Решение № 6556 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1375/2009 г.

Решение № 6556 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1375/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Златко Иванов Зелеников, в качеството му на ЕТ "ВИКИ-90-Златко Зелеников" и е против Решение № 1040/11.11.2008 г., постановено по адм. д. № 781/2008 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяната му. В срока по чл. 232 АПК не е депозирано становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. След като провери правилността на обжалваното решение - намира жалбата за неоснователна по следните съображения. С атакуваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на ЕТ "ВИКИ-90-Златко Зелеников" против Заповед № ДК-14-240 от 9.4.2008 г. на Заместник началник на ДНСК - София, с която, на осн. чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ и § 5, ал. 3 ЗУЧК е наредено да се премахне незаконен строеж "Монолитна постройка с навес № 1", изпълнен на територията на морски плаж Равда-южен - НДК, пред хотел "Емералд" в землището на с. Равда, община Несебър. За да постанови акта си първоинстанционният съд е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който е незаконен като изграден без изискуемите строителни книжа и като такъв подлежи на премахване. Приел е също, че процесният обект, независимо дали е преместваем обект или строеж - попада в категорията на обектите, подлежащи на премахване по силата на специалната норма на § 5, ал. 3 ПЗР ЗУЧК. В мотивите на решението си съдът обстоятелствено и пълно е мотивирал изводите си като се е позовал на писмените доказателства и констатациите на административния орган и назначеното вещо лице. Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите като правилни и намира, че не следва да ги повтаря в настоящото решение. Съгласно нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Като е констатирал горните обстоятелства в мотивите на акта си решаващият съд правилно е стигнал до приложимата правна норма. Позовал се е и на процедурата по § 5 от специалния закон - ЗУЧК, изискваща незаконно изградените обекти на морските плажове да бъдат премахнати от лицата, които са ги изградили, в едномесечен срок от влизане на закона в сила, считано от 01.01.2008 год., като след изтичането на този срок, обектите се премахват от органите на ДНСК, по реда на ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора, че решаващият съд не е установил за кой точно обект се отнася Констативният акт. Видно от назначената СТЕ, приета от съда и неоспорена от страните по делото пред първоинстанционния съд е, че спорният обект е идентифициран, съобразно схемата, приложения Констативен акт, както и направен оглед от вещото лице за неговото местоположение. Неоснователно е и възражението на касатора за несъответствие на направените правни квалификации от Констативния акт и издадената въз основа на него Заповед от административния орган, както и, че административният акт е издаден след изтичането на визирания в закона 14-дневен срок. Следва да се отбележи, че този срок е инструктивен, а не преклузивен и че непроизнасянето на административния орган в срок има значение само по отношение на случаите касателно мълчаливия отказ за издаване на акта - чл. 58 АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в административния акт следва да се посочат фактическите и правни основания на акта и те са меродавни досежно защитата на жалбоподателя. Констативният акт е само елемент от сложния фактически състав по издаването на административния акт, има подготвителна роля, не подлежи на самостоятелно обжалване и в тази връзка несъстоятелни са доводите на касатора за нарушаване на правото му на защита. Водим от изложените съображения и след като намира, че не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав