Решение № 179 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2007 г.

Решение № 179 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) решението на Великотърновския апелативен съд от 6.07.2007 г. по гр.д. № 240/2007, с което е отменено частично решението на Русенския окръжен съд от 06.04.2007 г. по гр.д. № 81/2006 като са уважени предявените искове за обезщетение по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ до размера на 4.000 лева. Недоволни от решението са касаторите П. на Р. Б. и О. д. полиция, Русе, Н. К. които го обжалват в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторите считат, че в нарушение на съдопроизводствените правила не е отчетена заинтересоваността на двама от разпитаните свидетели (близък роднина и близък приятел на ищеца), не е доказано увреждането на здравето на ищеца и не са отчетени другите фактори за стресовото му състояние, както и обстоятелствата, че той е преследван наказателно и за друго извършено престъпление, а по повдигнатото обвинение е взета най-леката мярка за неотклонение"подписка". Касаторът О. д. на полицията, Русе счита също, че не са налице основания за ангажиране на солидарната му отговорност с прокуратурата, а отговаря само за евентуални вреди в досъдебната фаза на процеса. Ответникът по жалбите К. А. А. ги оспорва, като счита, че съдът е определил справедливо обезщетение за неоснователното му наказателно преследване от 27.11.2003 до 22.07.2005 г. или близо една година и осем месеца, през което време той е търпял процесуална принуда, изпаднал е в стрес, влошено е здравето му, променен е личния, семейния и обществения му живот. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, ги намира частично основателни поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 27.11.2003 г.срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер, като с влязло в сила на 22.07.2005 г. решение той е признат за невиновен. Продължителното разследване на престъплението е разстроило и изнервило ищеца, той се е затворил в себе си, станал е необщителен, получил е адаптационна реакция - депресивен тип, имал е и соматични оплаквания. Всичко това се е отразило неблагоприятно в семейния му живот и в работата. Съобщение за разследването се е появило и в медиите. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че двамата ответници отговарят солидарно за вредите от неоснователното повдигане на обвинение срещу ищеца и търпяната процесуална принуда в продължение на близо една година и осем месеца. Когато увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно за причинените вреди. Действително взетата мярка за неотклонение е възможно най-леката, но процесуална принуда е осъществена, тъй като ищецът е бил принуден под страх от вземането на по-тежка мярка многократно да се явява и дава обяснения по едни и същи обстоятелства, което го е разстроило и изнервило, той се е затворил в себе си, станал е необщителен, получил е адаптационна реакция - депресивен тип, имал е и соматични оплаквания. Всичко това се е отразило неблагоприятно в семейния му живот и в работата. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че ответниците отговарят за отражението на публикациите в пресата върху състоянието на ищеца. По делото е установено наличието на публикации в пресата, но тяхното съдържание не е установено - дали те са за повдигнато обвинение, в който случай те биха отговаряли на истината, или са за това, че е извършено престъпление от ищеца, в който случай те не биха отговаряли на истината нито има доказателства ответниците да са изнесли такава информация. Също в нарушение на материалния закон съдът е приел, че размерът на справедливото обезщетение за изтърпените от ищеца болки и страдания следва да бъде определен в размер на 4.000 лева. Действително неоснователно упражнената процесуална принуда се е отразила неблагоприятно върху състоянието на ищеца и причиненото увреждане на психиката му не е излекувано напълно, но като се вземе предвид естеството на изтърпените принудителни мерки и продължителността на прилагането им, справедливият размер на дължимото обезщетение следва да бъде определен на 2.000 лева. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в частта, в която обезщетението е увеличено от въззивния съд и в частта в която е присъдена такса върху отхвърлената част от исковете. Разноски в касационното производство не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение