Решение № 3940 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Никита 2012“ ЕООД, ЕИК 201891954, подадена от пълномощника адв. Д. Балкански, против решение № 28841/02.09.2025 г., постановено по адм. дело № 11774/2023 г. по описа на Административен съд София – град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-22221922003645-091-001/23.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1525/25.10.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по доставките от „Барс Мениджмънт" ЕООД и „ХДХ Транс" ЕООД, начислен ДДС за осъществени вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки, както и по ЗКПО за 2020 г. В останалата си част съдебният акт е влязъл в сила и не е предмет на касационно оспорване. В касационната жалба се изложени доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд с аргументи за противоречие при оценката на фактите и събраните доказателства по делото, първият от които засяга възприетото от органите по приходите основание за начисляване на ДДС по ВОД. Поддържа че нормативната уредба не предвижда на ревизираното лице да бъде вменен данък, равен на 20 на сто от сумата, вписана в издадения данъчен документ при липса на последваща облагаема доставка и начислен ДДС във фактура или дебитно известие на отделен ред. Твърди че за м. януари 2021 г. с РА не е установено задължение за данък за въпросните ВОД с получател RSN Serviz GmbH и това не е обсъдено при постановяване на решението. Изразява несъгласие с изводите на съда за липса на осъществени доставки на стоки по фактурите от „Барс Мениджмънт" ЕООД и „ХДХ Транс" ЕООД и определянето на разходите по някои от тях като документално необосновани по смисъла на ЗКПО. Аргументите са развити в отделни пунктове на касационната жалба. Отправя искане за отмяна на съдебното решение в съответната част по същество или алтернативно – да се отмени и делото да върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски за водене на делото, съгласно представените списък на разноските и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Ответникът – директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. Кръстева, която я оспорва и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, а обжалваното решение - оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на жалбата със становище за липса на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в съответната си част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на „Никита 2012“ ЕООД против РА № Р-22221922003645-091-001/23.05.2023 г., потвърден с решение № 1525/25.10.2023 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП изцяло, вкл. по отношение на установените задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 82 078 лв. по фактури, издадени от „Барс Мениджмънт" ЕООД и „ХДХ Транс" ЕООД; начислен ДДС в размер на 7 040,98 лв. за декларирана ВОД на стоки с получател W.Potthoff GmbH; и за корпоративен данък по ЗКПО във връзка с увеличението на финансовия резултат за 2020 г. със сума в размер на 240 390 лв. (според решение № 1525/25.10.2023 г., стр. 6, за 2020 г. с РА не са признати за данъчни цели отчетени разходи от РЛ в размер на 295 390 лв.). Установените факти по делото обхващат извършените процесуални действия и констатациите на органите по приходите при ревизията на дружеството. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-2222192003645-020-001/18.07.2022 г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП София. Предложенията за определяне на задълженията са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-22221922003645-092-001/28.03.2023 г. При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че ревизията е възложена и РА, поправен с РАПРА от 31.05.2023 г., са издадени от компетентни органи по приходите, при спазване на изискванията за писмена форма и в преклузивния срок по чл. 109 ДОПК. Приложените ЗВР, ЗИЗВР, РА/РАПРА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни КЕП съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 910/2014. В хода на съдебното производство с молба от 20.02.2024 г. процесуалният представител на ответника е оспорил авторството на изброените в решението частни документи по доставките от „Барс Мениджмънт" ЕООД и „ХДХ Транс" ЕООД. Решаващият съд е обсъдил показанията на св. К. М., представител на „Митов Кар 81" ЕООД, както и липсата на законово изискване за подпис във фактурите. При насрещните проверки на доставчиците е установено отразяване на спорните фактури в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди. На база изложеното е изключил от доказателствената съвкупност придружаващите документи към фактурите – приемо-предавателни протоколи, договори за покупко-продажба на МПС и международни товарителници. В резултат на това е приел за доказани сочените в тази част на РА правни основания за корекциите по ЗДДС - чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС и по чл. 26, ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО за увеличение на финансовия резултат за 2020 г. с 240 390 лв. В решението е поместено заключение, че с РА правилно са установени допълнителни задължения по ЗДДС за недоказани ВОД - в размер на 7 040,98 лв. по фактура № 20..19/03.02.2020 г. с получател W.Pothoff GmbH и в размер на 31 293,28 лв. по фактури № 20..24/04.01.2020 г. (коректната дата на фактурата е 04.01.2021 г.) и № 20...23/04.01.2021 г. с получател RSN Serviz GmbH. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са касационните оплаквания по същество за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. В оспорената пред касационната инстанция част на решението липсват самостоятелни мотиви по релевантните за спора факти и доказателства, освен във връзка с откритото производство по оспорване по реда на чл. 193 ГПК. Предвид констатираните пропуски настоящата касационна инстанция приема, че задълженията за съвкупна оценка на всички обстоятелства и за излагане на съображенията по спорните въпроси не са изпълнени надлежно - по арг. чл. 160, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 172а, ал. 2 АПК. Достатъчно показателен за неправилния анализ дори на безспорните факти в случая е изводът на административния съд, че с процесния РА поради недоказаност на ВОД е бил начислен законосъобразно ДДС в размер на 31 293,28 лв. по фактури № 20..24/04.01.2021 г. и № 20...23/04.01.2021 г. Аналогични констатации и заключение са направени от ДД ОДОП София на стр. 5, т. 2, стр. 9-10 от решение № 1525/25.10.2023 г. Същевременно нито една от двете инстанции не е съобразила обстоятелството, че по р. I от установителната част на РА № Р-22221922003645-091-001/23.05.2023 г., поправен с РАПРА от 31.05.2023 г., декларираният размер на задължението за м. 02.2021 г. е идентичен с установения от органите по приходите от 1 538,26 лв., т.е. резултатът за съответния период не е коригиран. Не се споделят възраженията на касатора за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Мотивите на първоинстанционния съд и на ДД ОДОП София не създават правнообвързващи последици за ревизирания субект. Не е допуснато нарушение на забраната по чл. 155, ал. 8 ДОПК, тъй като с РА на практика не е начислен ДДС в размер на 31 293,28 лв. по двете фактури с получател RSN Serviz GmbH, а с диспозитива на постановеното решение съдът е отхвърлил изцяло жалбата на „Никита 2012“ ЕООД. Основателни са оплакванията на касатора за необоснованост на решението да се потвърди РА във връзка с начисления ДДС за м. 02.2020 г. в размер на 7 040,98 лв. по деклариран ВОД с получател W.Pothoff GmbH - фактура № 20…19/03.02.2020 г. Между страните не е спорно, че „Никита 2012“ ЕООД не е отговорно за транспорта на стоките - леки автомобили. Безспорно при предходната ревизия на жалбоподателя по приложението на ЗДДС за периодите от 01.01.2015 г. до 30.06.2019 г., е призната и покупката на процесния лек автомобил марка Шкода, модел Октавиа С2.0, 4х4, заплатена по банков път на доставчика „Реслър С.А.“ ЕООД. Няма данни за регистрация на автомобила в КАТ до неговата продажба. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС, основанията за прилагане на нулева ставка при ВОД се доказват с документите, предвидени в националното право - чл. 45 ППЗДДС. Относимите за казуса факти се удостоверяват от представената фактура и алтернативно - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, съгласно чл. 45, т. 2, б. „а“ ППЗДДС, каквото също е било представено при обжалването по административен ред. Съдът не е подложил на обсъждане посочените документи, вкл. по отношение на техните реквизити и доказателствена стойност. В тази насока не става ясно дали ревизиращият екип въобще е извършил други процесуални действия, проверка в системата VIES, обмен на информация с германската данъчна администрация и какви са резултатите от тях. Изложените факти не доказват соченото с РА правно основание по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС за възникване на задължение за ДДС. Счетоводното изписване на материалния актив, за който органите по приходите предполагат, че е липсващ, не означава непременно осъществена облагаема доставка с ДДС в размер на 20 на сто. Самостоятелно нарушение на материалния закон, необсъдено от първоинстанционния съд, е че в последната хипотеза размерът на дължимия данък се определя според правилото на чл. 67, ал. 2 ЗДДС. Аналогични на гореизброените пропуски се откриват при преценката на фактите във връзка с доставките от „Барс Мениджмънт" ЕООД и „ХДХ Транс" ЕООД. В случая ревизиращият екип е описал подробно установените обстоятелства, свързани с произхода на превозните средства и плащането по доставните фактури. Така за фактура № 20…1/20.01.2020 г. с предмет товарен