Решение № 14434 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7350/2011 г.

Решение № 14434 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7350/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Свила" АД, представлявано от изпълнителния директор Цветана Вълчева Димитрова, срещу решение № 5/17.06.2010 г., постановено по адм. д. № 4/2009 г. на Окръжен съд - гр. Хасково, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се уважи жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в оспорената й част. Претендира се присъждане на разноски за всички инстанции. Производството е образувано и по частна жалба на "Свила" АД, срещу определение от 23.07.2010 г., постановено по същото дело, с което дружеството е осъдено да заплати на Йордан Антонов Георгиев от гр. Харманли, направените разноски по делото в размер на 600 лв. Развиват се оплаквания за незаконосъобразност и се иска определението да се отмени с произтичащите от това последици. От ответниците, становище за неоснователност и на двете жалби в съдебно заседание изразяват Иван Николов Иванов и Светозар Костов Матеев, двамата от гр. София, както и Йордан Антонов Георгиев от гр. Харманли в писмена защита. Последният претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. По касационната жалба: Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Окръжен съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на "Свила" АД, срещу Заповед № РД-18-9/23.03.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землище гр. Харманли, в оспорената й част, за нанасяне на 4 броя имоти в границите на собствения имот на дружество - УПИ III кв. 34 по плана на града и записани като собственост на други лица. За да постанови решението си съдът приел, че при изготвянето на кадастралната карта и кадастралните регистри не са нарушени материалноправни разпоредби, както и че са спазени административнопроизводствените правила по изготвянето оспорения административен акт, поради което жалбата се явява неоснователна. Решението е постановено след връщане на делото за ново разглеждане от касационната инстанция, с дадени указания по прилагането на закона. Съдът е изпълнил указанията, като е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, приел и представените писмени доказателства, като е обсъдил съвкупно и поотделно доказателствения материал и е извел съответствуващи му правни изводи. Задължение на административния орган е да нанесе в кадастралната карта съществуващото положение на имотите при посочени в закона и Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри условия, като няма правомощия да обсъжда и се произнася по спорове за материално право, каквито правомощия няма и административния съд. В конкретния случай правилно е прието, с оглед доказателствата и заключението на вещото лице, че нанесения имот в кадастралната карта с идентификатор 77181.16.314 съществува на място с материализирани граници, а останалите имоти предмет на спора, са нанесени с оглед подадена информация от община гр. Харманли. Освен това за имотите, ответниците по жалбата, физически лица се легитимират с нотариални актове за собственост. Жалбоподателят "Свила" АД се легитимира също като собственик с нотариален акт на УПИ III, кв. 34 по плана на гр. Харманли. С оглед на това при правилно прилагате на материалния закон и обосновано съдът е приел, че при изготвянето на кадастралната карта на града е спазена процедурата, като са съобразени приоритетите по чл. 14, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, именно по т. 2 - съществуващите на място материализирани граници на имотите и т. 3 взети са предвид преходни кадастрални планове, включително и такива създадени по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Жалбоподателят се позовава като собственик върху УПИ по регулационен план, т. е. претенцията му попада в последваща т. 4 от посочената наредба и правилно не е имал предвид от административния орган за целия имот. С оглед изложеното правилно съдът е приел, че при издаването на заповедта не са нарушени административнопроизводствени правила и са спазени материалноправните разпоредби, поради което е законосъобразна и отхвърлил жалбата. Съществувалите административни спорове, на които жалбоподателят се позова, с отмяна на предишни заповеди за нанасянето на имотите в кадастралния план, преди издаване на настоящата заповед, не са основание за нейната незаконосъобразност, тъй като този спор не е разрешен и до настоящия момент, като в административното производство същият не би могъл да се разреши. Спорът за материално право между жалбоподателя и ответниците, физически лица може да се реши по общия исков ред, тъй като същият е налице с оглед конкуриращи се и неотменени нотариални актове за собственост. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното в мотивите към решението, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. По частната жалба: Определението е правилно. На ответника по делото Йордан Георгиев са се дължали разноските в производството, които са били поискани от него своевременно, преди приключване на устните състезания. Правилно те са изчислени с оглед представените документи и с оглед крайния резултат по делото, неуважаване на жалбата на дружеството. Съдът правилно е приложил чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, както и чл. 143, ал. 3 АПК. Определението като законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК ,