Решение № 15145 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9067/2017 г.

Решение № 15145 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9067/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Билгесу - [гражданство], подадена чрез пълномощник, против решение № 946 от 06.06.2017 г. по адм. д. № 925/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на Билгесу против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-000223/11.02.2017 г. на началник-сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР- гр. Пловдив. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдо производствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът е ценил съставения му акт за установяване на административно нарушение, макар и същият да му е бил връчен в отсъствие на преводач. Моли решението да бъде отменено, спорът - решен по същество с отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Пловдив, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Ю. Билгесу - [гражданство], против заповед № 17-1030-000223/11.02.2017 г. на началник сектор "ПП" при ОД на МВР - гр. Пловдив за прилагане на ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 11.02.2017 г. около 03. 32 ч. в [населено място], на кръстовището на бул. "Цар Борис III Обединител" и ул. "Света Петка" компетентните длъжностни лица са спрели за проверка [гражданство], който е управлявал МПС Мерцедес "Ц 200", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на "Берлит" ООД. Установили са, че водачът е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол с концентрация 1, 05 промила, измерени в издишания въздух, установена с техническо средство - Алкотес Дрегер "7410 +" с фабричен № ARSM -0022. На водача е издаден талон за медицинско изследване. На [гражданство] е съставен АУАН № 004575/11.02.2017 г., който му е връчен. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172 ЗДвП, в предвидената от закона форма, не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, в мотивите административният орган е посочил фактическото основание - управление на МПС под въздействие на алкохол. Приел е, че водачът е бил запознат с текста на заповедта на разбираем за него език. Изложил е доводи, че съставеният АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, като в случая констатациите не са опровергани. Въз основа на представените по делото доказателствата съдът е приел, че водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда, поради което, при наличието на визираната в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП материалноправна предпоставка и, действайки в условията на обвързана компетентност, административният орган е издал оспорената заповед. Решението е правилно. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. първо ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установена по надлежен ред - управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешеното от закона ниво на концентрация. При напълно изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. Въз основа на изчерпателен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на принудителната мярка. ПАМ освен с преустановителен е и с превантивен характер, тъй като цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателната отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Правилен е първоинстанционният извод, че заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Органът се е позовал на фактическите констатации, обективирани в АУАН. Основната констатация, релевантна за издаване на оспорения акт, е описана подробно в обстоятелствената част на заповедта - управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация 1, 05 промила, установена с техническо средство. При това положение съдът обосновано е приел, че актът удовлетворява изискванията за форма по чл. 146, т. 2 АПК и правата на жалбоподателя да разбере фактическите констатации на органа и характера на наложената ПАМ не са нарушени. Заповедта му е връчена на език, който разбира, предвид изричното отбелязване върху разписката за връчване на заповедта. Не всяко нарушение на процесуалните правила е съществено, а само онова, при което, ако не беше допуснато, би могло да доведе до различно от взетото от административния орган решение. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита пред съд по отношение на приложената му принудителна административна мярка. В хода на това производство той не е оборил по никакъв начин констатациите на административния орган, отразени в заповедта за прилагане на ПАМ, които са идентични с констатациите в АУАН. Още повече, че ПАМ се прилага до решаване на въпроса за отговорността. Както пред административния съд, така и пред касационната инстанция турският гражданин е бил представляван от пълномощник, следователно е могъл да направи всички свои възражения, но фактическите установявания на органа не са нито оспорени, нито оборени в процеса. Всички останали доводи касаят процесуални нарушения при издаване на АУАН и подлежат на обсъждане в друго, административнонаказателно, производство. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Ю. Билгесу, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд