Решение № 13129 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7213/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Стратън България ЕООД, ЕИК 130519062, подадена чрез адв. Спасов срещу решение 2491 от 15.04.2024 г. постановено по адм. дело 1519/2024 г. по описа на Административен съд София- град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-22220422002829-091-001 / 06. 03. 2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената и изменена част с Решение 1505 /23.10.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи за нищожност на оспорения ревизионен акт, неотчетена от първоинстанционния съд. Оспорват се и изводите по съществото на спора. Иска отмяната на съдебния акт и на обжалвания ревизионния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна директорът на Дирекция ОДОП София чрез юрк. Калоферова в съдебно заседание оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Ревизионен акт Р-22220422002829-091-001 / 06. 03. 2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената и изменена част с Решение 1505 / 23. 10. 2023 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. София, при ЦУ на НАП, с която на Стратън България ЕООД са определени задължения за корпоративен данък в общ размер на 90 035,84 лв. и лихви в размер на 9 121,78 лв. От фактическа страна в хода на ревизионното производство е установено, че Стратън България ЕООД е получател по заеми с договорена лихва от дружествата ПРОПЪРТИ ИНВЕСТМЪНТ ЕООД и АЛФА ЕМ ТРЕЙД ЕООД, за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., както и че е предоставило заеми на дружествата ИМУНОТЕХ ЛАБОРАТОРИЕС БГ ООД, БОЯНА 9 ООД, ЛОЗЕН ДИВЕЛОПМЪНТ ООД и ФИЛЪР ИНВЕСТМЪНТС ЛИМИТИД с договорена лихва, като не са начислявани разходи за лихва за получените заеми и приходи от лихва по предоставените заеми. Предвид установеното с издадения ревизионен акт са извършени корекции на финансовия резултат, като на основание чл. 78 от ЗКПО в намаление на счетоводния финансов резултат са посочени разходи за лихви, а в частта на увеличенията на счетоводния финансов резултат са отразени приходи от лихви. На следващо място е установено, че към 01.01.2021 г. началното салдо на водената от ревизираното лице сметка 499 Други кредитори е в размер на 741 839 лева. Задължението произтича от договор за цесия от 03.12.2013 г. с кредитор ДИ ЕС АР ИНВЕСТМЪНТ ЛИМИТИД - дружество, регистрирано в Кипър, като самия договор не е представен в хода на ревизията. В хода на ревизионното производство от страна на ревизираното дружество е представило копие на договор за заместване в дълг от 21.12.2021 г., според който кредиторът ДИ ЕС АР ИНВЕСТМЪНТС ЛИМИТИД е освободил СТРАТЪН БЪЛГАРИЯ ЕООД като първоначален длъжник (заемополучател) от всички негови задължения за връщане на общата дължима сума, произтичаща от договора за цесия от 03.12.2013 г., актуализиран със задълженията в резултат на вливане, която към 21.12.2021г. е в размер на 741 839 лв. Поемателят ФИЛЪР ИНВЕСТМЪНТС ЛИМИТИД, който е едноличен собственик на капитала на ревизираното дружество, е заместил безусловно първоначалния длъжник в отношенията към кредитора за връщане на общата дължима сума. Представен е и договор от 22.12.2021 г., съгласно който поетото от ФИЛЪР ИНВЕСТМЪНТС ЛИМИТИД задължение към ДИ ЕС АР ИНВЕСТМЪНТС ЛИМИТИД по договор за цесия от 03.12.2013 г. за връщане на сумата от 741 839 лв. ще се счита занапред като отношения по повод договор за заем и посочената сума ще се третира като даден паричен заем на ревизираното лице със срок за погасяване 10 години при лихва от 5%. Приходните органи не са кредитирали така представения договор от 22.12.2021 г., като са обосновали приложението на чл.46, ал. 1 ЗКПО за увеличение на счетоводния финансов резултат за 2021 г. с размера на задължението от 741 839 лв. и е счетено, че същата представлява неотчетен от ревизираното лице приход. Вследствие извършените корекции за периода е формиран данъчен финансов резултат - печалба в размер на 763 434,23 лв. и е установен корпоративен данък в размер на 76 343,42 лв. При така установената фактическа обстановка административният съд е анализирал разпоредбата на чл. 78 ЗКПО и е приел за безспорно, че Стратън България ЕООД не е отчитало нито приходи от лихви, нито разходи за лихви, което е установено от представените оборотни ведомости, главни книги и счетоводни регистри, в които такива отразявания няма. Предвид това е приел, че правилно е преобразуван финансовия резултат на жалбоподателя, както в посока увеличение, така и в посока намаление с размера на неотчетените приходи от лихви по предоставени заеми и разходи за лихви във връзка с получени заеми. На следващо място съдът е приел, че ревизираното дружество е следвало да отпише задължението от 741 839 лева и да признае приход през 2021 г. на основание чл.46, ал.1 ЗКПО. Доколкото съдържанието на договора за цесия от 2013 г. не е известно, е прието, че органите по