Решение № 803 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6437/2012 г.

Решение № 803 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6437/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 3.04.2012 г. по адм. дело № 187/2011 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01- 6500/23808 от 13.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 777, 50 лева по отношение на Лалю Маринов Лалев във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 11/180709/19787. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено. Ответникът Лалю Маринов Лалев е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Лалю Маринов Лалев подал до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 11/180709/19787, с което заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания площ от 2,06 хектара - по Схемата за единно плащане на площ и 2,06 хектара - по Плащанията за природни ограничения на фермери в планински райони (НР1). След извършване на проверка на данните в заявлението въз основа на наличната официална информация в Итегрираната система за администриране и контрол на бенефициента била оторизирана сумата 443,18 лева - по НР1 - "Планински райони " и сумата 334,32 лева - по Схемата за единно плащане на площ. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки било установено, че заявените от Лалю Лалев площи не са допустими за подпомагане. С акт № 01- 6500/23808 от 13.04.2011 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" по отношение на Лалю Маринов Лалев било установено публично държавно вземане в размер на 777, 50 лева във връзка с подаденото от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 11/180709/19787. Административният съд приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като в него не се съдържали фактически основания за издаването му. В акта не се посочвали конкретните обстоятелства, въз основа на които била направена преценка, че заявените от земеделския производител площи са недопустими за подпомагане. Плащането на субсидията било извършено след кръстосана проверка въз основа на определения слой земи, допустими за подпомагане съгласно писмо № 02-0409/3846/20.11.2009 г. на Държавен фонд "Земеделие". С определянето на нов допустим слой повече от година след извършеното плащане, компетентният административен орган променил правното положение на земеделския производител, без да спази предвидените в Административнопроцесуалния кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс правила за възобновяване на административни производства. При положение, че плащането било извършено поради грешка на държавния орган, който неправилно определил площите от допустимия за подпомагане слой, и земеделският производител сам не би могъл да установи това несъответствие, отпуснатата субсидия не подлежала на възстановяване. Съдът посочил и други, съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не бил уведомен за започване на производството, което препятствало правото му на защита. Административният акт бил издаден при непълно установяване на фактите, които обосновават разпоредителната му част, в противоречие с целта на закона. По тези съображения административният съд отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Изводът на административния съд за нарушение на административнопроизводствените правила поради отсъствието на съществени мотиви на акта за установяване на публично държавно вземане е правилен и следва да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК урежда необходимото съдържание на административния акт, между които и фактически и правни основания за издаването му. Неизлагането на фактите, които са от значение за случая, препятства упражняването на контрол за законосъобразност върху оспорения акт, поради което се възприема като порок, водещ до отмяната на административния акт. Издателят на акта за установяване на публично държавно вземане не е отразил резултатите от извършените проверки конкретно по отношение на земеделските земи, одобрени за подпомагане по заявлението на Лалю Лалев. Фактическите основания не могат да се изведат от представените пред съда писмени доказателства и от заключението на назначената по делото техническа експертиза, както е отбелязъл първоинстанционният съд, тъй като съдът не установява релевантната фактическа обстановка, а проверява констатациите на административния орган. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращите случая факти. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при тълкуването на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Според приетото с нея, недължимо платените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта се дължи на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. При отсъствието на сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Тъй като ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за направени в тази инстанция разноски такива не му се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд