Решение № 13446 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2131/2016 г.

Решение № 13446 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2131/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени против решение № 4615/04.07.2014 г. по адм. дело № 5004/2013 г. на Административен съд С.-град /АССГ/. С решението, по жалбата на С. Х. А., от гр. К., уведомително писмо изх. № 02-100-6500/1215/30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, с което е отказано финансово подпомагане по подаденото от нея общо заявление за плащания по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. УИН 10/170511/38975, е отменено само в частта относно наложените санкции за бъдещ период общо в размер на 3 439.24 лв, а именно: по СЕПП - 1 588.28 лв, по СНДП - 48.3 лв и по НР1 - 1 802.66 лв, при което преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в тази част, съобразно дадените в мотивите на решението указания. Първата касационна жалба е подадена от С. Х. А., чрез процесуалния й представител адвокат Г. Д., срещу горепосоченото решение на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата й, срещу отказа за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-100-6500/1215/30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С нея са релевирани доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по които се претендира отмяната му в тази част, както и присъждане на направените по делото разноски. Втората касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. М., срещу решението в частта, с която уведомителното писмо е отменено като незаконосъобразно, относно определените санкции за бъдещ период, общо в размер на 3 439.24 лв - по СЕПП 1 588.28 лв, по СНДП 48.3 лв и по НР1 1802.66 лв, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Твърди се неправилност на обжалваното решение в тази му част, при което се прави искане за отмяната й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на двете касационните жалби. Счита, че касационната жалба на С. А. е неоснователна и предлага първоинстанционното решение като обосновано и правилно да бъде потвърдено в атакуваната от това физическо лице част, а тази, подадена от изпълнителния директор на ДФЗ - за основателна, при което дава заключение за наличието на основание за отмяна на първоинстанционното решение, в частта в която е постановена отмяна на наложените санкции за бъдещ период по СЕПП, СНДП и НР1 и преписката е върната за ново произнасяне по техния размер. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, по следните съображения: С решение № 4615/04.07.2014 г. по адм. дело № 5004/2013 г. на АССГ е отхвърлена жалбата на С. Х. А., против уведомително писмо изх. № 02-100-6500/1215/30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане по подаденото от нея общо заявление с УИН 10/170511/38975 за плащания по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., с което е прието, че са налице заявени за подпомагане площи по СЕПП и НР1 в размер на 7.09ха, а по СНДП - 1.61ха, които не се стопанисват от кандидата, а оттам и процентното им съотношение към общо заявените за подпомагане площи налага съобразно чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП /в приложимата редакция на закона преди изменението по ДВ бр. 40/2014 г./, отказ за подпомагането в размер на цялата поискана със заявлението сума, както и прилагането на санкции за бъдещ период по отношение на трите мерки. В частта, с която на С. А. е наложена санкция за бъдещ период общо в размер на 3 439.24 лв, и по-конкретно, по СЕПП - 1 588.28 лв, по СНДП - 48.3 лв и по НР1 - 1 802.66 лв, съдът е отменил атакувания акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания. По същество е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон, в оставената в сила част. Доколкото въз основа данните от заключението по допусната по делото съдебно-техническа експертиза, обосновано съдът е приел за установени обаче, различни от констатираните от административния орган, размери на недопустимите за подпомагане площи, а именно - по СЕПП и НР1 - по 5.96ха и по СНДП - 0.7ха, а оттам и изменен процент наддекларирани площи - по СЕПП възлизащ на 58.17%; по НР1 - на 63.43% и по СНДП - 21.18%, налагащ съответна промяна на наложените с уведомителното писмо санкции за бъдещ период по СЕПП и НР1, ведно с пълно отпадане на санкцията от 48.30 лв, наложена по СНДП, с оглед приложимите разпоредби на чл. 58, § 3 от Регламент 1122/2009 г. и чл. 16 от Регламент 65/2011 г. Така въз основа установеното от фактическа страна и приложимите материалноправни разпоредби, съдът правилно е отхвърлил жалбата на С. А., срещу отказа за финансово подпомагане, и отменил атакувания пред него акт, само в частта относно наложените санкции за бъдещ период, в която върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Във връзка с наведените в касационните жалби оплаквания следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани изводи за наличието на недопустими за подпомагане площи, но в по-малък от установения от административния орган размер по трите мерки, предвид данните от изслушаното по делото заключение по допуснатата СТЕ, което не е оспорено от страните и е възприето от съда като обективно и компетентно дадено. При това, правилен е направеният от съда извод, че административният орган в съответствие с приложимия материален закон е отказал плащане на недопустимите площи, при условията на чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /в горепосочената редакция/, съгласно който РА намалява размера на плащането или отказва плащане по схемата за подпомагане, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Предвид неотносимостта в процесния случай на обстоятелството попадат ли тези площи в допустимия слой /въведено като самостоятелно основание за отказ на подпомагането с последващите изменения на текста на чл. 43, ал. 3 ЗПЗП/, без значение за дължимата от съда преценка са и изложените в тази връзка доводи на процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ и представителя на Върховна административна прокуратура. Неоснователно е и направеното от пълномощника на С. А. възражение, относно неспазването на процедурата, установена в чл. 28, ал. 2 от Регламент 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. В случая С. А. е подала заявление за подпомагане по СЕПП, НР1 и СНДП за кампания 2011 г., неразделна част от което е таблицата на използваните парцели, с посочване на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира, като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блоковете на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва местонахождението им и декларира начина на ползване на земята. По подаденото общо заявление за подпомагане за 2011 г. с УИН: 10/170511/38975, е извършена задължителна проверка в ИСАК, съобразно чл. 37 ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2011 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел проверка изпълнени ли са условията за допустимост на подпомагането. Видно от данните по делото, по заявлението на А. са извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, и по-специално автоматичното им откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. Съгласно правилото на чл. 28 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., регламентиращ кръстосаните проверки, в глава II, наименована "Проверки, свързани с критериите за допустимост" от раздел I "Административни проверки", административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Но посочената разпоредба урежда правна възможност, но не и задължение на административния орган, при констатирани нередности в резултат кръстосаните проверки, да проведе други административни проверки и ако това е целесъобразно - проверка на място. В случая, по заявлението на А. е извършена кръстосана административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, каквато се прави на случаен принцип /метод на риск - анализ/ само на 5% от подадените заявления за подпомагане и в кръга на която извадка жалбоподателката не е попаднала. Поради това и обстоятелството, че такава проверка не е извършена, не сочи на закононарушение. Предвид гореизложеното и правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, обосновано и правилно съдът е приел, че издателят на атакувания пред него акт е установил наличието на посочените в последния фактически основания за отказ на поисканото подпомагане, и че са изпълнени законовите предпоставки за постановяване на атакувания отказ. По аргумент от чл. 170, ал. 2 АПК, в тежест на А. е било да докаже възраженията си, че площите, определени като недопустими за подпомагане, са неправилно изключени в цялост, но доказателства в тази връзка не са ангажирани. Видно от заключението на вещото лице, в случая действително е установено разминаване на посочените в уведомителното писмо, размери на недопустими площи, с действително стопанисваните от кандидата, но то променя процента на наддекларираните площи до степен, рефлектираща единствено върху размера на наложените санкции за бъдещ период. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните в двете касационни жалби основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора съдът не присъжда разноски с настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение