Решение № 4895 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3933/2015 г.

Решение № 4895 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3933/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) Образувано е по касационната жалба на Емил Илиев Илиев срещу решение № 6 от 4.02.2015 г., постановено по адм. дело № 169/2014 г. по описа на Административен съд - Силистра. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество на спора, с което да задължи директора на дирекция "Правно-нормативна дейност" към МВР да предостави заявения достъп до обществена информация, така както е поискана със Заявление от 22.07.2014 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Ответната в производството страна - Директорът на дирекция "Правно-нормативна дейност" към Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Емил Илиев Илиев, срещу писмо рeг. № 812104-61/5.08.2014 г. на директора на дирекция "Правно-нормативна дейност" към МВР, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация относно: 1. броя на спрени от движение моторни превозни средства (МПС) за периода на изтеклата предходна 2013 г., на основание и във връзка с предоставеното правомощие на съдебните изпълнители по чл. 431, ал. 6 от ГПК, с постановление да задължат органите на изпълнителната власт (МВР), независимо и извън възможността, която предлагат разпоредбите на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. на МВР, за определен период от време да спират от движение МПС собственост на длъжници по изпълнителни дела; 2. броя на спрени от движение моторни превозни средства за периода на изтеклата предходна 2013 г., по отношение на които са извършени действия по отчета на МПС, по смисъла на чл. 34 от Наредба № 1-45/24.03.2000 г. на МВР, въз основа на актове за временно спиране от движение, издадени съответно от три категории групи оправомощени по нормативен акт органи: а/ съдебни органи; б/ митнически органи; в/ органи на Национална агенция за приходите. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в определената законовоизискуема форма, съдържа мотиви, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и да мотивират неговата отмяна. Постановеният административен акт е съответен на материалноправните норми и на целта на закона. Възприети за правилни и законосъобразни са мотивите на органа, обосновали отказа с невъзможността заявлението да бъде разгледано по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Приема се, че се иска предоставяне на информация, за която е предвиден специален ред в друг закон и съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ този закон не намира приложение. При липса на правна възможност за приложение на ЗДОИ, министърът на вътрешните работи не е компетентен орган да даде отговор на заявлението. Исканата информация следва да бъде предоставена по реда на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г.), след заплащане на определената държавна такса в чл. 28, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в МВР по Закона за държавните такси. Между страните липсва спор относно факти. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗДОИ. Настоящата инстанция намира, че въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон. Изводите, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми и целта на ЗДОИ са законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства. Правилно е заключението на решаващия съд, че реда за получаване на исканата информация е специален, установен в Закона за движението по пътищата и Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, поради което на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ същият е неприложим. С разпоредбата на чл. 41, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България се регламентира едно от основните човешки права - правото на достъп до информация, което е безспорно. Правото на достъп до информация е част от т. н. комуникационни права и свободи на гражданите, регламентирани в чл. 39, 40 и 41 от Конституцията. Посочените конституционни разпоредби и в частност значимостта на правото на достъп до информация, е предмет на тълкуване и от страна на Конституционният съд, което същият е сторил с решение № 7 от 4.06.1996 г. по конституционно дело № 1/1996 г. Отчитайки изключителната значимост на правото на достъп до информация Конституционният съд изрично сочи, че нормата на чл. 41, ал. 2 от Конституцията гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган по въпроси, които представляват за тях законен интерес. В посоченото решение според Конституционният съд квалификацията "законен" служи, за да обозначи правото на отделните граждани въобще да търсят съответната информация и предоставя нормативна регламентация на хипотезите, в които това право може да се осъществи на базата на конституционното изискване. Съгласно гореизложеното, в съответствие с конституционната разпоредба и даденото от Конституционния съд нейно тълкуване, законодателят е предвидил различни правни средства за достъп до информация с оглед на произход, съдържание и значение на информацията за правните субекти. Така Законът за достъп до обществената информация регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която същият този закон регламентира и обхваща всяка информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Именно по отношение на тази информация законодателят е установил изричното задължение за органите, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, да я предоставят. В същото време обаче Законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Друг ред се съдържа в чл. 142, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който министърът на вътрешните работи определя ред за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрираните пътни превозни средства на заинтересованите лица. Службата за регистриране е задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да съдържат информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за заявителя на справката и целите, за които се искат данните. Видно е, че законодателят е предвидил различни способи за упражняване на правото на достъп до информация и с оглед на качеството, което търсещото информация лице има. Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е издадена от министъра на вътрешните работи по делегация от чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от Закона за движението по пътищата. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от касационния жалбоподател, в размер на 400.00 лева, определено в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение,