Решение № 6372 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13042/2018 г.

Решение № 6372 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13042/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Е. Азов, понастоящем в Затворническо общежитие [населено място], против решение № 4440 от 29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 13262/2017 г. по описа на Административния съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради и което е поискано да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Главна дирекция "Охрана", чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че обжалваното решение е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от Е. Азов иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), Главна дирекция "Охрана" (ГДО) и Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да му заплатят солидарно обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, изразяващи се в нанесени физически и психически травми, претърпени болки, страдания, унижение и обиди в периода от 06.03.2013 г. до 31.03.2016 г. От фактическа страна по делото е установено, че на 06.03.2013 г. във връзка с водено досъдебно производство Е. Азов е бил настанен в арест, находящ се на бул. "Г. М. Димитров", поради което на 07.03.2013 г. сутринта задържаното лице е било прегледано от медицинския специалист в ареста, за което и има изготвена медицинска справка, в която е посочено, че няма констатирани белези от травми и наранявания, в добро общо състояние е, адекватен, ориентиран, с поставена диагноза "клинично здрав". Представени са доказателства и за извършен на 14.03.2013 г. медицински преглед, при който също не са били констатирани следи от травми и наранявания. Посочено е, че по делото не са представени доказателства ищецът да е подавал жалби за нанесен му побой, заплахи и/или обиди от служителите на ареста за времето му на престой там, като сигнали не са подавани нито от посещавалия го адвокат, нито от майката на ищеца. По делото е представена епикриза за проведено лечение от 16.07.2014 г. до 24.07.2014 г., в която е отразено, че анамнезата е снета по данни на болния Е. Азов, който посочил, че на 13.07.2014 г. му е бил нанесен побой от съкилийници, вследствие на което имал болки по лицето и упорито главоболие. За установяване на обстоятелствата по делото, по искане на Е. Азов като свидетели са били разпитани трима души – майка му, лицето, което е било задържано заедно с Азов като негов съучастник в извършване на престъплението, за което е бил задържан, и още едно лице, което е пребивавало в следствения арест заедно с ищеца. От страна на ГДО като свидетели са били разпитани двама служители на дирекцията. От правна страна, състав на АССГ приел, че предявеният иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен и недоказан. Съдът не установил твърдените от Е. Азов незаконосъобразни бездействия от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията на ответниците, изразяващи се в физически и психически тормоз, побой, унижения, обиди, събличане гол, използване на електрошок и/или други физически посегателства. Посочено е, че по делото не се доказва на Азов да е бил нанесен побой от служители на 09 РУП и на СДВР при задържането му преди да бъде настанен в следствения арест, за където също няма данни да му е оказвано физическо насилие, което се потвърждава и от представените медицински справки за проведени медицински прегледи. По делото не е доказано и ищецът и/или неговият адвокат или майка му, да са подавали жалби за оказано му насилие. Посочено е още, че разпитаните по делото свидетели не са били очевидци на упражнено върху Азов физическо насилие или психически тормоз. По делото не са доказани и незаконосъобразни действия на служители на ГДО при конвоирането на Азов за участие в съдебни заседания, като няма и представени данни за регистрирани в медицинската документация на ищеца здравословни проблеми, възникнали след конвоиране. В заключение е прието, че по делото не е доказано наличието както на незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответниците, така и настъпването на неимуществени вреди по отношение на ищеца. Единствените данни по делото за понесени физически болки и страдания са медицинските документи от лечението на Е. Азов в СБАЛСС – София, неврологично отделение от 16.07.2014 г. до 24.07.2014 г., като същото се е наложило след нанесен побой от съкилийници на ищеца. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалният закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, относно твърдените от него незаконосъобразни действия и бездействия при и по повод осъществяването на административна дейност на органи към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", Главна дирекция "Охрана" и Столична дирекция на вътрешните работи. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна и недоказана, исковата молба на Е. Азов относно претендираните с нея неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на органи към ГДИН, ГДО и СДВР, изразяващи се в нанесени физически и психически травми, претърпени болки, страдания, унижение и обиди в периода от 06.03.2013 г. до 31.03.2016 г. От представените пред административния съд доказателства безспорно се доказва, че спрямо ищеца не е оказвано физическо или психическо въздействие от страна на ответниците. Съгласно представените медицински документи за извършен преглед от лекар от деня, следващ този на задържането му в следствения арест, както и от прегледа, направен след няколко дни, не се установява Азов да е бил бит и да е получил физически наранявания. По делото няма данни ищецът, адвокатът или майка му да са подавали жалби срещу органи към ответника за понесени от Азов физически страдания, при условие, че адвокатът му го е посетил няколко дни след задържането му. От свидетелските показания също не се установява ищецът да е бил обект на физическо посегателство, още повече че и майка му в качеството й на свидетел е посочила, че не е виждала служители към ГДО да му посягат по време на конвоя. В заключение следва да се посочи, че единствените данни за понесени физически болки и страдания от страна на Е. Азов са за периода от 16.07.2014 г. до 24.07.2014 г., когато е бил настанен в СБАЛСС – София, неврологично отделение, за лечение поради нанесен му побой от страна на съкилийниците му. Следователно, напълно недоказани са останали твърденията му за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в нанесени физически и психически травми, претърпени болки, страдания, унижение и обиди в периода от 06.03.2013 г. до 31.03.2016 г., от незаконосъобразни действия или бездействия от страна а органи към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", Главна дирекция "Охрана" и Столична дирекция на вътрешните работи. Изложените съображения водят до извод, че не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Обжалваното решение, в частта му, с която е отхвърлената исковата претенция на Е. Азов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", Главна дирекция "Охрана" и Столична дирекция на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение следва да се отмени в частта му, с която Е. Азов е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Столична дирекция на вътрешните работи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за всеки един от посочените ответници. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, не е предвидено изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Поради посоченото, не следва да се уважава и искането, направено от процесуалните представители на ответниците, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,