Решение № 8992 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13690/2018 г.

Решение № 8992 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13690/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по жалба на О. Исуф срещу решение № 1615 от 02.10.2018 г. по адм. д. № 1651/2018 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба против заповед № 18-0769-001290 от 17.05.2018 г., издадена от началник група, сектор "Пътна полиция"/ПП/- ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП - изземване свидетелството за управление на МПС, поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП да го върне, след като му са отнети всички контролни точки. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. В издадената заповед са посочени наказателни постановления за периода 2005 г. -2012 г., а принудителната административна мярка е наложена 6 години по- късно. В акта не е посочено ясно на коя дата е останал без контролни точки. През 2013 г. органите на МВР са продължили да му налагат административни наказания и да му отнемат точки. На 17.06.2015 г. му е преиздадено свидетелството за управление на МПС №[номер] валидно до 17.06.2020 г. и е издаден нов контролен талон № 5572671. Своевременно е подал документи за преиздаване на свидетелството за управление на МПС с изтичащ срок и е възстановявал точки при намаляването им. Съдът не е анализирал приложената по делото справка картон на водача, а е взел предвид само посочените в заповедта наказателни постановления. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, на 16.10.2018 г., при връчено съобщение за решението на 19.10.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че от наличните наказателни постановления се установява, че на 11.07.2008 г., когато е издадено наказателно постановление № 2449, жалбоподателят е притежавал 23 к. т. С последното са му отнети 4 к. т., на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП и към 23.07.2008 г. същият е останал с 19 к. т. След 23.07.2008 г. до 16.07.2010 г., когато е издадено наказателно постановление № 2685, на Исуф, с влезли в сила наказателни постановления са отнети още общо 15 к. т. /НП № 2697/23.07.2008 г. -4 к. т., на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8, предл. 2 ЗДВП, ; НП № 877/05.03.2009 г. -3 к. т., на осн. чл. 182, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗДвП, ; НП № 3963/20.07.2009 г. -4 к. т., на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8, предл. 5 ЗДвП, и НП № 2685/16.07.2010 г. -4 к. т., на осн. чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП/. След като на жалбоподателя останали 4 к. т., същият на 28.08.2010 г., е преминал допълнително обучение, съгласно чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП, видно от протокол № 42, когато му били възстановени 13 к. т., при което общият брой на притежаваните от него, към тази дата, контролни точки станал 17. Впоследствие, с влезли в сила наказателни постановления /НП № 2269/07.07.2011 г. -8 к. т., на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП; НП № 2918/22.07.2011 г. -4 к. т., на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8, предл. 2 ЗДвП; НП № 2253/26.06.2012 г. -4 к. т., на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8, предл. 2 ЗДвП и НП № 3010/23.07.2012 г. -4 к. т., на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8, предл. 2 ЗДвП от наличните за Исуф 17 к. т. били отнети 20 к. т. На 25.08.2012 г. Исуф отново е преминал допълнително обучение, видно от протокол № 59, когато вече е бил вече без контролни точки. Изложил мотиви, че възстановяване на контролните точки е допустимо само при частичното им отнемане, до първоначалния им максимален размер /по арг. от чл. 158, ал. 2 ЗДвП/, но не и в случаите, когато са напълно изчерпани /арг. от чл. 157, ал. 4, вр. ал. 3 и 1 ЗДвП/. В последната хипотеза водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено и само по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП - с полагане на изпит за придобиване, но не и чрез някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. Издадената заповед на налагане на принудителна административна мярка се явява законосъобразна и има за последица необходимостта жалбоподателят отново да се яви на изпит за придобиване на правоспособност. Не може да приеме, че след изтичане на две години от загубване на пълния контролен брой точки, след като не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за правоуправление, жалбоподателят е възстановил правоспособността си да управлява моторно превозно средство. Решението е правилно. Съдът е установил, че по молба на Исуф от 30.05.2018 г. началникът на сектор "Пътна полиция" ОД МВР Бургас, му е предоставил справка за отнетите с влезлите в сила наказателни постановление контролни точки, като са отразени и тези, които са му възстановени след проведено обучение, съобразно чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която е обективирана в писмо, рег. № 769-000-9397 от 04.06.2018 г. Съдът е констатирал, че жалбоподателят е загубил всичките си контролни точки и на 25.08.2012 г., когато отново е преминал допълнително обучение, видно от протокол № 59, вече е бил вече без контролни точки. Тези констатации не са оспорени от ответника. Съдът е установил, че всички контролни точки на жалбоподателя са били отнети, като е взел предвид само представените наказателни постановления, с които се отнемат контролни точки, без да има предвид унищожените наказателни постановления поради изтичане на срока за съхраняването им, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. В оспорения пред съда акт е посочено като последно наказателното постановление № 3010/23.07.2012 г. на РУ Несебър, влязло в сила на 21.08.2012 г., с което на Исуф се отнемат 4 контролни точки, с което е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР, поради което неоснователно се твърди в касационната жалба, че в акта не е посочена точно датата на която е загубил правоспособността си. Правилни са изводите на съда, че след като са били отнети всички контролни точки на жалбоподателя и е загубил правоспособност, е възникнало задължението да върне свидетелството си правоуправление и е налице основание за налагане на принудителната административна мярка. Действително от момента, в който жалбоподателят не е изпълнил задължението си да върне свидетелството си за управление през 2012 г. до момента на издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка през 2018 г. са изминали 6 години, но в конкретния случай целта на закона е спазена и не е нарушена, тъй като както твърди жалбоподателят, е продължил да извършва административни нарушение по ЗДвП. Видно от представената справка- картон на водача, на която жалбоподателят се позовава, след издаването на посоченото наказателно постановление са му издадени още 6 наказателни постановления и 6 фиша за нарушения на ЗДвП. При преглед на представената справка- картон на водача, не се установяват обстоятелства различни от установените от съда, в този смисъл доводите в касационната жалба, че съдът не е взел предвид представената справка- картон на водача са неоснователни. Независимо, че на жалбоподателя е било издадено ново свидетелство за управление на МПС, поради това, че е изтекъл срокът за който е било издадено свидетелството за правоуправление, не е отпаднало основанието за налагане на принудителната административна мярка. Видно е от справката, както сочи жалбоподателят, че се е явил за възстановяване на контролни точки, възстановили са му контролни точки, продължили са да му отнемат контролни точки при следващи нарушения и той да ги възстановява. Независимо, че принудителната административна мярка не е била наложена своевременно, освен преустановяващо нарушенията действията има и превантивен характер и цели да послужи водачът на МПС за в бъдеще да се въздържа от извършване на нарушения на ЗДвП, поради което в конкретния случай наложената по- късно принудителна административна мярка има легитимна цел и съответства на целта на закона. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение