Решение № 12729 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10824/2009 г.

Решение № 12729 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10824/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Захарен комбинат Пловдив" АД срещу решение № 629 от 30.06.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Комисията за защита на конкуренцията неправилно е приела, че действията на жалбоподателя целят да увредят интересите на "Победа" АД, а не да защитят правото на "Захарен комбинат Пловдив" АД на ползване на търговска марка. Незаконосъобразен е изводът на органа, че е налице нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 36, ал. 1 Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), тъй като органът не е отчел, че действията на жалбоподателя са следствие от нелоялната конкуренция, осъществена от молителя по административното производство. Счита, че фактическият състав на чл. 36, ал. 1 ЗЗК не е осъществен, тъй като действията му не са довели до привличане на клиенти на "Победа" АД. Органът не е отчел, че жалбоподателят е завел гражданско дело срещу "Победа" АД за нарушени права на ползване на търговската марка. Моли съда да отмени решението на Комисията за защита на конкуренцията. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалба счита същата за неоснователна. Комисията за защита на конкуренцията правилно е преценила фактическата обстановка и въз основа на това е направила законосъобразни изводи за осъществено от "Захарен комбинат Пловдив" АД нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Моли съда да остави в сила решението на комисията. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Победа" АД, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Извършеното от жалбоподателя осъществява фактическия състав на чл. 29 и чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Твърди, че жалбоподателят няма права върху търговска марка с регистрационен № 45496, но дори и да имаше, липсата на сходство между опаковките, ползвани от двете дружества, лишава от основание твърдението му за неправомерно използване на търговската марка. Моли съда да остави без уважение жалбата. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение № 629 от 30.06.2009 г. Комисията за защита на конкуренцията е наложила имуществена санкция в размер на 206 755 лв. на "Захарен комбинат Пловдив" АД за извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. За да постанови това решение Комисията е приела от фактическа страна, че "Победа" АД и "Захарен комбинат Пловдив" АД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗК, които извършват стопанска дейност. Двете дружества са в отношение на конкуренция помежду си, тъй като дейността им е свързана с производството и разпространението на захарни изделия на територията на страната. Органът е приел е, че жалбоподателят е ползвател на регистрирана търговска марка № 45496, но е представил фактите в изопачен вид, с което е увредил доброто име на конкурент като му е приписал извършването на нарушение, което не е установено по надлежния ред. Въз основа на така установената фактическа обстановка органът е приел, че извършените от жалбоподателя действия - изпращане на писма до всички ключови дистрибутори и клиенти на "Победа" АД, представляват нелоялно конкурентно поведение, което е в причинно-следствена връзка с едностранното прекратяване на договори между конкурент и негови клиенти. С оглед на това е осъществен фактическият състав на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Размерът на наложената санкция административният орган е определил на основание чл. 27, ал. 2 Закона за административните нарушения и наказания и Методиката за определяне размера на имуществените санкции и глоби по ЗЗК, както и при отчитане на финансовото състояние на жалбоподателя. Изводите на административния орган са законосъобразни. Въз основа на доказателствата по делото органът правилно е определил фактическата обстановка. Безспорно е, че двете дружества са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗК, които извършват стопанска дейност и са в отношение на конкуренция помежду си. Безспорно е също така, че жалбоподателят - "Захарен комбинат Пловдив" АД е изпратил до дистрибуторите и клиентите си, които са дистрибутори и клиенти и на "Победа" АД писма, в които ги уведомява, че е завел дело срещу "Победа" АД за нерегламентирано използване на търговска марка. В писмото апелира да не се ангажират с продажба и дистрибуция на бисквити с търговска марка "Чаени", произведени от предприятия, различни от "Захарен комбинат Пловдив" АД. В противен случай ще се окажат съизвършители на нарушението - неправомерно използване на търговска марка, и срещу тях ще бъдат предприетия действия по административен и съдебен ред. Установено е безспорно също така, че в резултат на това писмо едностранно, дистрибутори и клиенти, са прекратили договорните отношения с "Победа" АД. Спорни по делото са били два въпроса - тези действия на жалбоподателя представляват ли нелоялна конкуренция и ако да то в коя конкретна нейна форма. За да се отговори на първия въпрос е необходимо да се прецени действията на жалбоподателя нарушават ли правила, които произтичат от законите и обичаните търговски отношение и нарушават ли добрите нрави. Жалбоподателят твърди, че е ползвател на търговска марка № 45496 за клас 30 на Международната класификация на стоките и услугите, регистрирана 2003 г. Видно от доказателствата по делото тази марка е регистрирана в Патентно ведомство на името на "Захарен комбинат Кристал" АД, който е мажоритарен собственик на "Захарен комбинат Пловдив" АД. Ползването на марката не е осъществено въз основа на лицензионен договор между притежателя на правото на марката и ползвателя и не е налице вписване в Държавния регистър на предоставеното право на ползване. С оглед на това и на основание чл. 22, ал. 6 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) ползването на марката от лице, различно от притежателя й, е непротивопоставимо на трети лица. Фактът, че притежателят на марката е мажоритарен собственик на ползвателя на марката не води до извода, че "Захарен комбинат Пловдив" АД е притежател на правото на марката и следователно легитимиран да търси защита срещу неправомерното й използване, включително такава по смисъла на чл. 13 ЗМГО. С оглед на това неговите действия са в противоречие на закона. Законосъобразно органът е приел, че действията на жалбоподателя нарушават правила, произтичащи от обичайните търговски отношения и добрите нрави. Писмото, изпратено до дистрибуторите и клиентите на "Захарен комбинат Пловдив" АД, които са дистрибутори и клиенти и на "Победа" АД, безспорно представя фактите в изопачен вид. Към датата на изпращане на писмото между жалбоподателя и "Победа" АД действително има образувано гражданско дело свързано с използването на търговската марка с регистрационен № 45496, но съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С оглед на това не може да се твърди, че "Победа" АД е извършила твърдяното от жалбоподателя нарушение и нейните дистрибутори и клиенти ще се окажат съизвършители на същото. Наличието на образувано съдебно производство означава само, че пред съда е предявено искане за разрешаване на един спор със сила на присъдено нещо. Едва след влизане на съдебното решение в сила по отношение на съществуването или несъществуването на спорното право се създава състояние на правна определеност и безспорност. До тогава образуваното съдебно производство само установява, че е налице едностранно изявление на ищеца относно действителното правно положение, така както той го вижда, но не и, че твърдяното противоправно поведение е осъществено. Като не е съобразил поведението си с гореизложеното жалбоподателят е извършил действия, които нарушават правила, произтичащи от законите и обичаните търговски отношение и нарушават добрите нрави. Те увреждат доброто име на конкурент и представляват нелоялна конкуренция. Конкретната форма, в която е осъществена нелоялната конкуренция, е привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват сключени договори с конкурент - чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Безспорно по делото е, че именно в резултат на изпратеното от "Захарен комбинат Пловдив" АД писмо са прекратени едностранно договори между "Победа" АД и негови клиенти. Т. е. налице е причинно-следствена връзка между действията на нелоялна конкуренция на жалбоподателя и настъпилите неблагоприятни последици за конкурента. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че действията му не са довели до привличане на клиенти на конкурентното дружество. Фактът, че клиентите на жалбоподателя са и клиенти на "Победа" АД не означава, че с прекратяването на договорните отношения с конкурента неговите клиенти не са привлечени. Напротив, преди извършването на процесните действия тези клиенти са били клиенти и на двете дружества и именно в резултат на действията на жалбоподателя остават само негови клиенти, т. е. престават да бъдат клиенти на конкурента. С действията си жалбоподателят привлича, запазва тези клиенти само за себе си. Законосъобразно административният орган е приел, че действията на жалбоподателя безспорно увреждат доброто име на конкурент и тъй като е налице и противоправният резултат визиран в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗЗК, е квалифицирал деянието именно по тази правна норма. За така извършеното нарушение административният орган е определил размер на имуществената санкция при спазване на законовите изисквания и отчитане на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Видно от изложеното жалбата е неоснователна. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за защита на конкуренцията, поради което оспорването на "Захарен комбинат Пловдив" АД следва да бъде отхвърлено. С оглед направеното от ответника искане и изхода от оспорването и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд