Решение № 9815 от 17.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Х. Златковска, срещу Решение 1985/27.03.2023 г., постановено по адм. дело 4932/2022 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, като оспореният административен акт бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. Караджов, в представен писмен отговор, чрез адв. П. Милкова, оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото следва да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е Заповед РА50-277/21.03.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 108, ал. 5 и чл. 1, ал. 1, изр. 2 ЗУТ е отказано да се разреши изработването на проект за ПУП - ИПРЗ за УПИ I за училище и спорт от кв. 74, м. Витоша - ВЕЦ Симеоново по плана на район Лозенец, с цел самостоятелно урегулиране на ПИ с идентификатор 68134.905.2043 по КККР, район Лозенец. С обжалваното решение е отменена процесната заповед, като е върнато делото като преписка на административния орган с указания по приложението на закона и Столична община е осъдена да заплати разноските по делото. За да постанови този резултат, съдът приема, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, същата е надлежно мотивирана от фактическа и правна страна, като отговаря по форма на общите правила по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е обаче, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като органът не е разгледал релевантни обстоятелства и предпоставки за това производство, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Посочил е, че предварителната процедура няма за предмет одобряване на ПУП - ИПРЗ, а е предхождаща - за разрешаване да се изработи проект на изменението на ПУП - ИПРЗ. Посочените от органа основания за издаване на оспорения отказ са относими в производството по одобряване на самия проект за изменение на ПУП, с която приключва следващия етап на административното производство. В случая органът се е произнесъл за наличието на основания, имащи значение в производството, приключващо с окончателния акт по чл. 129 ЗУТ - по одобряване на проекта на ПУП - ИПРЗ, а настоящото не е такова. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и са изслушани заключения по съдебно-технически експертизи, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания и е възприел правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Заповедта е издадена от компетентен орган главният архитект на СО, в рамките на предоставените му правомощия съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗУТ за издаване на заповеди за изработване на проекти за изменение на действащ ПУП, т. е. компетентният орган по чл. 135, ал. 1 ЗУТ (кметът на общината) е делегирал своите правомощия на главния архитект на СО, каквато възможност е предвидена в § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ, което се установява с т. 1.27 от Заповед СОА21-РД09-455 от 22.03.2021 г. Спазена е законоустановената форма, тъй като са посочени фактическите и правните основания за издаването на акта, като мотиви се съдържат и в останалите документите, предхождащи издаването му. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на заповедта. Правилни са съжденията на съда за наличие на допуснати нарушения на материалния закон. При преценката на законосъобразността на отказа се изхожда от естеството на искането и мотивите на органа да не го уважи. Съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ компетентният орган в предвидения срок със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Това изменение започва с предварителна процедура по издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, която завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това производство органът проверява дали искането е направено от заинтересувани лица по чл. 131 ЗУТ, има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП, има ли становище на главния архитект на общината по чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Извършва се и преценка за съответствието на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място. Правното основание за изменение на ПУП не е задължителен елемент в тази предварителна фаза, но органът може да го посочи, ако са налице специални законови изисквания, които следва да бъдат спазени. Правилно съдът е приел, че административният орган не излага мотиви относно наличието или липсата на условията на чл. 135 ЗУТ за постановения отказ за исканото разрешение за изменение на ПУП, а изложените съображения за неспазване на чл. 108, ал. 5 ЗУТ е неотносимо към предмета на оспорения акт по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. В предварителната процедура по чл. 135, ал. 3 ЗУТ следва да се установи дали искането е допустимо съобразно правилата и нормите по устройство на територията, т. е. дали е допустимо въобще да се изработва изменение на ПУП за територията, и съответства ли на ОУП, ако такъв е одобрен. Всички останали конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП като изпълнение на условията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, както и тези по чл. 108, ал. 5 ЗУТ, следва да бъдат обсъждани в съдебното производство по оспорване на крайния, приключващ административната процедура акт, с който се одобрява или се отказва да се одобри проекта за изменение на ПУП. Предвид гореизложеното, законосъобразно съдът е отменил заповедта и е върнал преписката на административния орган за произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Поисканото от ответника в касацията присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, е останало недоказано поради непредставяне до приключване на хода по същество на списък на същите и доказателства за реалното им извършване, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,