 117/17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 125/2017 г. на Административен съд – В., оставено в сила с Решение № 4223 от 21.03.2019 г. по адм. дело № 1715/2018 г., по описа на ВАС, четвърто отделение. В искането се поддържа, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК за отмяна на горепосоченото решение поради откриване на нови обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната, както и, че актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Искателят счита, че изводът на тричленния състав на ВАС за частична законосъобразност на оспореното решение на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" се основава на т. 30 от Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г., утвърдена от същия. Сочи, че с Решение № 8020 от 29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав е оставено в сила Решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, с което е обявена нищожността на горепосочената Методика за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г. Обосновава тезата, че решението, с което е обявена нищожността на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г. е ново обстоятелство, което не е било могло да бъде известно на страните, тъй като е постановено след датата на решението, чиято отмяна се иска. Намира още, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, тъй като с обявяването на нищожността на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г. е отпаднал актът, въз основа на който е определена финансовата му корекция. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в искането и моли съда да отмени влязлото в сила горепосочено решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд. Ответникът по искането за отмяна – Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - гр. С., чрез процесуален представител, изразява становище за неговата неоснователност в писмен отговор от 01.10.2019 г. и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна е подадено в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество. За да се произнесе по основателността на искането за отмяна, настоящият петчленен състав взе предвид, че с Решение № 4223 от 21.03.2019 г., постановено по адм. д. № 1715/2018 г. на ВАС, четвърто отделение е оставено в сила Решение № 117 от 17.11.2017 г., постановено по адм. д. № 125/2017 г. на АС – В., с което е изменено на Решение № 05/311/00220/301/04/01, изх. № 01-6500/183 от 18.04.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", в частта, с която като за база на определената финансова корекция е определена "отпуснатата финансова помощ" по договор № 05/311/00220 от 28.07.2011 г., като определя за база "отпусната финансова помощ от ЕЗФРСР" и финансовата корекция възлиза на 44 456, 26 лв. В останалата й част жалбата е отхвърлена. С решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11440 по описа за 2017 г. е оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 1757/2019 г., с което тричленен състав на Върховния административен съд е обявил нищожността на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Решаващият състав е приел, че подзаконовият нормативен акт е издаден при липса на законово предоставена компетентност, както и, че същият не е обнародван в Д. вестник. С решението на касационната инстанция са споделени мотивите на тричленния състав, като е подчертано, че само законът може да оправомощи даден орган да издаде нормативен акт. Законодателят е този, който преценява необходимостта от правна регламентация на правоотношенията с подзаконов нормативен акт, т. е. степента на правна абстракция на нормите. Пак той определя коя материя трябва да бъде регламентирана на подзаконово ниво и кой е органът, който да стори това. Нормативната компетентност не е нещо, което се подразбира и предполага. За да издаде, измени или допълни нормативен административен акт е необходимо да има изрична законова делегация за съответния орган. Особено значимо е въздействието, което нормативният административен акт оказва върху съответния вид обществени отношения, върху правните субекти, за да се остави безконтролната възможност да се използва държавната принуда чрез издаването на нормативни административни актове. Наред с това нерегламентираното издаване, изменение и допълване на нормативни административни актове би поставило на изпитание вътрешното единство на съществуващата в държавата йерархия на нормативните актове, която предопределя юридическата сила на нормативните актове и по този начин гарантира правната сигурност. В случая такава делегация за издаване на нормативен акт от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", който акт регламентира санкционен режим след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, няма. При тези релевантни факти и обстоятелства, настоящият петчленен състав намира, че не са налице основания по чл. 239, т. 3 и чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на атакуваното решение. Отмяната на влезлите в сила съдебни актове е извънреден способ за защита и е приложим само при наличие на някое от изчерпателно предвидените отменителни основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Стриктното тълкуване на основанията за отмяна, произтичащо от извънредния характер на този способ за защита, не позволяващ разширителното им тълкуване и прилагане и води до извод, че законовият израз " когато актът е основан на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен" не може да обхване случаи на обявена нищожност или отмяна на подзаконовите нормативни актове. Нормативният акт не представлява "акт на друго държавно учреждение" по смисъла на чл. 239, т. 3 АПК. Разпоредбата има предвид административни или съдебни актове, на които е основано съдебното решение и които впоследствие са били отменени по надлежния ред, но предполага отмяната на административен акт, който не е нормативен. Методиката е нормативен административен акт, утвърден от изпълнителния директор на ДФ"Земедели", което мотивира извода, че искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Несподелим е и доводът за наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според същата норма актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Визираната норма сочи, че основанието по чл. 239, т. 1 АПК се отнася до хипотези на непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Като "нови обстоятелства" следва да се определят такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, но не са включени във фактическия материал по делото. Като "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Важно и съществено условие е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Искателят сочи като ново обстоятелство нищожността на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013 г., която обаче е нормативен административен акт, утвърден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и не попада в обхвата на чл. 239, т. 1 от АПК. Предвид гореизложеното, искането на А. А., действащ като ЕТ "АГРОБЛОК – А. А.", гр. Д. за отмяна на влязло в сила Решение № 117/17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 125/2017 г. на Административен съд – В., оставено в сила с Решение № 4223 от 21.03.2019 г. по адм. дело № 1715/2018 г. на ВАС, четвърто отделение на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК се явява неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на спора и направеното от процесуалния представител на ответника в писмения отговор искане, в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VII- ми петчленен състав на Първа колегия