Решение № 9051 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6901/2021 г.

от 3.12.2020 г., по заявление с искане за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж: "Жилищна сграда", находящ се в ПИ с идентификатор 12084.2701.1611, УПИ V-1612, кв. 97, м. "Волуяк-гарата" по плана на гр. София, район "Връбница" – Столична община, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Ответникът – Г. И., в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Решаващите изводи на първоинстанционния съд за материалната незаконосъобразност на административния акт са основани на правилно приложение на закона. Съгласно чл. 177, ал. 3 ЗУТ, удостоверението за въвеждане в експлоатация се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението и след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място. Целта на това производство е да установи изпълнението на строежа и функционалната му пригодност съобразно издаденото разрешение за строеж, одобрените проекти или заверената екзекутивна документация и действащата нормативна уредба по изпълнението и приемането на строителството и в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. Обективираното в писмо изх. № САГ19-УВ00-638-

от 3.12.2020 г. изявление на административния орган не представлява указание по чл. 30, ал. 2 АПК за отстраняване на недостатъци в сезиращото искане. Разпоредбата регламентира нередовности на искането, относими към формата му, непредставяне на документи и други пропуски от процесуален характер. Тяхното отстраняване обуславя преценката относно редовността и допустимостта на искането. Писмото не притежава необходимите реквизити по чл. 30, ал. 2 от кодекса - уведомление за отстраняване в определен срок на недостатъци в изяснения смисъл и предупреждение за последиците при неизпълнение, за да бъде квалифицирано като подобно указание. Предвид съдържанието на писмото и изложената в него невъзможност за продължаване на административната процедура, със същото по същество се отказва извършването на заявеното регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта. В подкрепа на този извод са и мотивите на акта, че при следващо внасяне на документи преписката ще бъде разгледана отново. Административният орган е мотивирал отказа за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация от фактическа страна единствено с неизпълнение на изискванията на § 22, ал. 1 ЗР ЗУТ относно провеждането на предвидените по ПУП отчуждителни производства за улици, осигуряващи достъп до сградата. Визираната от органа абсолютна материалноправна предпоставка за издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация не фигурира сред установените в чл. 177, ал. 1, чл. 178, ал. 3 ЗУТ и чл. 19а, ал. 3 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В ЗУТ са диференцирани етапите на инвестиционния процес - от проектирането до въвеждането на строежа в експлоатация, и конкретните изисквания за всеки от тях, които определят законосъобразността на съответния акт, завършващ дадена част от процеса. Влизането на предходен акт в сила е предпоставка за преминаване към следващия етап, който се подчинява на специални за него изисквания. Преценката за правомерността на осъществените до този момент действия е включена в обхвата на контрола на административния съд върху предходния акт в производството. Ако той е стабилизиран, последиците му следва да бъдат зачетени и последваща инцидентна проверка върху него не е допустима. Инвестиционните проекти са основание за издаването на разрешение за строеж и подлежат на оценка за съответствието им с основните изисквания към строежите - чл. 142, ал. 4 ЗУТ, която обхваща съответствието с предвижданията на ПУП по смисъла на чл. 142, ал. 5, т. 1 ЗУТ. Оценката е елемент от фактическия състав на РС и ако е налице порок в нея, той би рефлектирал върху законосъобразността на разрешението. Неизпълнението на мероприятия по изграждане на улици, пътища или алеи в териториите със средно и високо застрояване, както и в курортите, ваканционните селища, голф селищата, аквапарковете и в другите територии за рекреационни дейности, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен имот, е едно от основанията за постановяване на отказ за въвеждане на строеж в експлоатация - чл. 178, ал. 3, т. 5 ЗУТ, обявена за противоконституционна с Решение № 17 от 4.11.2021 г. по конст. дело № 11/2021 г. на Конституционния съд на Република България в частта "в териториите със средно и високо застрояване, както и". Посоченото правно основание не се съдържа в писмото. Освен това, прилагането на уличната регулация по смисъла на § 22 ЗР ЗУТ е изцяло задължение на общината, доколкото и липсва регламентирана в закона процедура частни субекти да извършат самостоятелно действия по прилагането на въпросната регулация. Мотивите в отменения акт-писмо отговарят на редакцията на чл. 148, ал. 16 ЗУТ, ДВ, бр. 16 от 2021 г., забраняваща издаването на разрешение за строеж за УПИ с неприложена улична регулация, която норма е обявена за противоконституционна с Решение № 17 от 4.11.2021 г. по конст. дело № 11/2021 г. на Конституционния съд на Република България. От друга страна, възприетото от органа основание за постановяване на отказ е относимо към производството по издаване на разрешение за строеж, а не към издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на построена сграда. В процедурата по въвеждане в експлоатация приложими биха били само правила, които се отнасят до колизия между строежа и изискванията към изпълнението му, а не предявимите към предишен и вече завършен етап от инвестиционния процес. Като последица – отрицателна предпоставка на заявеното право на въвеждане в експлоатация на строежа би възникнала при изпълнението му по начин, различаващ се от параметрите на инвестиционните проекти и РС. Процедурата по въвеждане в експлоатация не е средство за отстраняване на нарушения в производството по разрешаване на строежа, а с предназначението да провери тъждеството между разрешения и осъществения строеж. Отказът да се издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, аргументиран с основание извън изчерпателно предвидените в закона, е незаконосъобразен от материалноправна страна, а съответстващото заключение на административния съд изключва релевираните от касатора пороци на съдебния акт по чл. 209, т. 2 и т. 3, предл. 1 АПК. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.