Решение № 1532 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5112/2014 г.

Решение № 1532 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5112/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борислав Кирилов Тончев срещу решение № 1053/24.02.2014 г., постановено по адм. дело № 9360/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Борислав Кирилов Тончев против Заповед № 1-2255/18.03.2013 г. на ВНД главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д", вр. чл. 179, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи ЗМВР (отм.) е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е постановен от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, с посочване на правните и фактически основания, при спазване на установените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Касационната инстанция счита така постановеното решение на Административен съд София - град за правилно. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. С това формалните изисквания на чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи ППЗМВР (отм.) са осъществени. В съответствие с изискването на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) заповедта е издадена по инициатива на органа по назначаването след извършено проучване по повод участие на полицай Борислав Кирилов Тончев - старши надзирател в ЗО "Атлант" към затвора в град Ловеч в конкурсна процедура за длъжността "Сътрудник по охрана I-II степен" в Областно звено "Охрана" - Ловеч към ГД "Охрана", в което се съдържат данни за това, че с решение, влязло в сила на 20.10.2004 г., Борислав Тончев е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - глоба. Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо служителя са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР (отм.), служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, едно от които е държавният служител да е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. В случая е установено, че жалбоподателят, полицай Борислав Кирилов Тончев - надзирател I-ва степен в ЗО "Атлант", I-ва категория към затвора в град Ловеч е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е наложено административно наказание "глоба". Решението е влязло в сила и е задължително относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс). При така установеното и предвид обстоятелството, че не са налице основания за дисциплинарното уволнение на служителя (наказаното по чл. 78а от НК лице се счита за неосъждано), правилно е преценено, че изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР са изпълнени и служебното правоотношение на жалбоподателя следва да бъде прекратено. Нормата е императивна, поради което при установяване на предпоставките, органът по назначаването е длъжен да издаде заповед с посоченото в закона съдържание. Това налага извода, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие с нормативно установените изисквания. Ето защо като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. За установяването на хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР (отм.) не е предвиден специален ред и специално производство и в конкретния случай позоваването на чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост е неприложимо. Изводите на съдебния състав за спазване на административната процедура и за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от представените по делото писмени доказателства. Справките за съдимост с рег. № 977 от 14.08.2012 г. и рег. № 1015 от 23.08.2012 г. установяват наличието на влязло в сила решение на Районен съд - Плевен, с което жалбоподателят Тончев е признат за виновен в извършване на умишлено престъпление от общ характер и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс и свидетелството за съдимост, в което това обстоятелство не е отразено не променя обстоятелството, поради което същият не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за заемане на държавна служба в системата на МВР. Следователно правилно и без допуснати процесуални нарушения АССГ е приел за установено наличието на несъвместимост по смисъла на чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.) за заемане на държавна служба в МВР и наличие на предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение със служителя на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР (отм.) С оглед изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на същия следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 400 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител, на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,