Решение № 3762 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11892/2018 г.

Решение № 3762 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11892/2018 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния му представител Ст. Ефремова против решение № 4429/29.06.2018 година на Административен съд София - Град, първо отделение, 38 състав, постановено по адм. д. № 8962 по описа за 2017 година на този съд. С решението е отменен РА № BG003000 - PK25 - РА4 от 24.04.2017 година, издаден от митнически органи при Митница Пловдив, в частта, с която е установено задължение за акциз в размер на 4 779 396, 14 лева за периода от 01.06.2014 г. до 31.12.2015 г. и съответните лихви. В полза на "Брикел" ЕАД, с ЕИК ********* са присъдени разноски в размер на 1350 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че за периода от 01.06.2014 г. до 31.12.2015 г., през който "Брикел" ЕАД не е имало статут на освободен от акциз краен потребител (ОАКП), след отмяна на отказа за издаване на УОАКП, за дружеството са били налице предпоставките за освобождаване от акциз на енергийни продукти, вложени в производството на електроцентрали. Касаторът се позовава на мотивите на решение № 7385/20.06.2016 г. по адм. д. № 2291/2015 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, с което е оставена без уважение молбата на "Брикел" ЕАД за допълване на решение № 12624/25.11.2015 година, както и на решение № 10993/19.10.2016 г. по адм. д. № 2956/2016 г. по описа на ВАС, оставящо в сила решение № 118/19.01.2016 г. на АДмС - Пловдив. Според касатора решенията са конкретно относими към процесния казус и въз основа на тях се налага извода, че правната защита, която се предоставя с решението за отмяна на отказа за издаване на УОАКП е с по - тесен обхват от целения от "Брикел" ЕАД резултат. Законодателят не е създал с нормата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС възможност за злоупотреба с властнически правомощия на митническата администрация, а е конкретизирал момента на възникване правото на данъчно облекчение по чл. 24, ал. 2 ЗАДС. В АПК и в ЗОДОВ са предвидени механизмите за защита правата на лицата, в случаите когато последните са претърпели вреди от незаконосъобразни административни актове. Разпоредбата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС е изменена с ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. със ЗИД ЗДДС, с цел прецизиране. Според касатора последващата отмяна на отказа за издаване на УОАКП не заличава правното основание за заплащане на акциза към моментите на използване на енергийните продукти, за периода през който лицето не е имало валидно УОАКП. Съдът трябвало да съобрази принципа, установен в европейското и в националното ни право за недопускане на неоснователно обогатяване, т. к. заплатеният акциз в периода от датата на незаконосъобразния отказ до датата на издаване на валидно УОАКП, както в процесния казус, е включен в себестойността на произведените стоки, съответно в продажната цена на топлинната енергия. В нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не обсъдил този довод, както и дали използваната от "Брикел" ЕАД методика за разпределение следва да се счита за нормативно регламентирана във връзка със сочените от митническия орган разпоредби на европейското и национално законодателство. В обобщение, методите за разделяне не могат и не трябва да се определят в ЗАДС, транспониращ разпоредбите от Директива 2003/96. Касаторът е пледирал чрез юрк. Ефремова за уважаване на КЖ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по КЖ - "Брикел" ЕАД я е оспорил с доводи, подробно конкретизирани в писмени бележки и поддържани в с. з. от адвокат - пълномощника на дружеството. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на КЖ, т. к. правото за освобождаване от облагане с акциз ще възникне от датата на връчване на удостоверението, макар предпоставките за издаването му да са били налице към по - ранен момент и нормата на чл. 27 ЗАДС е неотносима към разглеждания казус. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта, правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: Ревизионното производство е започнало със ЗВР № BG003000 - PK25 - P2/14.05.2015 г., издадена от началника на митница Пловдив. Ревизията е във връзка с решение № 10993/2016 г. на ВАС и обхваща периода от 14.05.2014 г. до 08.02.2017 година. Издаден е РД, като ревизията е приключила с РА № BG003000 - PK25 - РА4 от 24.04.2017 година. "Брикел" ЕАД е обжалвало частично акта, като с решение № Р - 519/32 - 194204/13.07.2017 г. на директора на Агенция "Митници" е потвърден ревизионния акт в обжалваната част, предмет на съдебното производство. "Брикел" ЕАД е ДЗЛ по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАДС, като е притежавал УОАКП № BG00300 E0015/07.02.2007 г., което е било отнето с решение № 843/15.06.2012 г. на началника на митница Пловдив, влязло в сила на 17.03.2014 г., след като е потвърдено от ВАС с решение № 3722/2014 г. по адм. д. № 16020/2013 година. "Брикел" ЕАД е подало искане до началника на митница Пловдив с вх. № ЗАДС - 0790/08.04.2014 г. за издаване на УОАКП по чл. 24, ал. 2, т. 3 ЗАДС. С решение № 633/14.05.2014 г. на началника на митница Пловдив е отказано издаване на удостоверение, но отказът е отменен с решение № 78/16.01.2015 г. на АДмС - Пловдив, влязло в сила на 25.11.2015 година, след като е било потвърдено с решение № 12624/2015 г. на ВАС по адм. д. № 2291/2015 година. "Брикел" ЕАД е поискало ВАС да допълни своето решение, като даде указания на административния орган за издаване на УОАКП с дата на отказа - 14.05.2014 година, но с решение № 7385/20.06.2016 година, постановено по същото дело, съставът на ВАС, Осмо отделение е отхвърил искането за допълване, като целящо правен резултат, противоречащ на закона. Съдът се е позовал на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС, съгласно която правото на освобождаване възниква от датата на връчване на УОАКП. В мотивите е прието, че при наличието на изрична правна норма, указваща кога възниква правото на освобождаване от начисляване и плащане на акциз, е недопустимо съдът да дава указания, очевидно противоречащи на закона. На 22.12.2016 г. е издадено ново УОАКП, чието действие е прекратено с решение № 2036/27.12.2016 г. на началника на митница Пловдив. По делото са приети доказателства, съдържащи се в административната преписка, във връзка с производствената дейност на дружеството. С тях е установено, че ТЕЦ към "Брикел" ЕАД, е централа от комбиниран тип за едновременно производство на електрическа и топлинна енергия. Дружеството притежава лицензия за производство на електрическа енергия, издадена по реда на ЗЕ. Изслушани са заключения по СТЕ на в. л. инж. Д. Атанасов и по ССчЕ, на в. л. Ю. Янкова. Заключенията не са оспорени и са кредитирани от съда. Заключението по СТЕ съдържа констатации относно технологичния процес, а заключението по ССчЕ - констатации за съответствие на счетоводните записвания с МСС 2, приложим при едновременното производство на повече от един продукт, когато разходите за преработка на всеки един продукт не са ясно разграничими. При така установените факти и обстоятелства административният съд е формулирал законосъобразни изводи за валидност, но незаконосъобразност на оспорения РА. Основният спор между страните е дали е възникнало в полза на "Брикел" ЕАД правото на освобождаване от акциз. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 3 ЗАДС енергийните продукти, използвани при производство на електрическа енергия, получили лиценз за производство на ел. енергия, издаден по реда на ЗЕ, се освобождават от акциз. За да се упражни цитираното право е необходимо на основание чл. 24а, ал. 1 ЗАДС, издаването на УОАКП. В текста на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС (ред. ДВ, бр. 54 от 2012, в сила от 17.07.2012 г.), е предвидено, че правото за прилагане на чл. 24а, ал. 1 възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител. По делото не се спори, че през процесния период "Брикел" ЕАД не е притежавало УОАКП, доколкото с решението от 14.05.2014 година на митническия орган е било отказано издаване на удостоверението. Впоследствие отказът е отменен с влязло в сила съдебно решение, което има действие спрямо всички по силата на чл. 177, ал. 1 АПК. Административният съд е тълкувал обосновано обратното действие, придадено с отмяната на административния акт, във връзка със специалната норма на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС, регламентираща действието на УОАКП към момента на връчването му. Това е така, защото законът не урежда издаването на УОАКП със задна дата, към момента на постановяване незаконосъобразния отказ. Тълкуването на първоинстанционния съд е наложено в случая от създаденото фактическо положение, при което с влязло в сила съдебно решение е постановено, че дружеството е отговаряло на условията за издаване на УОАКП, но такова удостоверение не му е издадено. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита за неоснователни оплакванията на касатора, че по този начин би се стигнало до неоснователно обогатяване на "Брикел" ЕАД. Съдът е цитирал в решението си текста на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС в ред. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 година). Според Директора на Агенция "Митници" законодателното изменение е с цел прецизиране на нормата, респективно конкретизиране момента на възникване правото на данъчно облекчение по чл. 24, ал. 2 ЗАДС. Касационната инстанция споделя първоинстанционните мотиви, че ако се откаже незаконосъобразно издаването на УОАКП, в хипотеза като процесната, може да бъдат упражнени в нарушение на закона правомощия от митническата администрация, каквато не е целта на закона. Пълномощникът на "Брикел" ЕАД е акцентирал в писмените си бележки върху констатациите от РД, стр. 7, а именно: "Съгласно чл. 24б, ал. 8 ЗАДС, правото за прилагане на чл. 24, ал. 1 ЗАДС, възниква от датата на връчване на УОАКП. Безспорно е, че с отмяната на отказа е заличено с обратна сила правното основание за начисляване и заплащане на акциза, което не е съществувало, поради незаконосъобразния отказ. С отмяната на административния отказ за освобождаване от начисляване и заплащане на акциз и издаденото УОАКП № BG003000 E180/22.12.2016 г., връчено на 08.02.2017 г., с което това право на дружеството е било признато, начисленият и платен до този момент акциз е останал недължимо начислен и платен. Изпълнени са правните основания на чл. 27, ал. 1 вр. с чл. 24, ал. 2, т. 3 ЗАДС, за периода след 14.05.2014 година. " В решението си административният съд също е изложил подробни съображения затова, че неблагоприятните последици от незаконосъобразния отказ подлежат на поправяне по реда на чл. 27 ЗАДС, респективно засегнатото лице може да поиска възстановяването на акциза за периода през който незаконосъобразно му е било отказано издаването на УОАКП. В РД се съдържат констатации за приложимост на чл. 27 ЗАДС, а не на разпоредби от АПК и ЗОДОВ, за каквито се сочи в КЖ. Приетото в решение № 7385/20.06.2016 г. на ВАС, Осмо отделение по адм. д. № 2291/2015 г. следва да бъде преценено като относимо към правомощията на съда, до който е адресирано искането за допълването на съдебното решение. Същевременно по аналогични казуси административният съд е цитирал многобройна практика на ВАС, в смисъла, в който той се е произнесъл. Касационната инстанция споделя останалите мотиви на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, поради което настоящият състав на ВАС, Осмо отделение го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение