Решение № 11542 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5383/2009 г.

Решение № 11542 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5383/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Светослав Думев от гр. Берковица срещу решение от 16.02.2009 г. по адм. д. № 754/2008 г. на Административен съд - Монтана. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед. Ответната РДНСК - Монтана, чрез процесуалният си представител, оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Ответниците - физически лица не изразяват становище по жалбата Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-М-60/5.11.2008 г. на началника на РДНСК - Монтана, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222 ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "гараж" в ПИ № 209104, м. "Сарановец", землище на гр. Берковица, изпълнен от Светослав Думев. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, изграден през 2000 г. без строителни книжа, в нарушение на действащите към момента на израждането норми на чл. 55, чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗТСУ (отм.) и чл. 148, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за собствеността върху имота, в който се намира незаконния строеж и обстоятелствата сочещи на извършителя на строежа - жалбоподателя Думев. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 14/17.09.2008 г. не са оборени с надлежни доказателства в съдебното производство. Безспорно е установено по делото, че строежа е извършен без строителни книжа, т. е. налице е хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Безспорно е по делото и обстоятелството, че не е налице съгласие на съсобствениците на имота по чл. 183 ЗУТ. Процесният строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16 от ПР на ЗУТ, предвид годината на изграждането му, т. е. не е търпим строеж. Безспорно е и обстоятелството, че строежа не е деклариран за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ. Следователно и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Наведените в настоящата инстанция доводи не обосновават "законност" на процесния строеж, а целят опровергаване качеството на извършител на строежа на Друмев и съответно - ненадлежен адресат на процесната заповед. Както правилно е приел административният съд, извършителя на строежа е правилно идентифициран в административното производство, като неговото авторство е видно от приложените по административната преписка документи и подадено лично от Друмев възражение срещу Констативен акт № 14/17.09.2008 г. В това възражение е описано точно изграждането на гаража, причините за това, спора за собственост върху имота и липсата на строителни книжа, респ. ПУП за района. Освен това Друмев е сезирал администрацията с изрично искане за издаване на Удостоверение за търпимост за процесния гараж по реда на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Неоснователен е доводът по касационната жалба, че производството е инициирано от лице, без собственически права върху имота, тъй като ЗУТ не обвързва задвижване на производство по констатиране на незаконен строеж с изрично сезиране от определена категория лица. Органите на ДНСК действат служебно (чл. 221 във връзка с чл. 222 ЗУТ), като при констатиране на незаконно строителство издават актове за спиране, забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи, които съгласно чл. 214, т. 3 ЗУТ представляват индивидуални административни актове. Възраженията досежно неизяснената съсобственост върху ПИ № 209104, с оглед липсата на учредено право на строеж не са подкрепени с доказателства, а дори и да бяха основателни, то безспорната липсата на строителни книжа е достатъчно основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за квалифициране на строежа като незаконен и издаване на заповед по чл. 222, т. 10 ЗУТ. . Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение