Решение № 11867 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5371/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национален осигурителен институт (НОИ), чрез гл. юрк. Белева, против решение 516/11.04.2024 г., постановено по адм. дело 77/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали (АС - Кърджали), с което е осъден да заплати на Е. А. М. сума в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по административно обжалване по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Разпореждане 2113-08-1321#4/10.08.2023 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба 26.02.2024г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с решение на СЕС по дело С-438/22 и че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерно висок. Иска обезсилване на обжалваното съдебно решение като недопустимо, алтернативто да бъде отменено като незаконосъобразно и се отхвърли предявената искова претенция като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че жалбата е основателна. Ответната страна - Е. А. М., чрез адв. М. Бозов, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение на основание чл. 203 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, АС - Кърджали е осъдил НОИ, да заплати на Е. А. М. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение при административно обжалване на Разпореждане 2113-08-1321#4/10.08.2023 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Кърджали, потвърдено от горестоящия административен орган, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С влязло в законна сила Решение 424/22.12.2023 г., постановено по адм.д. 416/2023 г. по описа на АС-Кърджали, е отменено като незаконосъобразно Решение 2153-08-222/05.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали и потвърденото с него Разпореждане 2113-08-1321#4/10.08.2023 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Кърджали. За да достигне до този резултат съдът е намерил за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт, издаден от административен орган - решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали и потвърденото с него разпореждане. Съдът на следващо място е приел, че от незаконосъобразния акт процесното разпореждане, потвърдено от горестоящия административен орган, са претърпени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на процесното разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, впоследствие отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Посочил е, че направеният разход за адвокатско възнаграждение е именно във връзка с оспорване на Разпореждане 2113-08-1321#4/10.08.2023 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Кърджали, което се явява реално настъпила имуществена вреда. Исковата претенция за обезщетение е преценил за основателна в размер на 500 лв., каквато сума е заплатила ищцата, ведно със законната лихва, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебното решение. Съдът е сезиран с редовна искова молба и се е произнесъл в рамките на петитума и търсената защита. Извършена е проверка за редовност и допустимост на исковата молба на Е. М., като първоинстанционният съд правилно е направил преценка, че искането е допустимо и редовно извършено. Тезата на касатора, че ищецът не е имал право на възстановяване на сторените разноски не обосновава извод за недопустимост на съдебното решение, доколкото представлява въпрос по съществото на спора. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът, издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения - чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая е налице административен акт, отменен по съдебен ред. Производството по оспорване на Разпореждане 2113-08-1321#4/10.08.2023 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Кърджали се е развило по реда на КСО, като е преминало през задължителната фаза на оспорването по административен ред. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предвид наличието на изричната разпоредба на чл. 120, ал. 2 от КСО, която обосновава недължимост на платеното адвокатско възнаграждение. Тук следва да се посочи, че с Решение 6/05.06.2025 г. по к. дело 28/2024 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 110 от 1999 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 25 от 2025 г.) и от нея не могат да се черпят аргументи за недължимост на претенцията. Съгласно Решение 22 от 31 октомври 1995 г. на Конституционния съд, когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда. Според старата редакция на чл.120, ал.2 от КСО (Обн. ДВ. бр.110 от 17 декември 1999г.) при уважаване на жалбата, жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част. Нормата на чл. 117, ал. 1 КСО предвижда пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт да се подават жалби, като в т. 2, б. а са посочени разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Обжалването по административен ред е задължително, доколкото в чл. 118, ал. 1 КСО е регламентирано, че пред административен съд може да се обжалва решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 56 от същата - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Издаденото решение на директор на ТП на НОИ - Кърджали не съдържа разпореждане относно разноските, поради забраната на КСО. Следователно за страната при оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на разпоредбите на основния закон и на принципите на правовата държава. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производствата по чл. 117 КСО при обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. Административният орган с издаването на атакувания административен акт е дал повод на лицето да потърси адвокатска защита. С оглед което, за лицето не е налице друг ред за защита и репариране на имуществените вредите, претърпени в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на издаденото му разпореждане по административен ред пред горестоящия орган, освен този по ЗОДОВ. Доказано е наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт - отменен по съдебен ред; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат необходимостта поради липса на специални юридически знания лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. В случая е доказано по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. По делото на АС -Кърджали е приложен в оригинал Договор за правна защита и съдействие 92/11.09.2023 г., съгласно който Е. А. М. е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда намаление на имуществото на засегнатото лице с размера на адвокатското възнаграждение, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. По отношение на възражението на касатора относно размера на обезщетението като определен в размера на заплатения адвокатски хонорар по Наредба 1 от 9 юли за минималните адвокатски възнаграждения и несъобразяване на първоинстанционния съд с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящата инстанция намира, че определеният размер отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие и не следва да бъде определяно обезщетение в размер под минималния определен по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). С оглед изложеното, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, следва на ответната страна да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 500 лева за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 14.05.2024 г. По отношение на възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната по настоящото производство страна настоящата инстанция намира същото за неоснователно, доколкото възнаграждението е уговорено в минималния размер съгласно Наредба 1 от 09.07.2004г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение