Решение № 11613 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6330/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (УС на КИИП), чрез процесуалния си представител адв. Якимова, против решение 1054 от 01.02.2024г., постановено по адм. дело 1042/2023г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение от протокол 198 от заседание на УС на КИИП на 28.10.2022г., потвърдено с решение на Контролния съвет на КИИП с изх. КС КИИП 002 от 24.01.2023г., с което е отказано вписване на жалбоподателя Г. Л. И. в регистъра на инженерите с ограничена проектантска правоспособност, секция отопление, вентилация, климатизация, хладилна техника, топло и газоснабдяване по част отопление, вентилация, климатизация и енергийна ефективност и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението на Г. И. от 12.09.2022г. С решението КИИП е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение. Иска се да бъде отменено и определението, в което е възстановен срокът за оспорване на жалбоподателя, като се навеждат съображения, че не са били налице предпоставките за възстановяване на срока за оспорване на административния акт. Посочва, че след отмяна на това определение, следва да се обезсили решението като постановено по просрочена жалба. Алтернативно навежда съображения за неправилност на решението като постановено в противоречие със закона, тъй като твърди, че не са били налице предпоставките за вписване на жалбоподателя в регистъра на инженерите в инвестиционното проектиране. Претендира и направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът Г. Л. И. с постъпила молба след приключване на откритото съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211 от АПК срок за обжалване и от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че предвид наличието на предпоставки за възстановяване на срока за оспорване, тъй като е бил сезиран с такова искане и е констатирал настъпили непредвидени обстоятелства, жалбата е допустима. Приел е, че оспореното решение на УС на КИИП е издадено от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при спазване на изискванията за форма. Направил е извод обаче за материална незаконосъобразност на решението, поради това, че са липсвали предпоставките, приети от административния орган за постановяване на оспорения отказ за вписване в регистъра на инженерите в инвестиционното проектиране с ограничена правоспособност. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното решение е издадено в рамките на компетентността на УС на КИИП по чл. 13 от Закона за Камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). Решението на колективния орган е взето в легитимен състав, при необходимия кворум и мнозинство на гласувалите. Правилен е извода, че същото е издадено в съответствие с изискванията за форма, съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, изложени са фактическите основания и правните основания за постановяването му и същото е мотивирано. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилност на определение, с което е възстановен срокът за оспорване в полза на жалбоподателя в първата инстанция. Съгласно чл. 161 ал. 3 изр. второ АПК това определение подлежи на обжалване с постановения краен съдебен акт, а именно оспореното решение. Правилно предвид изложените съображения в определението, които съдът е оценил като особени и непредвидени обстоятелства, е обоснован извод за наличие на предпоставките за възстановяване на срока, а именно това, че съобщението за изготвения административен акт е връчено на майката на жалбоподателя, като на следващия ден са се родили нейните внучета близначета. Предвид това не са налице предпоставките решението да бъде обезсилено като постановено по просрочена жалба и производството по делото да бъде прекратено. По делото е установено, че със заявление от 12.09.2022г. жалбоподателят е поискал да бъде вписан в Регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност към секция ОВКХТ по части Отопление, вентилация, климатизация /ОВК/ и Енергийна ефективност /ЕЕ/. С оспореното решение по протокол 198 от 28.10.2022г. УС на КИИП е отказал да впише Г. И. в посочения регистър, тъй като заявителят не отговаря на изискванията за вписване, тъй като не е изучавал следните дисциплини съгласно чл. 16 от Наредбата за ОКС "бакалавър" и чл.18а от Наредбата за ОКС "магистър": Хидравлични и пневматични машини, Хладилна техника, Хладилни инсталации; Промишлена вентилация и обезпрашаване, Енергийни характеристики на сгради; Системи за поддържане на микроклимата в сгради, Охлаждане и замразяване; Системи за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници, Очистване на въздух и газове, Газоснабдителни системи. Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно - квалификационна степен "бакалавър" по специалности от регулираната професия "инженер в инвестиционното проектиране" и Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно - квалификационна степен "магистър" по специалности от регулираната професия "инженер в инвестиционното проектиранеса приети с ПМС 318 от 24.11.2016г., като съгласно § 3, съществуващ и в двете наредби, същите влизат в сила от учебната 2017г. 2018г. Жалбоподателят се позовава на представени официални документи за завършено висше образование със степен бакалавър и магистър, както следва: диплома от Технически университет /ТУ/ - гр. София, филиал Пловдив, за завършено висше образование на образователно - квалификационна степен (ОКС) Бакалавър", Факултет по Електроника и автоматика, със специалност Електротехника, професионална квалификация Електроинженер, завършено през 2013г. с четири годишен курс на обучение и общ брой кредити 240; диплома от ТУ - гр. София, филиал Пловдив, за завършено висше образование на ОКС Магистър, специалност Електротехника, професионална квалификация Магистър - инженер, с проведено обучение през периода 2013-2015г., с продължителност две учебни години и общ брой кредити - 75; диплома от Университет по хранителни технологии - Пловдив, Технически факултет, за завършено висше образование на ОКС Магистър, специалност Топлотехника, професионална квалификация Енергиен инженер, със завършено обучение през 2021 година, с продължителност две учебни години - четири семестъра и общ брой кредити - 122. Не е спорно по делото, че както ТУ - гр. София, Филиал Пловдив, така и Университет по хранителни технологии - Пловдив са съответно акредитирани висши училища по посочените професионални направления и специалности, както и че със завършване на магистърската програма на обучение жалбоподателят е придобил професионална квалификация "магистър инженер". При тези данни е правилен извода на съда, че оспореното решение на УС на КИИП, с което е отказано вписването на Г. И. в Регистъра на проектантите с ограничена правоспособност за секция "ОВКХТТГ" е материално незаконосъобразно. Това е така, тъй като условията и редът за придобиване и признаване на ограничена проектанска правоспособност за упражняване на професията "инженер" в устройственото планиране и инвестиционното проектиране са уредени в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/. Съгласно чл. 7, ал. 1 от този закон лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация "инженер", с ОКС "магистър", притежават ограничена проектанска правоспособност и могат да предоставят проектански услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране след вписвавнето им в регистъра на проектанните с ограничена проектанска правоспособност в съответната камара. В случая заявителят е доказал условията по чл.7, ал.1 от закона, тъй като е представил диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация "инженер", получена след 2 г. обучение като магистър. Този закон не поставя други изисквания за признаване на правоспособността. Такива изисквания за придобиване на ОКС "магистър" поставя Закона за висшето образование, който в чл.42, ал.1, т.2, б."б", вр. с т.1, б."а", изисква не по-малко от 120 броя кредита от курса на обучение след придобита ОКС "бакалавър", които кредити в случая са налице, видно от дипломата за висше образование на И., където броят на кредитите е 122. Касаторът неправилно се позовава на неспазване на изискванията на чл. 16 от Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование по ОКС "бакалавър" по специалности от регулираната професия "Инженер в инвестиционното проектиране", приета с ПМС 318/24.11.2016г., в сила от учебната 2017 - 2018г. по отношение на изучавани дисциплини, хорариум и кредити на обучение, по отношение на основната диплома за придобиване на ОКС бакалавър и магистър за жалбоподателя, тъй като образованието му е придобито преди 2017 2018г., от който момент действат тези изисквания. Ответникът е завършил УХТ - гр. Пловдив през учебната 2020 - 2022г., придобивайки проектанска правоспособност по регулираната професия "проектант", при спазване на изискванията на ЗВО за съответната ОКС "магистър - инженер" по специалността Топлотехника. Посоченият в административния акт чл. 18а от Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование по ОКС "магистър" по специалности от регулираната професия "Инженер в инвестиционното проектиране", която е приета с ДВ бр. 69 от 2017г. действа. В тази разпоредба е разписано учебното съдържание на задължителните учебни дисциплини от учебния план и техният минимален хорариум. В случая обаче посочените дисциплини като липсващи от административния орган и в частност тези по приложимия чл. 18а от наредбата не са измежду изброените в тази разпоредба такива. Поради това и по останалите съображения на първоинстанционния съд, е правилен извода за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането в тази връзка на ответника, макар и основателно и доказано, не следва да бъде уважено, тъй като е предявено след приключване на устните състазания, а именно с представена писмена молба, която е постъпила след приключване на съдебното заседание, в което е разгледано делото. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение