Решение № 202 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1635/2010 г.

Решение № 202 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1635/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 1350/29.12.2010 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 1635/2010 г. по жалба на [фирма] - П., е допуснато до касационно обжалване решение на П. окръжен съд № 87 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 231/2010 г., с което касаторът е осъден да заплати на Р. Б. Г. по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата 8 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване "двустранен неврит на слуховите нерви", установено с ЕР на НЕЛК № 0153/049 от 04.04.2006 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 04.04.2006 г. до окончателното й изплащане и сумата 400 лв разноски по делото. Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори по реда на чл. 291 от ГПК на процесуалноправният въпрос за разпределението на доказателствената тежест относно факта влязло ли е в сила решение на НЕЛК, на което ищецът основава правата си. По този въпрос съдът намира, че няма основания да се отклонява от общия принцип по чл. 154, ал. 1 от ГПК. Страната, която твърди, че в резултат на определен фактически състав е придобила права, дължи установяването на всички елементи от този състав. Влязлото в сила решение на НЕЛК, което установява професионалното заболяване, е юридически факт, който е част от състава, водещ до възникване на правото за обезщетяване на вреди по чл. 200, ал. 1 от КТ. Субектът, който претендира в неговия патримониум да е възникнало това право, трябва да докаже фактът на влизане в сила на решението. С оглед така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу атакуваното въззивно решение за основателна. Въззивният съд е приел за установено, че с решение на НЕЛК от 04.04.2006 г. (поправено с ново решение от 11.09.2006 г.) на Р. Г. е призната 63 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионално заболяване, последното представляващо двустранен неврит на слуховите нерви, в степен на недочуване. Изведено е, че ответникът не е представил доказателства, че е обжалвал това решение в срок, следователно то е влязло в сила. С оглед дадения по реда на чл. 291 от ГПК отговор на въпроса, поради който обжалването е допуснато, становището на въззивния съд по въпроса за разпределението на доказателствената тежест, е неправилно. Не ответникът е този, който трябва да докаже, че е подал жалба срещу решението, а ищецът е този, който носи тежестта да установи факта, че решението е влязло в сила. Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) решенията на НЕЛК подлежат на обжалване пред съда (до 01.03.2007 г. пред СГС, а след тази дата - пред АССГ по реда на А., т. е. в 14 дневен срок от съобщаването му - чл. 149, ал. 1 от А.). За да стане решението задължително за всички лица, органи и организации в страната, трябва то да не е обжалвано в срок или редът за обжалването му да е изчерпан (чл. 113, ал. 3 от ЗЗ). Това трябва да бъде доказано от лицето, което черпи права от решението на НЕЛК, т. е. от ищеца по иск за обезщетяване на вреди от професионално заболяване по чл. 200 от КТ, тъй като компетентни да установят наличието на такова заболяване са единствено органите на медицинската експертиза по ЗЗ. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решението в нарушение на чл. 154, ал. 1 от ГПК, т. е. налице е касационното основание по чл. 281, т. 3 пр. 2 от ГПК и обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото не може да бъде решено по същество от касационната инстанция, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия (чл. 293, ал. 3 от ГПК). При новото разглеждане на спора въззивният съд трябва да съобрази, че в нарушение на правилата на ГПК в първата инстанция не е изготвен доклад по делото, не е разпределена доказателствената тежест и не е посочено на страните за кои от фактите в тяхна доказателствена тежест не сочат доказателства. В този смисъл правото на защита на ищеца е нарушено съществено и въззивният съд е бил длъжен да коригира това нарушение, като събере служебно доказателства за влизане в сила на решението на НЕЛК по реда на чл. 186 изр. 2 от ГПК или да снабди страната със съдебно удостоверение за установяване на факта изчерпани ли са възможностите за обжалване на експертното решение, на което същата основава правата си. Доколкото това не е сторено, постановеното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, които да извърши горепосочените процесуални действия. Въпросът с отговорността на страните за разноските по касационното производство следва да бъде решен от въззивния съд при новото разглеждане на спора (чл. 294, ал. 2 от ГПК). По изложените съображения съдът