Решение № 932 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2008 г.

Решение № 932 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "крепост-кооп"ООД със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ул. "Републиканска" № 47, ет. 4, представлявано от управителя Нуридин Кадир Кадир, чрез адв. Кр. Марков, против Решение № 272 от 27.06.2008 г. на Пловдивски окръжен съд по адм. д. № 433 по описа за 2006 г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против Данъчен ревизионен акт (ДРА)№ 617/8.12.2005 г. на данъчен орган при ТДД Кърджали, потвърден с Решение № 143/10.02.2006 г. на Директора на Дирекция "обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчен период 20.05-31.05.2004 г. не е признат данъчен кредит в размер на 5 712, 98лв. и са начислени съответни лихви по придобиване на активи преди датата на регистрация по ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован фактически извод за липса на налични активи към момента на регистрацията на дружеството по ЗДДС (отм.)-20.05.2004 г. и липса на регистрационен опис по чл. 70 ал. 1 от ППЗДДС (отм.). Посочените изводи противоречат и на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Иска се отмяна на съдебното решение със законните последици. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дамянова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество е основателна поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за право на данъчен кредит за налични към момента на регистрацията по ЗДДС (отм.) активи на осн. чл. 68 ал. 2 ЗДДС (отм.). С данъчен акт за прихващане и връщане № 3284 от 22.10.2004 г. на данъчен орган при ТДД Кърджали на ревизираното лице е призната за възстановяване сумата 3 081, 69лв като част от сумата 5 712, 98лв. (данъчен кредит за налични към момента на регистрацията по ЗДДС (отм.) - 20.05.2004 г. активи, като с разликата е извършено прихващане. Процесната ревизия, възложена от данъчен експерт при ТДД Кърджали, приключва с ДРА, който по същество изменя определени вече задължения за данъчната администрация за възстановяване на суми, произтичащи от право на данъчен кредит върху процесните активи. Тази ревизия е следвало да бъде възложена по особения ред на чл. 115 и 116 ДПК) отм. (с решение на директора на РДД Пловдив и доколкото това е станало от некомпетентен орган, изводът на първоинстанционния съд за издаването на процесния ДРА от компетентен орган е неправилен и опорочава обжалваното решение. Решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на обжалвания акт. При този изход на процеса ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора 575лв. деловодни разноски за двете инстанции. Водим от горното и на осн. чл. 222 ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение