Решение № 804 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 195/2009 г.

Решение № 804 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 195/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Ж. И. Д. от гр. В. е обжалвала решението на Варненския окръжен съд от 17.12.2007 г. по гр. д. № 366/2007 г. с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд от 28.11.2006 г. по гр. д. № 2290/2005 г. С това решение районният съд отхвърлил искът й предявен на правно основание чл. 227 б. "б" ЗЗД срещу М. И. Ж. за отмяна на дарение, обективирано в нот. акт № 191/2003 г., чрез което прехвърлила правата си на собственик върху дворно място от 1 220 кв. м., представляващо УПИ * от кв.18 по плана на село Д. община А. В касационната жалба се поддържа, че решението на Варненския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано- отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Оплакванията са неоснователни. Варненският въззивен съд като е обсъдил пълно всички събрани по делото доказателства е направил обоснован извод, че не са били налице основанията за отмяна на дарение, така както изисква разпоредбата на чл. 227, б. "б" ЗЗД. По делото е било изяснено, че братът на ищцата-ответникът М. И. Ж. действително имал подадени жалби в Първо полицейско управление гр. В. срещу сестра си Ж. И. Д. както следва: жалба с вх. № 1* от 10.03.2005 г. за самоуправни действия; жалба с вх. № 2* от 15.04.2005 г.-допълнение към предходната жалба; жалба с вх. № 2* от 22.04.2005 г.-сигнал за извършени документни престъпления и жалба с вх№ 4* от 19.07.2005 г. за наличие на социален критерии по чл. 150 от Закона за здравето (вж. писмото-отговор с изх. № 8144/2005 г. на Първо РПУ Варна, приложено на л.43 по гр.д. № 2290/05 г. ВРС) По тези жалби обаче, нямало образувани производства от прокуратурата и не е бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление за което се е предвиждало по Наказателния кодекс лишаване от свобода най-малко до три години, "освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена". Нещо повече-имало е отказ за образуване. Било е изяснено и това, че отношенията между брата и сестрата силно се влошили, че той я обиждал и че тя била разстроена и че плачела от това поведение - св. Тодорова. Както правилно е приел и Варненския окръжен съд така изяснената фактическа обстановка не е предполагала приложението на чл. 227, б. "б" ЗЗД. Текстът изисква сериозно набедяване в извършването на престъпление, за което НК предвижда най-малко до три години лишаване от свобода. В случая подаване молба за изследване наличието на социален критерии по чл. 150 от Закона за здравето, не е инкриминирано като престъпление. За самоуправство по НК се предвижда наказание и за документни измами - по чл. 212, ал. 6 НК - В маловажни случаи на документна измама наказанието е лишаване от свобода до 2 години или пробация. Същото наказание е предвидено и по чл. 314 НК, като не следва да се вземат предвид квалифицираните текстове на документни измами извършени от длъжностни лица при и по повод изпълнение на работата си, измамите в особено големи размери, представляващи особено тежък случай, престъпленията представляващи опасен рецидив и пр. Още по-малки са предвидените наказания по чл. 147 и чл. 148, ал. 2 НК - за клевета е предвидена глоба от 3000 лева до 70 000 лева и обществено порицание или за по-тежък случай от 5 000 лева до 15 000 лева и обществено порицание. По делото не е имало данни прокурор да е образувал наказателно производство, не е имало нито обвинителен акт, нито присъда. А набедяването по смисъла на чл. 286 НК е престъпление от общ характер, което за да е налице, е необходимо да има и влязла в законна сила присъда. Такава по делото няма - т.е. ответникът М. И. Ж. да е бил признат за виновен в това, че като е знаел че сестра му е била невинна, пред надлежен орган на властта я е набедил в извършване на престъпление. При това положение решаващият съд е приел, че не е бил изпълнен фактическият състав на чл. 227, б. "б" ЗЗД и искът като недоказан е бил отхвърлен. Решението на Варненския окръжен съд е правилно постановен съдебен акт. Не са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,