Решение № 4620 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1997/2016 г.

Решение № 4620 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1997/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Николай Ивов Николчов от гр. Кюстендил, срещу решение № 14101 от 22.12.2015 г. по адм. д. № 14499/2014 г. по описа на тричленен състав на Върховния административен съд - V отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и на оспореното решение на министъра на вътрешните работи. Ответникът - министъра на вътрешните работи, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Николай Ивов Николчов срещу решение № 812100-17604 от 13.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Предметът на спора по първоначалното дело се е формирал по отказа на министъра на вътрешните работи да заличи личните данни на Николчов, въведени във връзка със ЗМ № 216 от 18.02.2003 г. по описа на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" при ОДМВР - гр. Кюстендил. В останалата му част административният акт е благоприятен за лицето. По делото не е било спорно, че данните са във връзка с извършено от Николчов престъпление по чл. 244, ал. 2 във връзка с чл. 244, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 и чл. 31, ал. 2 НК, за което лицето е признато за виновно и му е определено наказание "лишаване от свобода" за срок от три месеца, с отлагане на изтърпяването му. Производството по НОХД № 594/2004 г. е приключило с постигнато споразумение между подсъдимите и прокуратурата, което е влязло в сила на 28.09.2004 г. Не е било спорно също така, че лицето е било реабилитирано по право, на основание чл. 88а НК. В разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР, обн. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г., изчерпателно са посочени хипотезите, при които се снема полицейската регистрация, а именно, когато е извършена в нарушение на закона; наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; лицето е починало като искането може да бъде направено от неговите наследници. В случая е налице хипотезата на чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс. Производството по дело от общ характер е прекратено, поради одобрено от съда споразумение за решаване на делото. Тази хипотеза изрично е изключена от чл. 68, ал. 6, предложение второ ЗМВР. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗМВР, полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон. Законът за министерството на вътрешните работи е специален закон, който регламентира реда за извършване и снемане на полицейската регистрация. Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях - чл. 1, ал. 2 НК. Съгласно чл. 85, ал. 1 НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. В случая "противното" по смисъла на тази разпоредба е текста на чл. 68, ал. 6, предложение второ ЗМВР. Целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на административното право са различни. Полицейската регистрация е последица не на осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а на извършването на деянието, поради което и настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. Предвид така цитираната нормативна уредба, която е посочена и в мотивите към оспореното решение, не може да бъде споделено оплакването на касационния жалбоподател, че правните изводи са направени само въз основа на разпоредбата на чл. 32а, ал. 3 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. на МВР, която е подзаконов нормативен акт. Стигайки до окончателния правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е приложил правилно материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща допуснатите от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение, в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. от подобно естество. Тези грешки неизбежно водят до неистински фактически констатации, а от там и до неправилни правни изводи. Грешки с характера на посочените в оспореното решение липсват. По изложените в тези мотиви съображения, съдебният акт предмет на касационен контрол се оставя в сила. Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - втора колегия,