Решение № 13877 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2012 г.

Решение № 13877 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение от 19.03.2012 г., постановено по административно дело № 32/2012 г., Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Димитър Григоров Стаменов от с. Дълги дел, област Монтана срещу решение № 70 от 21.12.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ"СО") - Монтана, и потвърденото с него разпореждане № 904 от 24.08.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в РУ"СО" - Монтана. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Димитър Григоров Стаменов от с. Дълги дел, област Монтана. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и потвърдените с него административни актове, и връщане на преписката на административния орган с указание за отпускане на исканата пенсия. В с. з. касатора лично и чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Претендират се и направените пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана, в представено по делото писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно и при липса на отменителни основания да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на Административен съд - Монтана за валидност и допустимост, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд - Монтана, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички възражения. Не е налице твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от първоинстанционният съд. Всъщност в тази си част касационната жалба е бланкетна, тъй като не е посочено от касатора какви са точно допуснатите от решаващия съд нарушения на съдопроизводствените правила и норми. След извършена проверка, настоящата касационна инстанция не установи наличие на такива съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на обжалвания съдебен акт. Не е налице също твърдяната в касационната жалба необоснованост на съдебното решение. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. С потвърденото от директора на РУ"СО" - Монтана разпореждане от 24.08.2011 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в РУ"СО" - Монтана, на основание чл. 68, ал. 1 от КСО и § 4, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО на Димитър Григоров Стаменов от с. Дълги дел, област Монтана е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касатора твърди, за пореден път, че неправилно е бил определен (изчислен) и зачетен трудовия му стаж през периода 04.02.1982 г. до 12.11.1985 г. и дали правилно този осигурителен стаж е превърнат в осигурителен стаж от трета категория. Твърди също, че по отношение характера категорията на положеният от него труд през този период не следва да се зачита силата на присъдено нещо, по развилите се преди това съдебни производства. Навежда се също довод, че съдът не се е съобразил с представени по време на административното производство нови доказателства, който подкрепят тезата му, относно характера и категорията на положения от него труд през посочения по-горе период. Въз основа на изслушаната по делото съдебно-инокомическа експертиза и надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и обуславящите ги такива) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че административният орган правилно е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на касатора. Липсва аргумент в подкрепа на искането на касатора, съдът да не се съобрази със силата на присъдено нещо формирано по основния спорен предмет на делото. С решение от 09.07.2003 г., постановено по адм. дело № 57/2003 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, оставено в сила с решение № 7280 от 18.08.2004 г., постановено по адм. дело № 9628/2003 г. по описа на Върховния административен съд спорът дали трудът, положен през времето от 04.02.1982 г. до 30.09.1985 г. следва да се счита за такъв при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО е разрешен с влязло в сила решение и не може да бъде пререшаван, освен когато се касае за визираните в чл. 99 от КСО обстоятелства или по реда на извънредния способ за отмяна, съгласно чл. 237 и сл. от АПК. Избраният от Димитър Григоров Стаменов ред не е в рамките на никоя от предвидените възможности и затова правилно първоинстанционният съд е зачел силата на присъдено нещо, формирана от решенията по цитираните дела. Що се касае до новите писмени доказателства, на които се основава защитата на касатора, същите са свързани отново с въпроса по отношение на който се разпростира силата на присъдено нещо и не подлежи на пререшаване. Ето защо, тези нови писмени доказателства не могат да бъдат предмет на разглеждане и обсъждане в това производство, касаещо проверка на законосъобразност на административен акт издаден от пенсионният орган. Същите евентуално могат да бъдат основание за иницииране на производство по отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд - Монтана, ако са налице и другите процесуални предпоставки за това. Или след зачитане на силата на присъдено нещо, формирана по влязлото в сила решение от 09.07.2003 г., постановено по адм. дело № 57/2003 г. по описа на Окръжен съд - Монтана стажа на касатора за периода от 04.02.1982 г. до 30.09.1985 г. не е такъв по смисъла на чл. 16, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), който може да се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО. Този извод възприет и от съда рефлектира върху преценяване правото на пенсия на жалбоподателя по условията на § 4, ал. 2 от ПЗР на КСО. Очевидно е, че лицето няма 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. Същото няма това право и по условията на § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО, понеже не отговаря на условията по посочената ал. 2, както и на изискването последното му трудово правоотношение да е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и т. 2 отКТ и то за длъжност, която се обхваща от чл. 16, ал. 3 от НПОС. Последното трудово правоотношение е за продавач на магазин и е прекратено на основание чл. 325, т. 9, считано от 21.11.2001 г. И на последно място, не е налице и законовата предпоставка разписана в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 68, ал. 2 от КСО, за отпускане на исканата пенсия, понеже няма изискуемият сбор от осигурителен стаж и възраст, който е 100 за мъжете. Касатора има към датата на подаване на заявлението сбор 96-06-23. От изложеното се извежда извода, че твърденията за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдените по същество с него административни актове, не могат да бъдат споделени. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането за заплащане на направените от касатора разноски за двете инстанции се явява неоснователно. Ръководен от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение