Решение № 16 от 11.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 713/2008 г.

Решение № 16 от 11.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 713/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по жалби от частните обвинители Г.и П. Г. и подсъдимия Т. Х. Я. против въззивно решение 186/22.10.2008 г. по внохд 339/2008 г. на АС - Пловдив. Първите поддържат, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо по съображения, че не е отдадено съответното значение на отегчаващите обстоятелства и факта, че по делото няма нито едно смекчаващо. Подсъдимият и защитата му, без да конкретизират основанията, в жалбата и допълнението навеждат всички касационни по чл. 348 НПК. Съображенията са, че правилната квалификация на деянието е по чл. 124, ал. 1, предл.I-во НК, а в съдебно заседание и в алтернатива - или по чл. 118 НК, че при разглеждане на делото и постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 13 и чл. 14 НПК, на правилата за проверка и преценка на събраните по делото доказателства; наложеното наказание е явно несправедливо, както с оглед квалификацията на деянието, така и с изискването то да съответства на извършеното престъпление. Всеки от жалбоподателите е на становище, че насрещната жалба е неоснователна. Прокурорът поддържа решението да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира: С обжалваното по касационен ред въззивно решение е потвърдена присъда № 50/23.V.2008 г. по нохд 214/2008 г. на ОС - Пазарджик, с която подсъдимият Т. Х. Я. е признат за виновен и осъден по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. III- то във вр. с чл. 115 и чл. 54 НК на 17 (седемнадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване за това, че през нощта на 1/2.Х.2007 г. в землището на гр. Б., обл. Пазарджик умишлено умъртвил с особена жестокост Т. П. Я. Поддържаните доводи по касационната жалба са наведени и пред въззивната инстанция по същите съображения. Обсъдени са внимателно и в решението са посочени основанията, поради които не са възприети - спазен е чл. 339 НПК. Това е била и защитата пред инстанцията по същество, която при постановяване на присъдата ги е анализирала във връзка с изводите по фактите, включени в предмета на доказване. При приетите за установени по несъмнен начин обстоятелства - на инкриминираните дата и място подсъдимият нанесъл жесток побой с юмруци, ритници и удари с мраморна ваза (приложена и предявена като веществено доказателство по делото, неоспорено от подсъдимия в предишните инстанции) на пострадалата, чиято пряка и непосредствена последица е настъпилата й смърт, законът е приложен правилно. Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението убийство по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. III-то във вр. с чл. 115 НК. По авторството спор няма, а за квалификацията на субективната страна на деянието основание дава обективно извършеното от дееца. Не са налице и посочените в допълнението на касационната жалба основания. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото, като са посочени и доказателствата, послужили за възприетите изводи. Ако, доказателствата установяват една фактическа обстановка, то въззивният съд не може и не следва да възприема друго. Без значение в настоящия случай са доводите и съображенията за наличие или - не на предумишлено убийство, защото такова не е предмет на делото. Не налагат други изводи и твърденията на защитата, че при своевременна и компетентна медицинска помощ не би настъпила смърт на пострадалата, след като оказването на такава е зависило само от подсъдимия. Ирелевантни са и съображенията във връзка с изневяра на пострадалата и въздействието й върху психическото състояние на подсъдимия, след като такъв факт не е установен и възприет от съдилищата по същество. Не е налице и третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното наказание. Липсва очевидното несъответствие между извършеното от подсъдимия престъпление и наложеното му за това наказание. Касае се до деяние с подчертано висока степен на обществена опасност, което, наред с установените прояви на подсъдимия в миналото, определя като такава и степента на обществена опасност на личността му. Проявено е достатъчно снизхождение към Я., като не му е наложено по-тежко наказание от санкцията на чл. 116 НК. И писменото становище на подсъдимия, представено в съдебното заседание не води до други изводи - твърденията му за "... един Фарс от измислици, лъжи, предположения и нагласици... обвинителния акт, който е пълна безсмислица ... мотивите на Апелативния съд със леки доукраски "ЛЪЖИ" ... мотивите на ... Окръжен съд са пълна безсмислица.", са голословни и не намират опора в доказателствения материал. И жалбата на частните обвинители за налагане на по-тежко наказание е неоснователна. При констатацията, че целите на наказанието по чл. 36 НК са постижими и с налагане на наказанието лишаване от свобода за срок от 17 (седемнадесет) години, няма основания делото да се връща за ново разглеждане с оглед увеличаване на наказанието на подсъдимия. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът