Решение № 2303 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2008 г.

Решение № 2303 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Анка Радева Кономаева и Христо Стефанов Гебеджиев, и двамата от гр. Варна, против решение № 973/4.07.2008 г. на Варненския административен съд, постановено по адм. д. № 567/2008 г., с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед № ДК-10-08/28.01.2008 г. на Началник РДНСК - Варна. Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват и представляват. Ответниците Николайчо Койчев Гинчев и Радка Ламбова Гинчева не се явяват и представляват, депозирано е писмено възражение по касационната жалба. Началникът на РДНСК - Варна, чрез юрк. Шалдупова, оспорва жалбата. Правилно съдът е преценил, че жалбоподателите не попадат в кръга на лицата по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, поради което не се явяват заинтересовани лица и нямат право да обжалват разрешението за строеж. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в законния срок от страни, участвали в административното производството, поради което е процесуално допустима. По съществото си същата е неоснователна, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. При правилно прилагане на материалния закон и обосновано, административният съд е приел като законосъобразна процесната заповед, издадена по реда на чл. 216 ЗУТ, с която компетентният орган е преценил като недопустимо оспорването на издадено строително разрешение за извършването на строеж: "основен ремонт на съществуваща жилищна сграда" в ПИ 1620, кв. 10, 29 м. р. гр. Варна, без да се изменя външното очертание в хоризонтално и вертикално отношение, със ЗП - 84, 56 кв. м., излагайки мотиви, че жалбоподателите нямат качеството на заинтересовани лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, която е специална, определя конкретна активна легитимация, чрез очертаване на тесен кръг от лица, относно които законодателят е признал наличие на правен интерес за обжалване на строителното разрешение. Жалбоподателите не са между тях и жалбата им законосъобразно е отхвърлена от началника на РДНСК, след като са собственици на съседния парцел - 1621, а не притежават качеството на възложител, собственик или носител на ограничени вещни права в процесния поземлен имот и не са лица, които има права да строят в чужд имот. Съгласно чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, началникът на РДНСК се произнася с мотивирана заповед по основателността на жалбата срещу разрешение за строеж едва след преценка на нейната допустимост, т. е. ако жалбата е допустима, тогава се произнася по съществото на оспорването. В случая до разглеждане на спора по същество не се е стигнало, затова и административният орган, и съдът, не са се произнасяли по направените възражения, ограничена от законовите норми е и настоящата инстанция - възраженията в касационната жалба са неоснователни. Първоинстанционният съд, като е приел, че заповедта е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби, е постановил обосновано и правилно решение, за което не са налице отменителни основания. Съдебният контрол е проведен цялостно и задълбочено, при точно конституиране на страните в процеса, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,