Решение № 4387 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9297/2012 г.
ВАСV отделение28.03.2013 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ заповед РД 49-163/15.05.2012 г. на министъра на земеделието и храните в частта, с която е определен като поземлен имот в горска територия имот № 12369. ОСЪЖДА Министерството на земеделието и храните да заплати на Антон Димитров Димитров от гр. Бургас, жк Изгрев, бл. 3, вх. В, ет. 8 сумата 1200 (хиляда и двеста) лева разноски по делото. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 4387 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9297/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 4, ал. 6 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба на Антон Димитров Димитров от гр. Бургас против заповед № РД 49-163/15.05.2012 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която е определен като поземлен имот в горски територии собствения му имот № 012369, с площ 7.845 дка. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е немотивирана, издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прави искане заповедта да бъде отменена и претендира направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Заинтересуваната страна - Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 163, том V, рег. № 8708, дело № 717/2007 г. жалбоподателят Димитров е собственик на поземлен имот с идентификатор 67800.12.414 по одобрената кадастрална карта на гр. Созопол с площ 7 844 кв. м, с трайно предназначение земеделска и начин на трайно ползване: друг вид недървопроизводителна горска площ, идентичен с имот по предходен план № 12369. Със заповед № РД 49-248/27.06.2011 г. министърът на земеделието и храните създава областна комисия за област с административен център гр. Бургас в състав от 29 членове, като определя и четирима резервни членове. Разпоредено е комисията да извърши на място по документи и чрез цифрова ортофотокарта проверка за наличието на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ, които към деня на влизане на закона в сила не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост, в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство на територията на областта. Със заповедта е наредено е да се изготви протокол за работата на комисията, към който да се приложи списък на имотите, като в протокола се опишат размерът на имотите, видът и произходът на гората и се приложат скици на имотите и таксационни характеристики. Видно от представения протокол без дата, в изпълнение на заповед РД 49-248/27.06.2011 г. при обобщаване работата на комисията от няколко заседания, са описани затрудненията, които среща същата при осъществяване на възложените й задачи. Отбелязано е, че след приемане на картата на възстановената собственост не е извършена актуализация на данните за новоприетите лесоустройствени проекти, което затруднява работата на експертите по определянето на засегнатите имоти съгласно списъка за несъответствията към ЛУП, който е по землища и по отдели и подотдели; при установяване на имотите масово се наблюдават случаи, при които само част от имота е гора, което налага разделяне на фондовата граница между поземления и горския фонд и води до обособяването на нови имоти, несъответстващи на документите за собственост; част от имотите попадат в зона по Натура 2000 и по мерките за подпомагане по агроекология; в землищата, за които има приета и влязла в сила кадастрална карта не се актуализират данните за новоприетите лесоустройствени проекти, тъй като СГКК поддържат само поземлените имоти; не е извършено съгласуване преди окончателно приемане на лесоустройствения проект с картата на възстановената собственост и съответно след приемане да бъде въведен актуалния лесоустройствен проект в картата на възстановената собственост. Относно община Созопол, в землището на която се намира и имотът, собственост на жалбоподателя, комисията установява, че не е извършено съвместяване на цифровите модели на картата на възстановената собственост на землищата с цифровия модел на горския фонд по ЛУП, като не са отразени разликите във фондовите граници на поземления и горския фонд, поради което се иска становище от министерството на земеделието и храните. Като приложение към протокола е посочено, че се прилага списък на имотите по общини и таксационни характеристики. Относно издаването на скици, които са неразделна част от таксационната характеристика, е посочено, че се очакват указания от министерството на земеделието и храните. От представения списък на имоти в горска територия е видно, че за имот № 12369 е отразено следното: площта му, друг вид недървопроизводствена площ, отдела и подотдела, в който се намира. В графата част от площта, която е гора няма извършено вписване. Списъкът не е подписан и няма данни от кого е изготвен. Приложената таксационна характеристика също не е подписана и не е ясно от кого е изготвена. Скица на имота не е представена. С оспорената заповед № РД 49-163/15.05.2012 г. на основание § 4, ал. 5 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ и утвърден протокол от заседание на областна комисия зам.-министърът на земеделието и храните определя като поземлени имоти в горски територии изброените имоти, сред които и имот № 012369, с площ 7.845 дка, собственост на жалбоподателя. При така установените факти настоящият състав прави следните изводи: Жалбата е подадена в срок от лице с правен интерес да обжалва административния акт в частта относно собствения му имот с № 012369, площ 7.845 дка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган - заместник-министъра на земеделието и храните при условията на заместване съгласно заповед № РД 09-765/11.05.2012 г. Направеното в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя възражение в обратен смисъл е неоснователно. В случая не е налице делегиране на правомощия, а издаване на административен акт по силата на изрична заповед за заместване. Оспорената заповед е постановена в предписаната от закона писмена форма, но не съдържа фактически основания в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Такива по отношение на поземления имот, собственост на жалбоподателя, не се съдържат и в протокола от заседание на областната комисия, цитиран в заповедта. Отделно от посочения порок във формата на акта, същият е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните норми на ЗГ. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗГ в едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на земеделието и храните със заповед назначава областни комисии, които изготвят списъци на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, които към деня на влизане в сила на закона не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост. В случая областната комисия за област с административен център гр. Бургас е назначена със заповед на министъра на земеделието и храните в състав съгласно изискванията на ал. 2 на същата разпоредба. Нормата на § 4, ал. 3 от ЗГ предвижда задължение за областната комисия да извърши на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта проверка за наличието на имоти по ал. 1 в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство и да изготви протокол за работата си, към който прилага списък на имотите. В протокола се описват размерът на имотите, видът и произходът на гората и се прилага скица на имота и таксационна характеристика. По делото не са представени доказателства назначената комисия да е извършила проверка на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта. В приложения протокол не е описан размерът на имотите, видът и произходът на гората, като липсва и скица на процесния имот. В протокола се съдържат констатации относно установени трудности и пречки в работата на комисията, но не и задължителните съгласно посочената норма реквизити, от които да се направи извод за данните, характеризиращи конкретния имот като гора. Следователно заповедта е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Гора съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. По делото не е установено, че имотът, собственост на жалбоподателя, е гора по смисъла на цитираната разпоредба. Данни относно това обстоятелство не се съдържат в административната преписка. Обратен извод не може да се направи както от представения списък на имотите, така и от таксационната характеристика. Въпреки дадените от съда указания ответникът и заинтересованата страна не представят други доказателства в подкрепа на констатацията на административния орган, определяща процесния имот като горска територия. При тези данни следва да се приеме, че оспорената заповед относно поземлен имот № 012369 е постановена и в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното настоящият състав приема, че заповедта в оспорената част е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена. Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК министерството на земеделието и храните следва да заплати на жалбоподателя сумата 1200 лв. разноски по делото, представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,