Решение № 7154 от 28.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределителни мрежи Запад АД против решение 69 от 20.01.2023 г., постановено по адм. д. 106/2022 г. по описа на Административен съд София - област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът кметът на Община Ботевград не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Ж. Георгиев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София област отменя заповед ОА-37/27.01.2022 г. на кмета на Община Ботевград, с която, на основание чл. 194, ал. 3 и и 4 ЗУТ вр. чл. 64, ал. 3 ЗУТ и чл. 64, ал. 3, т. 1, б. а от Закона за енергетиката и издадено разрешение за строеж 18/09.02.2018 г. от главния архитект на Община Ботевград на ЧЕЗ Разпределение България АД, е наредено на собственика на ПИ с идентификатор 05815.304.794 по КК и КР на гр. Ботевград УПИ ІІ-3050, кв. 233 по плана на гр. Ботевград да осигури свободен достъп до имота на ЧЕЗ Разпределение България АД за извършване на СМР съгласно издаденото разрешение за строеж външно ел. захранване на жилищна сграда с 21 бр. апартаменти и пет магазина в УПИ V-3050, кв. 232 по плана на гр. Ботевград. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага съображения, че свободния достъп до имота по смисъла на чл. 194, ал. 1 ЗУТ трябва да е определен в конкретни параметри, не само времево, но и пространствено. Прави извод, че заповедта за осигуряване на достъп до имота следва да сочи характера на действията, които трябва да бъдат извършени, както и мястото и времето на извършването им. Приема, че това изискване предполага административният орган да избере конкретен вариант на разрешения достъп до имот и да укаже същият в заповедта. Констатира, че тези обстоятелства не са изложени в оспорения административен акт, като в същия не са посочени конкретно СМР, които собственикът на засегнатия имот следва да позволи да бъдат извършени, не са посочени и частите от имота, които ще бъдат засегнати от конкретните СМР, тъй като за подмяна на трансформатор и подмяна на проводи не е необходим свободен достъп до целия имот на жалбоподателя. По тези съображения съдът прави заключение, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на предписаната от закона форма и нарушението е съществено, тъй като не може да се определи дължимото поведение от страна на собственика на засегнатия имот, вменено му със заповедта по чл. 194 ЗУТ. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилни и необосновани са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. По делото е установено, че на ЧЕЗ Разпределение България АД, чийто правоприемник е Електроразпределителни мрежи Запад АД е издадено разрешение за строеж 18/09.02.2018 г. от главния архитект на Община Ботевград за Външно ел. захранване на обект Жилищна сграда с 21 бр. апартаменти и 5 бр. магазини , находящ се в УПИ V-3050, кв. 232 го плана на гр. Ботевград; подмяна на трансформатор 160 кVА трансформатор 400 кVА и подмяна провода ТНН с кабел (подробно описан в разрешението за строеж) в ТП ТКЗС- Ботевград, находящ се в УПИ ІІ-3050, кв. 233, гр. Ботевград. В разрешението за строеж са посочени дължината на кабелното трасе, дължината на кабелната линия, подробно е описан обхвата на проекта в т.ч. и СМР, които следва да се извършат. Разрешението за строеж е издадено въз основа на инвестиционен проект, който е неразделна част от разрешението за строеж. Единственото условие, което поставя приложимата норма на чл. 194, ал. 1 ЗУТ е съответните работи да са разрешени или предписани, което в случая е изпълнено налице е влязло в сила разрешение за строеж. Незаконосъобразен е изводът на съда, че са налице непълноти в заповедта, които обуславят извод за неспазване на установената форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От съдържанието на заповедта е видно, че в нея са изложени фактическите основания за издаването й. Такива се съдържат и в съпътстващите писмени документи като част от административната преписка, сред които и разрешението за строеж. Определените за извършване СМР и мястото на извършването им в т.ч. и УПИ ІІ-3050, кв. 233, гр. Ботевград, подробно са описани и посочени в разрешението за строеж. Освен това мястото на извършване на СМР е определено и в приложения по делото протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата структура и приложените към него графични материали. Следователно конкретните ремонтни работи са указани по административен ред от компетентен орган. Имотът, в който следва да се осигури достъп за извършването на СМР, е индивидуализиран с неговия кадастрален идентификатор, посочен е и УПИ. Изрично е посочено на кого този достъп следва да бъде осигурен. Определен е и времевия период за достъп. Следователно оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и съответствие с материалния закон, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е незаконосъобразен и необоснован. Доводите на ответника Ж. Георгиев, че първоинстанционното решение не е обжалвано от административния орган, поради което за същия е влязло в сила, са неоснователни. Решението е обжалвано изцяло от заинтересуваната страна, в полза на която е издаден административния акт - касатор в настоящото производство и не е влязло в сила в т.ч. и за необжалвалите го страни, които са ответници в настоящото производство. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,