Решение № 10616 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4207/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ж. Д., чрез процесуален представител, срещу Решение № 2084 от 19.02.2026 г., постановено по адм. дело № 634/2025 г. по описа на Административен съд(АС) – Варна, с което е отхвърлена жалбата й против Експертно решение № 00243/19.12.2024г. на НЕЛК Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и Сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР № 412/10.09.2024г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина – Варна“ ЕАД – Варна за отмяна на болничен лист (БЛ) № Е20233205210 от 05.04.2024 г. В касационната жалба са изложени съображения, относими към касационните основания по чл.209, т.3, пр. първо и второ - неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му ведно със законните последици. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски. Ответникът – Национална експерта лекарска комисия (НЕЛК) – с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна с доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ТП на НОИ – Варна, с писмено възражение изразява становище за законосъобразност на оспореното съдебно решение. Ответникът – ТЕЛК в УМБАЛ „ Св. Марина - Варна“ ЕАД ,не взема становище по касационната жалба. Ответникът – Агенция за хората с увреждания, не взема становище по касационната жалба. Ответникът – РД „Социално подпомагане“ - Варна, не взема становище по касационната жалба. Ответникът – „СИС ГРУП ХОЛДИНГ“, не взема становище по касационната жалба. Ответникът – АИППМП Г. И. ЕООД - гр. Бяла, не взема становище касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на С. Д. срещу решението на специализирания състав на НЕЛК, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, като е потвърдил решението на ТЕЛК, с което ЛКК при ДКЦ 4 ЕООД Варна е отменила болничен лист (БЛ) № Е20233205210 от 05.04.2024 г. за временна нетрудоспособност за периода от 01.04.2024 г. до 14.04.2024 г., издаден от АИППМП „д-р Г. И.“ ЕООД гр.Бяла. Не е спорно, че произнасянето на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Марина-Варна“ ЕАД е било по жалба на С. Ж. срещу Решение № 400740/13.05.2024 г. ЛКК при ДКЦ 4 ЕООД Варна, с което по жалба на работодателя на жалбоподателката „СИС ГРУП ХОЛДИНГ“ ЕООД, е отменила издадения БЛ. Установено е несъответствие и алогизъм в издадената медицинска документация, поради липса на образни изследвания, доказващи диагнозата по издадения БЛ – [заличен текст] и нарушение на чл. 13 ал. 1 и ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ). Това решение на ТЕЛК е било предмет на оспорване пред НЕЛК от С. Д. с жалба вх. № 97-00-1015/24.09.2024 г., разгледана от специализиран състав на НЕЛК, произнесъл се Експертно решение 00243/19.12.2024г., с което е потвърдила решението на ТЕЛК за отмяна на обжалвания болничен лист. Прието е от специализирания състав на НЕЛК, че [заличен текст], което до момента на издаване на БЛ не е изследвано, изисква обективно/образно изследване за уточняване и освен ХДР (хигиенно-диетичен режим), при определената 14-дневна временна нетрудоспособност, е следвало да се назначи медикаментозно и/или ФТР (физикална терапия и рехабилитация) лечение. Посочено е също, че в МЕД на лицето са приложени епикриза от Ортопедично отделение за проведено оперативно лечение 21-24.04.2024г., но без предшестващ или последващ медицински документ, потвърждаващ посочената в БЛ диагноза. В допълнение е посочено, че е налице и друго нарушение – БЛ не е първичен, тъй като е налице издаден предходен за временна нетрудоспособност № Е20240163466 от 11.02 до 30.03.2024г., като неработните дни не прекъсват БЛ.С оглед на което е прието, че е налице основание за отмяна на БЛ поради несъответствие между продължителността на временната нетрудоспособност и липсата на обективни потвърждаващи диагнозата изследвания и липсата на терапия, съответстваща на заболяването. Първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса и е указал на жалбоподателката възможността да представи доказателства. По нейно искане е назначена съдебно медицинска експертиза, от която се установява липсата към момента на издаване на БЛ на придружаващи изследвания и/ли консултации със специалисти, които да потвърждават поставената диагноза. Вещото лице посочва, че от представените амб. лист № 24143303214F/22.05.2024г. и резултат от компютърна томография № 3059/29.05.2024г. (представени с жалбата до съда) може да се направи извод, че има данни за [заличен текст]. По отношение на лечението, вещото лице счита, че посоченото в отменения БЛ спазване на ХДР е само част от мерките, които се налагат при подобни състояния, но е недостатъчно за овладяване на оплакванията и възстановяване на пациента. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд при осъществения контрол за законосъобразност на административния акт по реда на чл.168 АПК и на посочените в чл.146 АПК основания, е приел че оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, съгласно императивната разпоредба на 49, ал.1 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи(ПУОРМЕРКМЕ), в предвидената от закона форма и съдържа необходимите реквизити, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е констатирал, че наличните в медицинското досие на жалбоподателката медицински документи не са достатъчни за диагностичното и функционално изясняване на здравословното състояние към датата на издаване на болничния лист, такива не са представени и в производството пред НЕЛК, в какъвто смисъл е и приетото и неоспорено заключение по назначената СМЕ. Направен е обоснован извод, че не се установява състояние на „временна неработоспособност“ по смисъла на чл.6, ал. 1 от НМЕ, респ. §1, т. 34 от ДР на ЗЗ на жалбоподателката към релевантния момент на издаване на болничния лист. По изложените съображения съдът е постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. При разглеждане на делото решаващият съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, в т.ч. и заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което е кредитирано от съда, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Постановеният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Обосновано съдът е достигнал до извода, че оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 45, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ специализираният състав на НЕЛК е бил длъжен да се произнесе само по въпроса налице ли е временна неработоспособност за периода на оспорвания болничен лист въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на ЕР на ТЕЛК. В случая НЕЛК е констатирала, че в МЕД няма предшестващ или последващ медицински документ, в който да са отразени оплаквания или обективно състояние, потвърждаващи диагнозата от обжалвания болничен лист и обуславящи временната неработоспособност. Няма приложени образни изследвания за диагностично уточняване. Формираните от НЕЛК изводи във връзка със здравословното състояние на жалбоподателката Д. не се опровергават и от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза. От ЛКК също е установена липса на образни изследвания, доказващи диагнозата по издадения БЛ и нарушение на чл. 13 ал. 1 и ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза (МЕ). Ето защо изложените доводи в касационната жалба за немотивираност на оспорения акт са неоснователни. След като приложената медицинска документация не обуславя наличието на „временната неработоспособност“ по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 от НМЕ, към момента на издаване на оспорения болничен лист и за времето за което е издаден, оспореното решение на НЕЛК, с което се потвърждава Експертното решение на ТЕЛК се явява законосъобразно. Обосновано съдът е приел, че представените впоследствие медицински документи не могат да обосноват законосъобразност на вече издадения болничен лист към релевантния момент. Несъмнено е несъответствието между установеното здравословно състояние към релевантния момент, липсата на достатъчно диагностични изследвания и проведеното лечение, което е неадекватно на твърдяното заболяване. Законосъобразно е отчетено и допълнително нарушение, изразяващо се в издаването на болничния лист като първичен, при наличие на предходен болничен лист за временна неработоспособност, което е в противоречие с нормите на НМЕ. По изложените съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника НЕЛК разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, като се отчете неявяването на процесуалния представител в съдебно заседание. На основание чл.228 вр. чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът ги определя в размер на 40.90 евро (80 лева). Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,