Решение № 4512 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10930/2010 г.

Решение № 4512 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10930/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна срещу решение № 1588 от 19.07.2010 г. по адм. дело № 1905/2010 г. на Административен съд - гр. Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че между лечебното заведение с наименование "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Варна" ЕАД и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от касационния жалбоподател, е сключен договор № 03-1013 от 4.02.2010 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, описани в чл. 1, ал. 1 от договора като негов предмет. Като приложение 1 към договора е изготвен списък на специалистите, които ще работят по тези клинични пътеки. Със заявление изх. № 41 от 20.04.2010 г., респ. вх. № 29-02-474 от 21.04.2010 г. на РЗОК, изпълнителният директор на лечебното заведение е поискал да бъде вписан в това приложение 1 към договора д-р Детелин Христов Димов, лекар кардиолог. Със заповед № РД-09-486 от 26.05.2010 г. касационният жалбоподател е отказал със следните мотиви: "Съгласно чл. 59б, ал. 1 от ЗЗО (Закон за здравното осигуряване) директорът на РЗОК сключва договор с изпълнител на медицинска помощ, който отговаря на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 от ЗЗО и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в. В издадените в изпълнение на чл. 3 от НРД 2010 съвместни указания на и. д. директор на НЗОК и председателя на УС на БЛС изх. № 20-00-7 от 12.01.2010 г. във връзка с изискването на чл. 59в от ЗЗО за 24-часово осигуряване на дейността се сочи, че всяко лечебно заведение за болнична помощ трябва да разполага с не по-малко от двама лекари със специалност и един лекар без специалност или специализиращ. Изискването важи за основните специалисти за изпълнение на клинична пътека - на основен трудов договор (съобразно на структурите на лечебните заведения - отделения, клиники, сектори), на пълен работен ден за медицинските дейности, за които са подадени заявления за договор с НЗОК, освен ако в съответната клинична пътека не е предвидено специално изискване за повече от двама лекари със специалност ... (затова) със съобщение изх. № 29-02-474 от 30.04.2010 г. ... е посочено, че (СБАЛ) следва да внесе копие на трудов договор за пълен работен ден на д-р Д.Димов и график за м. май (но) в указания му срок с писмо, постъпило в РЗОК с вх. № 29-02-474 от 13.05.2010 г., лечебното заведение единствено е представило график за м. май за д-р Димов без необходимия трудов договор за пълно работно време. Предвид горното, лечебното заведение не отговаря на съвместните указания на и.д. директор на НЗОК и председателя на УС на БЛС в писмо изх. № 20-00-7 от 12.01.2010 г. ... във връзка с изискването основните специалисти за изпълнение на КП в лечебното заведение да са на основен трудов договор на пълен работен ден. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НРД 2010 директорът на РЗОК отказва да сключи договор при липса на някое от настоящите общи или специални изисквания и условия за сключване на договор ...". С посоченото по-горе решение Варненският административен съд е отменил отказа на касационния жалбоподател, изразен със заповед № РД-09-486 от 26.05.2010 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че: а) между страните "по делото не се спори, че договорът на д-р Димов със СБАЛ ... е основен ... и "че лекарят има сключен също така граждански договор"; б) "нито в ЗЗО, нито в НРД 2010 има изискване лекарите, изпълнители на КП, за които лечебното заведение има сключен договор, да полагат труд по трудов договор при работно време 8 часа" и поради това "изискването от страна на директора на РЗОК да се приложи като част от необходимата документация трудов договор на пълно работно време противоречи на чл. 59а, ал. 3 от ЗЗО." Решението на Варненския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Необоснован е изводът "по делото не се спори, че договорът на д-р Димов със СБАЛ е основен." Защото това е един от спорните въпроси - е ли 4-часовият трудов договор на д-р Димов със СБАЛ основен трудов договор по смисъла на чл. 59в, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). След 31.07.2010 г. в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) вече съществува легална дефиниция, според която основен трудов договор по смисъла на тези закони е трудовият договор, сключен за определен или неопределен период от време на пълно работно време, установено за съответната длъжност (§ 1, т. 7 ДР на ЗЛЗ, респ. § 1, т. 24 ДР на ЗЗО). До тази дата (31.07.2010 г.) отговор на въпроса кой трудов договор е основен се извлича от дефиницията на основно трудово правоотношение по § 1, т. 12 от допълнителната разпоредба на Кодекса на труда (ДР на КТ), защото основен трудов договор и основно трудово правоотношение са взаимно свързани правни институти и поради това взаимно заменяеми - трудово правоотношение може да възникне от трудов договор, от избор и от конкурс (чл. 62, ал. 1 и чл. 63, ал. 3, изр. 2-ро, чл. 86 и чл. 96 КТ), но когато трудовото правоотношение възниква от трудов договор, то може да бъде основно, само ако трудовият договор е основен. От тук и изводът, че трудовият договор, от който възниква основно трудово правоотношение, може да бъде само основен. А според § 1, т. 12 ДР на КТ основно е трудовото правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. С оглед на тази дефиниция Варненският административен съд е бил длъжен да изясни колко трудови правоотношения, възникнали от трудови договори, има д-р Детелин Христов Димов и да определи кое от тях е основно по смисъла на § 1, т. 12 ДР на КТ. Така определеното основно трудово правоотношение ще сочи кой от трудовите договори на д-р Детелин Христов Димов е основен трудов договор. Като не е направил това, Варненският административен съд е постановил едно неправилно решение, което е в нарушение на чл. 59в, т. 1 ЗЗО и е необосновано. Поради това то следва да бъде отменено, а делото следва на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото Варненският административен съд следва да отговори и на въпроса: дефиницията по § 1, т. 7 ДР на ЗЛЗ, приложима по силата на § 1, т. 24 ДР на ЗЗО и в отношенията, регулирани от ЗЗО, е ли ново обстоятелство (нов факт) по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, което следва да бъде преценено и евентуално взето предвид при постановяването на новото решение. Този съд също така следва да държи сметка и за обстоятелството, че 2010 г. вече е отминала, поради което чл. 173, ал. 2 АПК сега е неприложим. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,