автомобил Мерцедес Актрос, са налице банкови извлечения за преводите от 11.02.2020 г. и 14.02.2020 г. в размер на 33 500 лв., респективно 28 500 лв., данни за предходния доставчик NOORY Nutzfahrzeuge GmbH, притежаващ валиден VIN, като в системата VIES за м. 01.2020 г. и двете дружества са декларирали продажбата, съответно придобиването на автомобила. Същото важи за процесните фактура № 20…3/12.01.2020 г. с предмет Мерцедес Актрос (с рама WDB9634031L959310), предходен доставчик NOORY Nutzfahrzeuge GmbH и декларирана информация в системата VIES, фактура № 20…6/27.03.2020 г. с предмет товарен автомобил Пежо Боксер, предходен доставчик Wuherpfenn & Krohn GmbHing и декларирана информация в системата VIES. Във връзка с останалите фактури от „Барс Мениджмънт" ЕООД и „ХДХ Транс" ЕООД органите по приходите са констатирали различни по вид разминавания в декларираните данни за произхода на автомобилите или са достигнали до извод за липса на получена доставка под предтекст за неизвършване на последващата продажба на транспортните средства. Така за процесната фактура № 0…8/30.03.2020 г., издадена от „ХДХ Транс" ЕООД, с предмет автомобил Фиат-Дукато, органите по приходите и съдът не изтъкнали допълнителни факти в подкрепа на извода да не бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит, освен че не са налице доказателства за реалност на ВОД с получател RSN Serviz GmbH. Пред настоящата инстанция е представено пълномощно от 18.12.2019 г. с нотариална заверка на подписите, с което управителят на „ХДХ Транс“ ЕООД – Х. Х. упълномощава Г. А. Г.. Процесуалният представител на ответника не възразява по приемането на писменото доказателство, от значение за изясняване спора във връзка откритото производство по реда на чл. 193 ГПК за придружаващата документация към фактурите на доставчика „ХДХ Транс“ ЕООД – приемо-предавателни протоколи, международни товарителници, договори за покупко-продажба на МПС. Според константната практика на ВАС, получателят не може да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-285/11, по дело С-324/11, по дело С-18/13, по дело C-281/20 и много други. Съгласно т. 50 и т. 51 от решението по дело С-277/14, когато данъчната администрация констатира, че издателят на фактурата е извършил измама или е допуснал нередности, тя е тази, която трябва въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя на фактурата да е извършил проверки, които не са негова задача, да установи, че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от измама с ДДС, като запитващата юрисдикция следва да провери дали администрацията е направила това. Мерките, които в конкретния случай е разумно да се изисква да бъдат взети от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от друг стопански субект по предходна сделка, се определят основно с оглед на обстоятелствата в конкретния случай (вж. решение по дела C‑80/11 и C‑142/11, т. 59, както и определението по дело C‑33/13, т. 37). По делото липсват преки доказателства, сочещи за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измамна схема. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав решение № 28841/02.09.2025 г. на Административен съд София – град за неправилно в обжалваната му част, като необосновано и материално незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново решение по същество за отмяната на РА, поправен с РАПРА, относно отказа да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 82 078 лв. по фактури с № 1/30.07.2019 г., № 10/28.08.2019 г. и № 26/30.10.2019 г., издадени от „Барс Мениджмънт" ЕООД и по фактури с № 0…2/16.11.2019 г., № 20…1/20.01.2020 г., № 20…2/20.01.2020 г., № 20…3/12.01.2020 г., № 20…6/27.03.2020 г., № 20…7/30.03.2020 г. и № 0…8/30.03.2020 г., издадени от „ХДХ Транс" ЕООД; начислен ДДС в размер на 7 040,98 лв. за м. 02.2020 г. за декларирана ВОД на стоки с получател W.Potthoff GmbH; и за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 21 858,85 лв., предвид формираната данъчна загуба след преобразуване по фактура № 20…159/03.08.2020 г. с издател „Яни 777“ ЕООД, в която част решението не се обжалва и е влязло в сила. С оглед на така приетото от касационната инстанция, процесното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта, с която „Никита 2012“ ЕООД е осъдено да заплати по бюджета на Дирекция ОДОП София за разноски сумата над 2 057,82 лв. По арг. § 1, т. 6 ДР АПК разноските се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган – НАП. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна. Сторените разноски за настоящото производство са в общ размер на 3 936,95 евро – държавна такса за касационно обжалване в размер на 869,20 евро и платен адвокатски хонорар в размер на 3 067,75 евро, съгласно платежно нареждане от 03.10.2025 г. (л. 50 от делото). Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,