Решение № 13022 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8146/2009 г.

Решение № 13022 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8146/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР ан ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Георгиев Петров в качеството му на ЕТ "Кастория-Петър Петров" - гр. Варна срещу решение № 289/23.04.2009 г., постановено по адм. дело № 442/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 2552/14.10.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 1220/8.12.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна за определен данък за довнасяне по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 19 619, 32 лв. и лихви - 9 072, 19 лв. и за 2003 г. - данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 21 943, 72 лв. и лихви - 4 053,77 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора направените от съда правни изводи са неверни, а при съпоставката им - противоречиви. Касаторът се оплаква, че съдът не е изпълнил указанията на отменителното решение на ВАС, I отделение, включително и не били обсъдени допуснатите и изслушани от съда експертизи. В голямата си част в касационната жалба са изложени възражения пряко срещу ДРА, а не срещу съдебното решение, както е настоящето производство. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ДРА № 2552/14.10.2005 г., както и присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора адв. Манолова. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е постановил правилно решение, обсъждайки всички събрани по делото доказателства. Относно заключенията на вещите лица прокурорът счита, че с тях не се променя фактическата обстановка по делото, а представените договори за заеми не доказват, че сумите са реално предадени. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото е било за втори път на разглеждане пред Варненския окръжен съд, вследствие отменително решение № 7273/9.07.2007 г. по адм. дело № 10539/2006 г. на ВАС, I отделение по жалба на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. В това решение ВАС, I отделение е отменил първоинстанционното решение, тъй като отмяната на предходния ДРА е била на процесуално основание по повод уведомлението по чл. 109, ал. 6 ДПК (отм.), което е недопустимо. При новото разглеждане първоинстанционният съд е установил, че с оглед приетото от ревизиращите органи несъответствие между декларираните доходи и направените разходи от ревизирания данъчен субект, ревизията му е извършена на основание чл. 109, ал. 5 с анализ по реда на чл. 109, ал. 2, т. 2, 8, 14 и 16 ДПК (отм.). Съдът въз основа на доказателствата по делото и установения от ревизията анализ е приел, че за 2001 г. наличните средства и приходи на жалбоподателя възлизат на 2 758 лв., а извършените от него разходи на 58 747 лв., а за 2003 г. доходите му са в размер на 42 397, 77 лв., а направените разходи в размер на 121 941, 27 лв. Относно установяване произхода на средствата съдът е приел, че по време на ревизията жалбоподателят е представил за 2003 г. два договора за заем - 28.04.2003 г. и 30.04.2003 г., а за 2001 г. договори за заем от лицата Димитър Динков за 15 000 лв. и от Диню Марков и Цветана Маркова за 20 000 лв. В тази връзка в обжалваното съдебно решение е обсъден договора за заем съгласно правната му уредба в чл. 240 ЗЗД и е направен извод, че той представлява реален договор, който се сключва с предаване на вещта, но според съда по делото не е доказано, че именно на посочените в договорите дати сумите, дадени в заем са предадени. Обжалваното решение е правилно. Съдът правилно е анализирал доказателствата по делото и правилно е приложил разпоредбите на ЗЗД и ЗОДФЛ (отм.), касаещи спорните по делото въпроси. Представянето на договори за заем с недостоверни дати не води автоматично до извода, че те са реално изпълнени. Правилно съдът е отразил в решението си, че във всички договори е посочено, че сумите се предават на датите, на които те са сключени, но доказателства за реално предаване на сумите по делото няма. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ГПК (отм.), като се има предвид че представените по делото договори за заем са частни документи и за да имат те достоверни дати спрямо трети лица, включително и за данъчната администрация, следва те да бъдат надлежно заверени. Такива заверки липсват, поради което е законосъобразен извода на съда, че липсата на достоверни дати на договорите не доказват тяхното реално изпълнение, т. е. че посочените в тях суми са дадени в заем на касатора. Това е така, както се посочи по-горе, тъй като договорите за заем са частни документи и затова не се ползват с материална доказателствена сила. С касационната жалба отново са представени двата договора от 28.04 2003 г. и 30.04.2003 г., които са с нотариална заверка на същите дати, но през 2009 г. С нотариалната заверка на договорите през 2009 г. по никакъв начин не се доказва, че посочените в тях суми са дадени в заем на касатора на посочените дати през 2003 г. Заключенията на вещото лице (основно и допълнително) не променят направените от първоинстанционния съд и в настоящето решение правни изводи, тъй като вещото лице е изготвило няколко варианта на балансите на касовите наличности на касатора, вземайки предвид договорите за заем. Следователно, заключенията на вещото лице може да се приеме като достоверно и относимо към делото, ако се счете, че действително с процесните договори касаторът реално е получил посочените в тях суми като заем. В случая това не е доказано, поради което правилно и първоинстанционният съд не е кредитирал експертизата. Оплакването, че за други данъчни периоди, които не са предмет на спора, данъчната администрация е възприела представените договори за заем като годни доказателства е неотносимо към конкретния правен спор. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на приложимия материален закон, при спазване на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата и доводите и твърденията на страните и при правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни изводи, поради което решението му е и обосновано и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,