приходите правилно и законосъобразно са извършили корекция през 2021 г., когато задължението по същия е прехвърлено към друго лице. Видно от договора от 21.12.2021 г. /чл. 2, ал. 1/ първоначалният длъжник Стратън България ЕООД се освобождава от задължението за връщане на общата дължима сума към кредитора. Съдът не е кредитирал представеният с възражението срещу РД нов договор от 22.12.2021 г. със срок за погасяване 10 години като е прието, че същият води до извод за преднамерени действия с цел заобикаляне на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Възражението за нищожност на ревизионния акт се повдига за първи път с касационната жалба. Същото се преценява от настоящата инстанция като неоснователно. Първостепенният съд правилно е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи по приходите, създадени е като електронен документ и е подписан с валиден КЕП. Видно от административната преписка, приложена към първоинстанционното дело - ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ и са представени както на хартиен носител, така и на 1 бр. CD диск. Установява се, че върху представените на хартиен носител ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА има следното отбелязване: Настоящият документ е издаден чрез ИС Контрол, като електронен документ, подписан с електронен подпис от , като именно това са необходимите отбелязвания, служещи като индикация, че създадените като електронни документи са надлежно оформени с подписи от органите по приходите с оглед изискванията на чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК. Документите са представени пред административния съд на електронен носител. Произнасяйки се по съществото на делото, административния съд е изяснил спора от фактическа страна и е обсъдил обстоятелствата, въз основа на които е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството и е установено задължение за корпоративен данък за периода 2018 г. - 2021 г. Правилен е изводът на административният съд за доказаност и обоснованост на констатациите на ревизиращите органи за извършени корекции на финансовия резултат на основание чл. 78 от ЗКПО в намаление на счетоводния финансов резултат с разходи за лихви, а в частта на увеличенията на счетоводния финансов резултат с отразени приходи от лихви. Това се подкрепя и установява и от клаузите на посочените в РД договори, като по отношение на корекциите в касационната жалба не са изложени възражения. На следващо място, правилно на основание чл. 46, ал. 1 ЗКПО е направена корекция на финансовия резултат на дружеството за 2021 г. Съгласно нормата на чл. 46, ал.1, т. 1 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на ДЗЛ, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. Съгласно ал.2 на цитираната норма, алинея 1 не се прилага, когато в годината на настъпване на обстоятелство по ал. 1 задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на задължението. В същия смисъл е и т.2, раздел Г от приложение към СС 18 Приходи, според която приходът от отписано задължение се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията. В процесния случай правилно административният съд е съобразил, че доколкото не е представен и не е ясно какво е съдържанието на договора от 03.12.2013 г. с кредитор ДИ ЕС АР ИНВЕСТМЪНТ ЛИМИТИД - дружество, регистрирано в Кипър, не може да бъде съобразен заложеният в него срок за погасяване на задължението. Наред с това, видно от представения договор за заместване в дълг от 21.12.2021 г., кредиторът ДИ ЕС АР ИНВЕСТМЪНТС ЛИМИТИД е освободил СТРАТЪН БЪЛГАРИЯ ЕООД като първоначален длъжник (заемополучател) от всички негови задължения за връщане на общата дължима сума, произтичаща от договора за цесия от 03.12.2013г., актуализиран със задълженията в резултат на вливане, която към 21.12.2021г. е в размер на 741 839 лв. Предвид изложеното, правилно съдът е приел за обоснована извършената корекция на СФР през 2021 г., когато задължението по същия е прехвърлено към друго лице. Неоснователно е възражението изложено в касационната жалба, че данъчната администрация и първоинстанционния съд неправилно не са кредитирали представения договор от 22.12.2021 г. Страните по договора са свързани лица, поради което е логично за целите на получаване на данъчно предимство подписването на такъв документ да е възможен в хода на ревизионното производство. На следващо място, представеният договор е частен писмен документ, което означава, че формалната доказателствена сила на документа не обхваща датата и мястото на съставянето му, които факти имат значение за спора относно законосъобразността на процесния РА. Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, на основание чл.161, ал. 1, изр. 2 ДОПК и чл. 8, ал. 1 ,т. 6 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на Национална агенция по приходите следва да се присъдят разноски в общ размер на 10 582,60 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение