Решение № 8985 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4780/2009 г.

Решение № 8985 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4780/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК . Образувано е по частните жалби на Аврора Николова Атанасова, гр. София, чрез процесуалния й представител адв. Веселин Ненов и Столична РДНСК, чрез процесуалния представител Анна Сибинова и е против Решение № 874/14.11.2009 г., постановено по адм. д. № 3688/2007 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Възражения по касационните жалби не са депозирани. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Аврора Атанасова против отказ на СРДНСК, обективиран в Писмо изх. № С 7-448-02-564/18.07.2007 г., с която жалба Атанасова твърди, че е налице липса на влязло в сила Разрешение за строеж № 87/21.06.2006 г. и иска то да бъде отменено като бъде отменен като неазоконосъобразен и атакуваният отказ. Съдът е отменил Отказа на СРДНСК да разгледа жалба вх. № 9401-75/01.08.2007 г. на Атанасова против РС №87/21.06.2006 г и одобрен на 20.06.2006 г. инвестиционен проект за подземни гаражи - 45 места в УПИ IV-477, 478, 1 245, 486, 487, 488, 777, 1244, кв. 187А по плана на гр. София, Район "Триадица", Южен парк и е върнал преписката на СРДНСК за произнасяне в 15 дневен срок от получаването й със Заповед по чл. 216, ал. 5 ЗУТ. За да постанови акта си решаващият съд е приел, че административният орган не е имал правомощието да остави жалбата без разглеждане, поради което дори само на това основание отказът, като незаконосъобразен, подлежи на отмяна, а преписката - върната за ново произнасяне. Приел е също, че при новото произнасяне административният орган следва да съобрази нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ (редакцията бр. 61 на ДВ от 2007 г.), съгласно която РС на главния архитект се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК (отм.), поради което е недопустимо адм. орган да се позовава на предварителен договор, по който не само не е страна, но и в който липсва клауза за изричното упълномощаване на определени съсобственици да получават от името на останалите съобщението за издаденото разрешение за строеж. В жалбата си касаторката Атанасова твърди, че неправилно съдът е приел, че административният орган е оставил жалбата й без разглеждане и че в действителност е налице произнасяне на адм. орган като е оставил в сила обжалваните административни актове. Волята на административния орган според касаторката може да бъде изведена от израза "няма основание за намеса", което означавало да бъдат оставени в сила административните актове, а не да се остави жалбата срещу тях без разглеждане. Във втората жалба касатора СРДНСК поддържа, че неправилно решаващият съд е приел Писмо№ С 7-448-02-564/18.07.2007 г. като отказ да бъде разгледана подадената жалба, тъй като в писмото изрично е посочено, че според административния орган разрешенията за строеж са влезли в сила и не подлежат на отмяна съгл. чл. 156 ал. 1 ЗУТ. Съгласно нормата на чл. 216 ал. 5 ЗУТ Началникът на РДНСК се произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост, в 15-дневен срок от постъпването й. Със заповедта си началникът на РДНСК може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. При внимателния прочит на цитираната норма може да бъде изведен извод, че адм. орган преди да реши със съответните мотиви е ли основателна жалбата или не - трябва да прецени дали тя е допустима. "Произнасянето с мотивирана заповед" е досежно законосъобразността на атакувания административен акт като "преценката за допустимост на жалбата" е необходима предпоставка в тази връзка, не и самостоятелно основание. В конкретния казус органът е преценил, че жалбата е недопустима и той "няма основание за намеса", тъй като касае влезли в сила разрешения за строеж при хипотезата на чл. 156 ал. 1 ЗУТ. С оглед императивно уредените в чл. 216, ал. 5 ЗУТ правомощия на Началника на РДНСК - "да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт, или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт", непризнатото му право да прекратява образуваното пред него производство при недопустимост на жалбата, при действащата редакция на чл. 216, ал. 5 ЗУТ, разпоредбите на чл. 88 АПК, са неприложими. Приемайки, че разрешенията за строеж са влезли в законна сила, може да се приеме, че адм. орган е извършил изискуемата от закона преценка за допустимост на жалбата, не е оставил жалбата без разглеждане, а произнасяйки се по законосъобразността на строителните книжа, по същество е отхвърлил жалбата не само като недопустима, а и като неоснователна. Волята на органа може да се изведе от следното. Приел е, че атакуваните строителни книжа (одобрени проекти и строителни книжа) са издадени въз основа на виза (скица) за проучване и проектиране, дадена на 25.09.1996 г. от Главния архитект на Община Триадица - СО. Констатирал е, че строежът е в съответствие със строителните книжа и съгласно предвижданията на подробния устройствен план - приложен по отношение на застрояването и заверен от длъжностно лице на Район "Триадица". В края на акта си адм. орган е извел извод, че "при проверка на представените строителни книжа и документи на строежа не са установени несъответствия с предвижданията на влезлия в сила без възражения ПГП-ЧЗРП, ЧРП и ЧКЗСП, одобрен със Заповед № РД-09-50-252/19.06.1996 г. на Главния архитект на София. " След като органът се е произнесъл отрицателно по допустимостта на жалбата и по същество я е отхвърлил като е приел, че е неоснователна, съдебният контрол на първоинстанционния съд е следвало да се извърши по реда на чл. 173, ал. 1 вр. чл. 168, ал. 1 АПК с оглед законосъобразността на обжалвания акт, т. е. налице ли е изискуемата легитимация на жалбоподателя и правилно и законосъобразно ли са издадени строителните книжа. В случай, че е налице констатираната в обжалваното решение активна легитимация (допустимост на жалбата), съдът дължи произнасяне по същество и следва да отмени спорния административен акт и да се произнесе по законосъобразността на строителните книжа, предмет на жалбата. Подложеното на касационна проверка решение за отмяна на този административен акт и на оспореното по реда на чл. 216 ЗУТ разрешение за строеж се явява постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Предвид горното - обжалваното решение, като постановено при наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 2 АПК върнато на Административен съд София град за ново разглеждане от друг състав, който да постанови решение след необходимото изясняване на фактическата обстановка и правилно приложение на законовите норми. При новото разглеждане следва да се прецени законосъобразността на обжалваните строителни книжа с оглед приложимата редакция на чл. 149, ал. 1 ЗУТ. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 222 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав