Решение № 8018 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15873/2009 г.

Решение № 8018 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15873/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производството по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационни жалби на кмета на община Варна и на Димо Добрев Николов от гр. Варна, подадени срещу решение № 1646 от 14.10.2009 г., постановено по адм. дело № 462 от 2009 г. по описа на Административния съд - Варна. В касационните жалби се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбите, намира, че са подени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими, като разгледани по същество, са основателни, но не по изложените касационни основания за отмяна на съдебното решение. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по искова молба, подадена от Димо Добрев Николов срещу Общинския съвет - Варна, и срещу община Варна, за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни актове (отменени решения на общинския съвет), действия и бездействия на административни органи по повод изпълнение на административна дейност, е уважил частично предявения иск срещу община Варна за обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлил изцяло предявения иск за имуществени вреди и иска за неимуществени вреди до предявения размер. Съдът е приел за установено, че макар пълномощията на кмет на район "Одесос" - гр. Варна, на ищеца Димо Николов да са прекратени предсрочно с решения на Общинския съвет - Варна, правоотношенията, възникнали между ищеца и ответника община Варна, са трудови правоотношения. Режимът за обезщетение за дължими от работодателя имуществени вреди следва да се осъществи по реда на Кодекса на труда (КТ) като вреди от неизпълнение на трудов договор и обезщетение над предвидения в чл. 225, ал. 1 КТ размер не се дължи, независимо дали след уволнението служителят е останал без работа за по-дълъг период от време. Съдът е приел, че когато със закон (КТ) е предвиден друг специален начин на обезщетение, на основание чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ не е приложим закон. По отношение на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди съдът е изложил съображения за приложимост на ЗОДОВ и на основание чл. 52 ЗЗД по справедливост частично е уважил предявения иск в размер на 5000 лв. ведно със законната лихва върху сумата от 29.06.2005 г. до окончателното й изплащане. Обжалваното решение е неправилно, като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Следва да се отбележи, че решението е постановено в производство по чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 236 и 224 АПК, като съдът се е съобразил с указанията, дадени в определение № 6046 от 12.05.2009 г., постановено по адм. дело № 5420 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - III отделение, по тълкуване и прилагане на закона, които указания, макар и задължителни, са поставили решаването на делото на погрешна основа. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е предявил срещу Общинския съвет - Варна, и община Варна искове за обезщетение за вреди, причинени от отменени незаконосъобразни решения на общинския съвет, с които на основание чл. 42а, ал. 2 ЗМСМА (отм.) са били прекратени предсрочно пълномощията му на кмет на район "Одесос" - гр. Варна, останал е без работа за продължителен период от време поради незаконосъобразни действия на общинските съветници на Общинския съвет - Варна, като е получил обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ само за 6 месеца. За "останалите без работа 17 месеца" претендира имуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в размер на 19 890 лв. съобразно месечното му трудово възнаграждение в размер на 1170 лв., както и неимуществени щети, причинени му в резултат на отрицателни емоции и стресови състояния, свързани с продължителните съдебни процеси, в размер на 20 000 лева. Като доказателство за основателността на предявените искове за обезщетение за вреди и на основание разпоредбата чл. 204, ал. 1 АПК за допустимостта на иска ("иск може да бъде предявен след отмяната на административния акт по съответния ред") ищецът е приложил към исковата молба преписи от влезли в сила съдебни решения: решение № 10744 от 02.12.2005 г., постановено по адм. дело № 8217 от 2005 г. по описа на Върховния административен съд - IV отделение, с което е отменено решение № 1687-3, взето с протокол № 26 от 13.04.2005 г. от заседание на Общинския съвет - Варна, за прекратяване предсрочно на основание чл. 42а, ал. 2 ЗМСМА (отм.) пълномощията на Димо Д. Николов като кмет на район "Одесос" и решение № 2436 от 4.03.2008 г., постановено по адм. дело № 12022 от 2007 г. по описа на Върховния административен съд - IV отделение, с което е оставено в сила решение № 758 от 09.10.2007 г., постановено по адм. дело № 372 от 2007 г. на Окръжния съд - Варна. С решението по адм. дело № 372 от 2007 г. Варненският окръжен съд е отменил решение № 2826-2 по протокол от 21.12.2005 г. от заседание на Общинския съвет - Варна, с което по предложение на 27 бр. общински съветници отново са прекратени предсрочно пълномощията на Димо Николов като кмет на район "Одесос". С определение от 22.06.2009 г., постановено в открито съдебно заседание по адм. дело № 462 от 2009 г., съдът е прекратил образуваното съдебно производство по делото по отношение на ответника Общински съвет - Варна, като е приел, че Общинският съвет - Варна, не е юридическо лице и на основание разпоредбата на чл. 205 АПК не е пасивно легитимиран да бъде ответник по предявения иск за обезщетение за вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Определението за заличаване на Общинския съвет - Варна, като ответник по предявените искове не е обжалвано от страните по делото и съдебното производство е продължило срещу ответника община Варна. На основание разпоредбата на чл. 42а, ал. 2 ЗМСМА, действаща към момента на приемането на отменените решения на Общинския съвет - Варна (отм., ДВ, бр. 63 от 2007 г., в сила от 03.08.2007 г.), по предложение на 26 броя общински съветници са прекратени предсрочно пълномощията на ищеца като кмет на район "Одесос", която административна дейност на общинските съветници ищецът определя като елемент от фактическия състав на чл. 4 ЗОДОВ. При тези установени обстоятелства за предмета на делото по предявените искове (установяване на елементите от фактическия състав на отговорността, посочени в чл. 1 и 4 ЗОДОВ) настоящата инстанция приема, че община Варна не е пасивно легитимирана да е ответник по исковете за обезщетение за вреди, причинени от отменените като незаконосъобразни решения на Общинския съвет - Варна (които не са представени по делото), с които са прекратени предсрочно пълномощията на ищеца като кмет на район "Одесос". Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, 2 и 7 ЗМСМА кметът на община (и кметовете на райони) е орган на изпълнителната власт, избира се пряко от населението за срок от 4 години при условия и по ред, определени със закон, и има всички права по трудово правоотношение. Общинският съвет на съответната община е колективен орган на местното самоуправление, състои се от избраните общински съветници и има правомощията по чл. 21 ЗМСМА, но не е орган на изпълнителната власт на общината. Община Варна не е възложител на работата - на административната дейност, на общинския съвет и не следва да се преценява като субект на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените съображения не следва да се приеме, че увреждането на ищеца (имуществени и неимуществени вреди) е причинено (настъпило) при или по повод изпълнение на административна дейност на общинските съветници, възложена им от община Варна, защото общинският съвет не е административен орган на община Варна и общинските съветници, които са приели отменените решения на общинския съвет, не са длъжностни лица, за чиито действия община Варна следва да носи обективна отговорност по реда на ЗОДОВ. Имуществената отговорност на държавата или общините за вреди, причинени от незаконосъобразна административна дейност е обективна отговорност - в смисъл, че решаващо е обективното съответствие или несъответствие със закона на "вредоносните актове", действия или бездействия и намиращата се в причинна връзка с незаконосъобразен акт, действие или бездействие вреда, каквато причинна връзка за конкретния случай не е налице. Съдът неправилно е приел, че искът по отношение на неимуществените вреди следва да бъде разгледан по реда на ЗОДОВ, а по отношение на имуществените вреди този закон е неприложим. Предявените искове за обезщетение за вреди се претендират от незаконосъобразна административна дейност - от приемане на незаконосъобразни решения на съответния общински съвет - т. е. фактическото основание не включва различни факти, от които ищецът черпи правото си на обезщетение за имуществени и отделно за неимуществени вреди, както е приел съдът. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и настоящата инстанция да постанови решение по съществото на делото, като отхвърли предявените искове за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,