Решение № 10491 от 24.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3410/2010 г.

Решение № 10491 от 24.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3410/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Капитан Дядо Никола" АД със седалище в гр. Габрово, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Найденова, срещу решение № 14 от 29.01.2010 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. дело № 261/2009 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу решение за промяна на митническа стойност № К 470018 от 19.01.2009 г. на началника на митница Свищов, потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - Русе с решение № У К 47/0001/Р от 25.02.2009 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се поддържа, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като се е позовал на доказателства на чужд език, без да са надлежно преведени на български език, както и като е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за това, че не е определен конкретен размер на задължението за лихви. В обжалваното митническо решение са посочени противоречиви правни основания за извършване на проверката от страна на митническите органи. Съдът не е взел предвид, че е приет нов Митнически кодекс на ЕО с Регламент № 450/08 г. и неправилно се е позовал на отменения регламент. Наред с това, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, тъй като договорната стойност на стоката е тази по търговската фактура. Необосновано съдът е приел, че сумата от 112500 щ. д. представлява аванс и следва да се прибави към стойността, платена по търговската фактура № 9094668/3.03.07 г. в размер на 643356 щ. д. Сумата по фактурата е платена изцяло и авансово платената сума от 112500 щ. д. е надвнесена. Платената сума в размер на 3024 щ. д. като застрахователна премия по застраховка на внесената стока представлява част от сумата 643356 щ. д., декларирана като митническа стойност по търговската фактура от 3.03.2007 г. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените митнически актове. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началник митница Свищов - не изразява становище. Заинтересованата страна - ТД на НАП - Велико Търново - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима. Предмет на съдебен контрол пред АС-Велико Търново е било решение за промяна на митническа стойност № К 470018 от 19.01.2009 г. на началника на митница Свищов, потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - Русе с решение № У К 47/0001/Р от 25.02.2009 г. Със същото е променена митническата стойност на стоката по ЕАД № 07ВG004301Н0014026/21.04.2007 г. на основание чл. 6 и чл. 29 от Митническия кодекс, приет с Регламент № 2913/92 г. и чл. 35 от Закона за митниците от 33806,52 лв. на 39879,31 лв. и са определени допълнителни задължения на "Капитан Дядо Никола" АД за заплащане на мито - 394.74 лв. и ДДС - 1293.50 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2007 г. до датата на плащането. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че с процесната ЕАД "Капитан Дядо Никола" АД е декларирал внос в МБ Габрово на стока - полиетилен ниско налягане. За целите на обмитяването е представило документи, между които и фактура № 9094668/03.03.07 г. на обща стойност 643 356 щ. д., издадена от "VINMAR INTERNATIONAL" LTD, САЩ. С ЕАД № 07ВG004301Н0014026/21.04.2007 г. е деклариран внос на 18 000 кг. полиетилен с ниско налягане с посочена митническа стойност - 33806.52 лв. При извършена последваща проверка от митническите органи е констатирано разминаване с декларираната митническа стойност и осчетоводените реално плащания към чуждестранния контрагент. Констатирани са също разходи за застраховка във връзка с придобиването на стоката, които не са декларирани и включени при формиране на митническата облагаема стойност. При проверката е установено плащане общо по 28 бр. ЕАД в размер на 643 356 щатски долара /22 977 щ. д. за контейнер/ на 16.02.2007 г./суифт ОББ/ по декларираната фактура от 03.03.2007 г. и на сумата 112 500 щ. д. по проформа фактура № TUR 07/382/14.02.2007 г. - общо 755 865 щ. д. /по 1 499,71 щ. д. на метричен тон/. Към тази сума е прието, че следва да се прибави сумата 4 514,83 лв. за застраховка на стоката, осчетоводени през м. 04.3007 г., на осн. чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗМ и чл. 32, ал. 1 от МК на ЕС/Регламент № 2913/92 г./. Така е определен нов размер на митническата облагаема стойност - 39 879,31 лв. Прието е, че сумата по проформа фактурата е авансово плащане и с него, както и с разходите за застраховка, следва да се увеличи декларираната митническа облагаема стойност. В жалбата си по административен ред адресатът на митническия акт е признал издаването на проформа фактурата и плащането на сумата 112 500 щ. д. по нея на 16.02.2007 г., но е поддържал, че стоката е продадена на цена 1 276,50 щатски долара за тон по фактурата от 3.03.2007 г. на обща стойност 643 356 щ. д., като с издаването на проформа фактурата само е направено предложение за доставка от Южна Корея до Варна с кораб на полиетилен висока плътност - 500, т. по 1 500 щатски долара за тон. Поддържал е, че единственият първичен счетоводен документ относно цената на стоката е фактурата от м. 03.2007 г. За да отхвърли жалбата против посочения митнически акт, първоинстанционният съд е приел за доказано плащане на сума по процесния ЕАД в посочения размер, само част от която е декларирана при вноса на стоката. Решението е обосновано на събраните доказателства и е в съответствие с материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. На осн. чл. 35, ал. 1 от ЗМ митническата облагаема стойност е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена от купувача на внесената стока. Установено е плащане на сумата 112 500 щ. д. по проформа фактурата от 14.02.2007 г. Самият адресат на акта в жалбата си по административен ред е признал, че плащането по тази фактура на 16.02.2007 г. представлява аванс в посочения размер, а издаването на фактурата представлявало оферта за доставка на стойност 1 500 щ. д. за тон. Правилно е прието от митническите органи и от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че реално платената цена за стоката представлява сбора от авансово платената сума в размер на 112500 щ. д. и сумата по фактурата от 03.03.07 г. в размер на 643356 щ. д., или общо 755856 щ. д. Освен това, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда, е установено, че сумата по застраховането на стоката, платена на 13.03.2007 г., точно съответства на посочената й коригирана при последващата проверка стойност. Относно включването на разходите за застраховка на стоката в митническата стойност, както и размера им не са изложени никакви доводи както пред първоинстанционния съд, така и в касационната жалба. Това включване е оправдано от разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗМ, възпроизвеждаща чл. 32, ал. 1 от МК на ЕС/Регламент № 2913/92 г./. Не са оправдани касационните оплаквания за представяне на непреведени документи на чужд език пред административния орган - в съдебното производство всички писмени доказателства, на които са се позовавали страните са представени на български език. Не са основателни оплакванията за липса на конкретизация относно задължението за лихви, определено с митническия акт- в акта ясно е записано, че се дължи лихва, считано от 22.04.2007 г. до датата на плащане. Касационният довод, свързан с неспазване на процедурата визирана в чл. 84а и сл. от ЗМ е неоснователен. Посочените разпоредби уреждат последващ контрол на декларирането, който съгласно ал. 2 на чл. 84а от ЗМ включва законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за изпълнение на задълженията му за заплащане на публичните държавни вземания, събирани от митническите органи. Дори да се приеме, че става дума само за последващ контрол на декларацията на вносителя по реда на чл. 84а и сл. отЗМ и това да се определи като процесуално нарушение, то не е съществено, тъй като правото на защита на адресата на митническия акт е гарантирано с уведомяването за резултатите от проверката. Решението за промяна на митническата стойност действително е постановено по време на действието на новия Модернизиран митнически кодекс, приет с Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) /ММК/ Официален вестник nр L 145, 04/06/2008 стр. 0001 - 0064., съгласно чл. 186 от който се отменят Регламенти (ЕИО) № 3925/91, (ЕИО) № 2913/92 и (ЕО) № 1207/2001, като позоваването на отменените регламенти се счита за позоваване на настоящия регламент и се чете съгласно таблиците за съответствие, представени в приложението, така че позоваването на разпоредби на отменения Регламент (ЕИО) № 2913/92 при мотивирането на митническия акт не го прави незаконосъобразен. Отделно от това, посоченият като правно основание на акта чл. 29 на Регламент № 2913, съответен на чл. 41 на ММК не е отменен към момента на издаването на акта, поради разпоредбата на чл. 188, т. 1, съгласно която само изброените в нея текстове се прилагат от 24.06.2008 г., а всички останали разпоредби се прилагат след влизане в сила на разпоредбите за прилагане, които са приети на основание на членовете, посочени в § 1. Разпоредбите за прилагане влизат в сила най-рано на 24 юни 2009 г. и досега не са приети. Предвид изложеното, оспореното решение не е постановено при пороци, обосноваващи твърдяните в касационната жалба касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение