Решение № 308 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6550/2007 г.

Решение № 308 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6550/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 13 от 25.04.2007 г. по гр. д. № 991/2005 г. Районен съд гр. В. е отхвърлил предявените от И. А. И. и Н. А. И. срещу В. Г. Г., А. Т. Г., К. Г. Г., М. Т. К. и К. Т. К. искове за собственост на апартамент № 10 на ет. 5 в блок "П" № 4 в гр. В. и по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). С решение № 1* от 6.11.2007 г. по гр. д. № 524/2007 г. Окръжен съд гр. В. е оставил в сила първоинстанционното решение. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от И. И. и Н. И. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. О. по касация М. К., К. К. и Ж. "П"- 4 оспорват жалбата. Ответниците по касация В. Г., А. Г. и К. Г. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че искът по чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като ищците не са собственици на апартамента. Ж. продължава да съществува и обектите са собственост на кооперацията. Изложил е и съображения, че съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗЖ. решението с което ответникът Г. е приет за член на Ж. е нищожно. Няма доказателства ищците да са се отказали от членството си и вместо тях да са приети родителите им, затова техният баща не е имал право да отстъпва членствени права, които не притежава, на ответника Г. В касационната жалба се твърди че съдът нарушил разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Нарушен бил и материалния закон, тъй като незаконосъобразно съдът приел че ищците не са собственици, поради липса на решение по чл. 35 ЗЖСК. Предварителният договор не прехвърля права на Г., тъй като към момента на сключването му Т. не е бил член на ЖСК. Решението на ОС от 5.02.2001 г. било нищожно и не поражда права по отношение на него. Твърденията в жалбата са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е направил законосъобразен извод, че ищците не са доказали правото си на собственост. Установено е, че Ж. "П" - 4 е образувана на 11.01.1985 г., като целта на кооперацията е построяване на блок с 10 апартамента. Учредители са 10 физически лица, включително и бащата на ищците А. В. основа на архитектурния план било извършено разпределение на обектите, като апартамент № 10 бил определен за А. и В. Т. Видно е от протокол на ОС от 13.03.1991 г., че членовете на Ж. "П" - 4 взели решение вместо А. Т., на тяхно място като членове на кооперацията да бъдат приети синовете му И. и Н. Действително, молбата на В. и А. Т., с която дали съгласие синовете им да продължат членството им в Ж. е от 24.04.1991 г., но както и приел и въззивния съд, отмяна на решението не е поискана, то е влязло в сила и като членове на Ж. ищците имат право да придобият правото на собственост на апартамент на мястото на родителите си. По делото няма данни дали А. Т. е приет отново за член на Ж. и кога. С протокол от 5.02.2001 г. ОС взело решение, по молба на А. Т., същият да бъде освободен от членство и на негово място да бъде приет В. Г. С предварителен договор от 7.02.2001 г. Александър и В. Т. продали на В. Г. процесния апартамент. С нот. акт № 106 от 11.04.2002 г. В. Г. бил признат за собственик на апартамент № 10, а с нот. акт № 176 от 6.06.2002 г., поправен с нот. акт № 188 от 26.06.2002 г., той продал апартамента на А. Г. С нот. акт № 106 от 14.07.2004 г. А. и К. Г. продали апартамента на М. и К. К. Не се спори, че към момента на предявяване на иска сградата е завършена в груб строеж и Ж. не е прекратена. При тази фактическа обстановка законосъобразно въззивният съд е приел, че ищците не са доказали правото си на собственост върху процесния апартамент, което е предпоставка за предоставяне на защитата по чл. 108 ЗС. Според чл. 35 ЗЖ., в едномесечен срок от определяне на цената на имотите в сградата на Ж., управителният съвет е длъжен да свика общо събрание, което въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖ. приема окончателната цена на имотите и определя припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, респективно от правото на строеж. Въз основа на влязлото в сила решение и след представяне на необходимите документи нотариусът снабдява членовете на Ж. с нотариални актове. Ж. се прекратява, след като всички членове бъдат снабдени с нотариални актове. С оглед на цитираната норма, правото на собственост върху отделните жилища се придобива от отделните член-кооператори на Ж. с издаването на нотариалния акт за съответния имот. Той има вещноправен ефект на преминаване на собствеността от Ж. върху член-кооператора. Затова, преди за апартамента да е издаден нотариален акт на съответния член-кооператор, легитимирана да предяви иска по чл. 108 ЗС е Ж., а не член-кооператора. Последният разполага само с възможността да иска предаване на имота по чл. 38а от ЗЖ. в качеството си на член-кооператор на когото този имот е разпределен, а не на собственик. След като ищецът не е доказал правото си на собственост, ирелевантно за спора е обстоятелството дали ответниците владеят без основание. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС