Решение № 11449 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11272/2014 г.

Решение № 11449 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11272/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Мария Георгиева Богданова от гр. София, чрез адвокат Ваня Константинова - САК, срещу отказ на министъра на образованието и науката, обективиран в писмо изх. № 94-8676 от 2.07.2014 г. на МОН, с който е отказано издаване на разрешение за закупуване на ведомствен апартамент. Оспорва отказа като незаконосъобразен и иска да бъде отменен. Излага доводи за немотивираност на акта, противоречие с материалноправни разпоредби и противоречие с целта на закона. Изложеният в отказа довод, че министерството има недостатъчен брой ведомствени жилища, не е нормативно въведено основание за продажбата на ведомствени жилища и не отговаря на фактическото положение. Отказът е мотивиран със стратегията на министерството, което е вътрешноведомствен акт и е в противоречие с разпоредбите, уреждащи начина на разпореждане с държавни имоти. Отказът противоречи на целта на закона, поради това че продажбата на държавни жилища се извършва за задоволяване на жилищните нужди на настанените в тях наематели. Ответникът по жалбата - министърът на образованието и науката, редовно призован, не се явява и не се представлява. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Правният интерес на жалбоподателката се обуславя от задължителното изискване на разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост за издаване на разрешение от ръководителя на ведомството за закупуване на ведомствено жилище. Това разрешение е елемент от сложен фактически състав, изискуем при сключването на гражданскоправна сделка. Самото разрешение по своя характер представлява индивидуален административен акт и отказът да бъде издаден засяга пряко и непосредствено правата на жалбоподателката. Предмет на оспорване по делото е изричен отказ на министъра на образованието и науката изх. № 94-8676 от 2.07.2014 г. да издаде разрешение за закупуване на апартамент № 712 (обединен) в бл. 159, вх. "Б", ет. 7, ж. к. "Дружба 1" - София. Отказът е издаден по молба от Мария Георгиева Богданова - служител в МОН, дирекция "Стопанска и счетоводна дейност", вх. № 94-8676 от 20.05.2014 г., с която на основание чл. 71 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост същата е изразила желание в качеството си на дългогодишен служител на министерството да закупи наетия от нея апартамент и е поискала да бъде издадено разрешение за закупуване на апартамента. Представените по делото писмени доказателства установяват, че процесният апартамент е държавна собственост, видно от АДС № 01016/13.07.1998 г., и с Решение № 193/05.09.1990 г. на МС е предоставен за управление и стопанисване на Министерството на образованието и науката. Жалбоподателката Мария Георгиева Богданова и семейството й са настанени в апартаменти № 712 и 713 в бл. 159, вх. "Б", ет. 7, ж. к. "Дружба 1" - София, със заповед № РД-09-236/6.10.1993 г. Впоследствие двата апартамента са преустроени и съединени в един общ апартамент с № 712. Между Мария Богданова и министерството е сключен договор за наем № 19/17.02.1999 г. От писмените доказателства по делото става ясно, че към момента на предаване на ползването върху ведомственото жилище Мария Богданова е била служител на Министерството на образованието и науката. По делото са приложени Стратегически насоки за управление и ползване на имоти - държавна собственост, в системата на Министерството на образованието и науката, утвърдени от министъра на образованието и науката през 2008 г. В т. 8 - "Управление на ведомствения жилищен фонд на Министерство на образованието и науката", е уредено, че свободният ведомствен жилищен фонд се предоставя под наем на служители на МОН по уредена процедура. Посочено е, че поради малкия наличен жилищен фонд същият да се отдава под наем и да не се издават разрешения от ръководителя на ведомството за продажба на ведомствени жилища. По искане на жалбоподателката е представена справка от министерството, от която е видно, че за периода от 1.01.2003 до 1.04.2015 г. Министерството на образованието и науката е издало едно разрешение за продажба на ведомствен апартамент - изх. № 800402-65/6.06.2003 г. Продажбата на държавни ведомствени жилища е уредена в разпоредбите на чл. 46 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и в чл. 70 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС). Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗДС държавните служители и служителите на трудово правоотношение в администрацията могат да придобият без търг недвижими имоти - жилища, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация и отговарят на условията, предвидени в ППЗДС. В разпоредбите на чл. 70 и сл. от ППЗДС се съдържат общите разпоредби за продажба на държавни жилища, като в чл. 73, ал. 2, т. 4 от правилника е посочено, че към молбата за закупуване на жилището, подадена до областния управител, молителят прилага разрешение от ръководителя на ведомството за закупуване на ведомственото жилище, в което е определена и продажната цена на имота. Предвид изложената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: Съгласно чл. 14, ал. 1 и 2 ЗДС министрите и ръководителите на другите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи - държавна собственост. Имотите и вещите - държавна собственост, се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин. С оглед на тези правомощия ръководителите на ведомства имат право на преценка дали да издадат исканото от тях разрешение за закупуване на ведомственото жилище. Преценката на ръководителя следва да бъде извършена в границите на оперативната самостоятелност, с която той разполага. В случая министърът на образованието и науката е изложил подробни мотиви за постановения от него отказ - недостатъчния брой оборотни ведомствени жилища, с които министерството разполага, и приетата Стратегия за управление и ползване на ведомствените жилища на министерството. Негово е правото да прецени нуждите на ведомството от ведомствени жилища и като следствие от това - дали да издаде разрешение за закупуването на ведомствен апартамент. Липсва законова разпоредба, която да задължава министъра да издава такива разрешения винаги, когато бъдат поискани. Преценката му се обуславя от предоставеното му право да управлява имотите - държавна собственост, в интерес на нуждите на ведомството. Представените Стратегически насоки за управление и ползване на имоти - държавна собственост, в системата на МОН са вътрешноведомствен акт и по своя характер не са задължителни. Но спазването им предопределя предвидимостта и последователността при издаването на административни актове от вида на обжалвания. Представената справка от министерството води до извод, че установената политика за управление на ведомствените жилища в Министерството на образованието и науката е последователно спазвана, предвид единствената продажба на ведомствено жилище през 2003 г. В подкрепа на този извод е изрично уредената в договора за наем клауза, че срокът на договора е до прекратяване на трудовото правоотношение на наемателя с МОН, със звена на МОН и изрично посочени в договора институции. Преценката на ръководителя на ведомството не се влияе от спазването на изискванията по чл. 71 ППЗДС. Тези предпоставки за продажбата на държавно жилище са общи, те важат за продажбата на държавните жилища (а не само на ведомствените) и се преценяват от областния управител към момента на сключване на гражданскоправната сделка. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност и при спазване на материалноправните разпоредби на ЗДС и ППЗДС. Не се установиха твърдените от жалбоподателката пороци на административния акт. Отказът е мотивиран, съобразен е с целта на ЗДС, конкретно с разпоредбата на чл. 14 ЗДС, и с него не се нарушават императивни норми, уреждащи разпореждането с държавни ведомствени жилища. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,