Решение № 1978 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11566/2013 г.

Решение № 1978 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11566/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1624 от 20.06.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 4119/2012 г., както следва: 1. на Общински съвет - Варна срещу решението, в частта, с която е отменено решение № 552-6/26-27.07.2012 г. на ОС-Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на кв. Изгрев, гр. Варна, включващ: м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м. "Кокарджа", в частта му по отношение на ПИ с идентификатор № 10135.2552.1256, включен в отредения УПИ I - за училище, детска ясла, детски дом, кв. 158 и в частта на ПИ 1256 относно предвидената обслужваща улица VI клас и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда и 2. на Борислав Георгиев Георгиев и Димитър Георгиев Георгиев и двамата от гр. Варна срещу решението, в частта с която е отхвърлена жалбата им срещу същото решение на ОС - Варна по отношение на ПИ 1256 относно предвидените улици от IV и V клас. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Касаторите Борислав Георгиев и Димитър Георгиев оспорват подадената от Общински съвет - Варна касационна жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният ПУР в частта за ПИ 1256, включен в отредения УПИ I - за училище, детска ясла, детски дом и в частта на ПИ 1256 относно предвидената обслужваща улица VI клас е незаконосъобразен - одобрен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. В останалата част относно предвидените улици от IV и V клас решението е счетено за законосъобразно без наличие на основания за отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ, е различен от плана по ал. 1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. При одобряването на този план не се спазва ограничението за отчуждаване на имот до 25 % от неговата площ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1 - 6 от закона. Съответен на приложимия материален закон е изводът на съда, че отредените в УПИ I обекти - за училище, детска ясла и детски дом като обекти на социалната инфраструктура (§ 5, т. 75 ДР на ЗУТ) не биха могли да бъдат предмет на ПУР по чл. 16, ал. 7 ЗУТ и че въз основа на такъв план недвижими имоти-собственост на юридически и физически лица, не могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и на ЗОС, защото не са сред изчерпателно изброените в чл. 205, ал. 1 ЗУТ обекти. Те биха могли да бъдат предмет на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, какъвто оспорвания не е. Като е приел, че в частта, касаеща отреждането на УПИ I - за училище, детска ясла, детски дом, решението на ОС-Варна противоречи на чл. 16, ал. 7 от ЗУТ и е незаконосъобразно, съдът е постановил правилно решение. От събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице, се установява, че ПУР в частта по отношение на улицата, северно от ПИ 1256 (IV клас) и улицата, западно от ПИ 1256 (V клас) е съобразен със съществуващата улична мрежа, класификацията на проектната улична мрежа, техническите характеристики, съгласно Наредба № 2/2004 г. за ППКТСУТ, съществуващото застрояване, съществуващата и бъдеща подземна инфраструктура. Оспореният план в тази част е законосъобразен, отговаря на изискванията за икономичност /чл. 108, ал. 5 ЗУТ/ и съразмерност /чл. 6, ал. 2 АПК/, затова оспорването му правилно е отхвърлено с обжалваното решение. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,