Решение № 6514 от 19.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници, чрез процесуален представител юрк. Димитров, против Директора на ТД Митница Бургас срещу решение 203/23.11.2022г., постановено по адм. дело 199/2022г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отменено Решение 32-176453 от 31.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Е. Моллова, чрез процесуалният си представител адв. Василева, по подробни съображения по съществото на спора, изложени в представено писмено становище и писмени бележки, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. В конкретния казус обжалваният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, като органът не е спазил правилата за определяне на митническата стойност на стоката /МПС/ по чл.74 §2 б.А до б. Г от Регламент /ЕС/ 952/13 /правилно констатирано от съда/. От страна на ответника по касация са били представени всички документи във връзка с вноса, които са релевантни за определяне на митническата стойност, вкл. търговска документация. Възможността на органа да определя друга митническа стойност на внасяните стоки, когато не е получил задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата сума по реда на чл.70 от Регламент /ЕС/ 952/13 не го освобождава от задължението да мотивира решението си, постановявайки го след изчерпване хипотезите по прилагането на букви от А до Г на чл.74 §2 от Регламента. Изводът на органа, свързан с определянето на нов, по-голям размер на митническата стойност на стоката /МПС/ е незаконосъобразен - постановен в нарушение на материалния закон. Стойността на стоката не може да бъде определена по чл.70 от Регламента, който е общ текст и установява принципа за определяне на митн. стойност въз основа на договорената такава. В казуса касатора е приел, че тази стойност не е декларираната и придружена с документи от вносителя, а друга, по - висока такава, позовавайки се на недостоверни доказателствени източници - разпечатки от интернет сайт. В хода на съд. производство не е оспорена истинността на предоставената от ответника по касация фактура от 16.11.19 г., която съдържа всички необходими реквизити за такъв документ. Съгласно трайната практика на ВАС, в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване стойността на процесната стока. В случая такава не е доказана по надлежния ред, като органа не е определил стойността и по реда на чл.74 §2 от относимия Регламент, прилагайки методите от б.А до б.Г на тази разпоредба. Като е отменил процесното решение на митническия орган съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от ответника по касация на същия следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 860 лв. за заплатен адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,