Решение № 511 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9104/2010 г.

Решение № 511 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9104/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП и "Инвижън Пропърти Инвестмънт" ООД - гр. Варна чрез процесуалния представител адв. Ася Тодорова срещу решение № 1022/19.05.2010 г., постановено по адм. дело № 567/2010 г. по описа на Варненския административен съд. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението, с което е отменен РА № 0300801944/11.12.2008 г., издаден от орган на приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 82/09.03.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за липсата на предпоставки за прилагане на Спогодбата с Кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и определяне на данъчни задължения на "Инвижън Пропърти Инвестмънт" ООД по ЗКПО в размер на 24 961,90 лв. за 2007 г. заедно с лихвите върху начисления данък при източника по чл. 195 ЗКПО. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно в мотивите на съдебното решение е прието, че "EPNI Limited" - Ирландия е реализирало доходи за "технически услуги" от източник в страната, за които доходи са приложими разпоредбите на чл. 7 на СИДДО между Република България и Кралство Великобритания и Северна Ирландия, тъй като терминът "технически услуги" касаторът твърди, че се отнася към чл. 11 "авторски и лицензионни възнаграждения" от горецитираната спогодба. Касаторът не е съгласен с кредитирането от съда на представените от жалбоподателя доказателства като автентични, без да ги анализира и обсъди подробно в решението си. В касационната жалба се съдържа оплакване, че неправилно съдът е отменил лихвите по ревизионния акт, тъй като задълженото лице не е спазило срока за подаване на искането за прилагане на СИДДО, поради което е недобросъвестно и не е спазило изискванията на чл. 195, чл. 202, ал. 2 и чл. 203 ЗКПО за своевременно представяне на документите, тъй като те са представени пред съда. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба "Инвижън Пропърти Инвестмънт" ООД - гр. Варна я оспорва в представената по делото писмена защита с искане за присъждане на разноски. "Инвижън Пропърти Инвестмънт" ООД - гр. Варна чрез процесуалния представител адв. Ася Тодорова обжалва решението в частта за разноските, тъй като на дружеството са отказани разноски, а същото е осъдено да заплати такива на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Неправилно според касатора съдът е приложил разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, предвид представените пред съда доказателства за прилагане на СИДДО. Иска се отмяна на решението в обжалваната част за разноски, както и присъждане на такива за касационното производство. Ответникът по тази касационна жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. С оглед представените по делото доказателства, прокурорът счита, че правилно е прието, че са налице основания за прилагане на СИДДО с Кралство Великобритания и Северна Ирландия, тъй като процесните доходи представляват "технически услуги" от източник в страната. По втората касационна жалба прокурорът също е на становище, че правилно съдът е приложил чл. 161, ал. 3 ДОПК. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба на дирекция "ОУИ"- гр. Варна. Първоначално с решение № 1087/22.06.2009 г. по адм. дело № 819/2009 г. Варненският административен съд е отменил РА № 0300801944/11.12.2008 г. в частта за определените на "Инвижън Пропърти Инвестмънт" ООД задължения по ЗДДС, вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди 24.11.2006 г. - 30.11.2006 г. за налични активи, както и за данъчен период месец април 2008 г. по фактура, издадена от "Комфорт-ВН" ЕООД. В частта по ЗКПО за начисления по чл. 195 ЗКПО данък за 2007 г. съдът е отхвърлил жалбата, тъй като не били установени по надлежния ред наличието на предпоставките за прилагане на СИДДО. С решение № 2526/24.02.2010 г. по адм. дело № 11785/2009 г. състав на ВАС, IА отделение е оставил в сила първоинстанционното решение в частта по ЗДДС, а относно ЗКПО е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационната инстанция е приела, че по делото са налице данни, че чуждестранно лице е получило доходи от източник в България, поради което са приложими нормите на Спогодбата с Кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и на чл. 135 и следващите на ДОПК относно процедурата по прилагане на СИДДО. При връщане на делото за ново разглеждане е постановено обжалваното пред настоящия съд решение. С него е прието, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че съгласно договори EPNI/2006/001 и EPNI/2007/002, "EPNI Limited" - Ирландия се е задължило да извърши в полза на ревизираното лице услуги на територията на Ирландия и Кралство Великобритания, подробно описани в договорите и осигуряващи функционирането на дружеството в съответствие с британското и ирландско търговско, счетоводно и данъчно законодателство, като действа като търговски представител и посредничи при извършването на търговски сделки, както и да извършва правни сделки от свое име и от името на възложителя. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 195 ЗКПО, според който когато местно лице начислява някой от доходите, изброени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 ЗКПО на чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност на територията на страната, същите подлежат на облагане с данък при източника. Съдът е установил, че заплатените на "EPNI Limited" - Ирландия услуги са свързани с анализ и изследване на строителния пазар в Северна Ирландия и идентифициране на потенциални предприемачи, които могат да бъдат заинтересовани от строителни проекти (инвестиции в България, създаване на целия необходим маркетингов материал, включително презентации на проекти на Инвижън Пропърти Инвестмънт" ООД, проучване и идентифициране на подходящи търговски изложения за участие, договаряне на срещи с потенциални клиенти, включително подготовка на посещението им в България за оценка на проектите, осигуряване на преглед на архитектурните и конструктивни планове за български проекти от международни специалисти, юридически преглед на предложените договори за покупко-продажба). Съдът е обсъдил твърдението на жалбоподателя какво представляват "техническите услуги", както и посредническата дейност и търговското представителство и дали тези услуги попадат в обхвата на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. Направен е извод, че се касае за технически услуги по смисъла на посочения § и са приложими разпоредбите на спогодбата - чл. 7, поради което доходът не подлежи на облагане в България. Според съда чуждестранното лице - получател на дохода е удостоверило обстоятелствата по чл. 136 ДОПК, съгласно представените удостоверение от чуждестранна данъчна администрация - чл. 137, ал. 2 ДОПК, декларации по чл. 137, ал. 3 ДОПК, както и според съда са представени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на дохода, съгласно изискването на чл. 138 ДОПК. За да постанови обжалвания резултат съдът е счел, че въз основа на доказателствата по делото по отношение на доходите, получени от "EPNI Limited" - Ирландия следва да се приложи СИДДО с Кралство Великобритания и Северна Ирландия и да се обложат в държавата, в която получателят на дохода е местно лице и на основание чл. 13 ЗКПО не следва да се прилагат разпоредбите на българския закон - ЗКПО и затова ревизионният акт в посочената част е незаконосъобразен. Решението в обжалваната му част е правилно. С оглед указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, IА отделение съдът е преценил представените от ревизираното дружество доказателства за прилагане на чл. 7 от Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане с Кралство Великобритания и Северна Ирландия и които при първоначалното разглеждане на делото първоинстанционният съд не ги е обсъдил. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че са налице условията за прилагане на СИДДО с Кралство Великобритания и Северна Ирландия относно платения на чуждестранното юридическо лице "EPNI Limited" - Ирландия доход за извършени технически услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. Правилно съдът се е позовал на чл. 7, ал. 1 от спогодбата, според който печалбата на предприятие на едната договаряща се държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща се държава. По делото по безспорен начин е установено, че "EPNI Limited" - Ирландия няма място на стопанска дейност в България и затова дохода, получен по издадените от него инвойс фактури не следва да се облага в България. Извършените услуги правилно са квалифицирани от съда като технически услуги, тъй като са свързани с анализ и изследване на строителния пазар в Северна Ирландия и идентифициране на потенциални предприемачи, които могат да бъдат заинтересовани от строителни проекти (инвестиции в България, създаване на целия необходим маркетингов материал, включително презентации на проекти на "Инвижън Пропърти Инвестмънт" ООД, проучване и идентифициране на подходящи търговски изложения за участие, договаряне на срещи с потенциални клиенти, включително подготовка на посещението им в България за оценка на проектите, осигуряване на преглед на архитектурните и конструктивни планове за български проекти от международни специалисти, юридически преглед на предложените договори за покупко-продажба). Налице е хипотезата на чл. 13 ЗКПО, според която българският закон не се прилага, когато са налице основания за прилагане на международен договор, по който България е страна, а СИДДО с Кралство Великобритания и Северна Ирландия безспорно представлява такъв договор, който е ратифициран с Указ № 3419 на Държавния съвет на НРБ от 16.12.1987 г. Неправилно касаторът се позовава на чл. 11 от спогодбата, тъй като изплатения доход на ирландското дружество не представлява "авторско и лицензионно възнаграждение", както и неправилно твърди, че терминът "технически услуги" се отнася именно към чл. 11. Установено е по делото, че процесните услуги не са свързани с авторско право по смисъла, който е вложен в това понятие в цитирания чл. 11 от спогодбата. С оглед гореизложеното в посочената обжалвана част решението не страда от пороците, посочени от касатора и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на "Инвижън Пропърти Инвестмънт" ООД. Този касатор обжалва решението на съда в частта за разноските с оплакване, че неправилно съдът е приел, че е приложим чл. 161, ал. 3 ДОПК. Решението в посочената обжалвана част е правилно. Разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК е категорична, че когато пред съда се представят доказателства, които е могло да се представят в административното производство, представилата ги страна понася разноските, независимо от изхода на делото. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че доказателствата за приложимост на СИДДО с Кралство Великобритания Северна Ирландия са представени в съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото. Това са доказателства, които ревизирания субект е могъл да представи пред ревизиращия екип. Затова като е приел, че е приложим чл. 161, ал. 3 ДОПК, съдът не е допуснал нарушение и решението в частта за разноски като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Барух, на дирекция "ОУИ" - гр. София не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като то е присъдено от първоинстанционния съд и е за цялото производство, а не за всяка отделна съдебна инстанция, както е за адвокатските хонорари - аргумент от чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,