Решение № 4119 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12717/2011 г.

Решение № 4119 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12717/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Бечо Танев Гигов против решение по адм. д. № 328/2011 г. по описа на Административен съд- Пловдив. Иска отмяна на решението и уважаване на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ като развива подробни доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила поради извращаване на факти, липсата на анализ по събраните доказателства. Никога не се е явявал на ТЕЛК и никога не е бил освидетелстван, защото е здрав човек, поради което не е трябвало да му отнемат категориите за управление на МПС, както е постановено с решение № 67/8.01.2010 г. на АС-София. Иска отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Ответниците Транспортна централна лекарска комисия гр. София и Транспортна областна лекарска комисия гр. Пловдив оспорват касационната жалба. Транспортна областна лекарска комисия гр. Пловдив развива съображения за недопустимост на съдебното решение срещу комисиите, а не срещу Многопрофилна транспортна болница Пловдив. Няма яснота какви вреди са претърпени и от какви действия и бездействия на длъжностни лица или от административни актове, поради което исковата молба е нередовна. Не е налице причинна връзка между трита административни акта и твърденията на ищеца, за вреди от прекратени правоотношения с "Хелрос бус". Транспортна централна лекарска комисия гр. София е подала частна жалба срещу решението на съда в частта, в която са присъдени разноски, като твърди, че неправилно размера е занижен. Развива подробни съображения: Върховният административен съд, като взе предвид, че жалбите са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустима. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и при спазване на принципа на служебното начало, настоящият съдебен състав извърши проверка по допустимостта на съдебния акт и намира, че решението е недопустимо като постановено в нарушение на чл. 205 от АПК и чл. 6, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Първоначално исковата молба на Бечо Танев Гигов е подадена до Окръжен съд Пловдив. Предявени са субективно и обективно съединени искове срещу Многопрофилна транспортна болница Пловдив, гр. Пловдив, Транспортна областна лекарска комисия (ТОЛЕК) и Транспортна централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК) към Национална многопрофилна транспортна болница. Твърди, че след издаване на протокол № 299/7.06.2007 г. на ТОЛЕК-Пловдив животът му се превърнал в ад, защото му е прекратен договор с ЕТ"Грация-Валя Симеонова", към която е работел като професионален шофьор, лишен е от категории "Д, Е, Т и М" като резултат от оспорването на решения на ТОЛЕК и ТЦЛЕК, издадени по реда на Наредба № 31/1999 г. за проверка на особени случаи на физическа годност. Със съдебно решение на АС-София град по адм. д. № 1671/2009 г. двата акта са отменени, а преписката е върната за възстановяване на отнетите категории, вследствие на което с Решение № 253/27.05.2010 г. на ТЦЕЛК са възстановени всичките категории. Във връзка с отменените актове твърди, че е претърпял имуществени вреди от 32 000 лева за изгубена работа, както и неимуществени вреди- психическо безспокойство и дискомфорт, психически стрес, които оценява и претендира в размер на 10 000 лева. С допълнителна молба е уточнил исковата молба и посочва, че претендира вреди в периода от 7.06.2007 г. до 17.11.2010 г. настъпили от протокол № 299/7.06.2007 г. на ТОЛЕК Пловдив към МТБ-Пловдив, Протокол № 508/6.12.2007 г. на ТЦЛЕК- София към НМТБ и Протокол № 486/4.12.2008 г. на ТЦЛК към НМТБ София. Окръжен съд Пловдив е препратил по подсъдност делото на Административен съд-Пловдив, който с разпореждане от 2.03.2011 г. конституирал на ответната страна Транспортна областна лекарска комисия Пловдив към МТБ-Пловдив и Транспортна централна лекарска комисия към НМТБ "Цар Борис". Спрямо двамата ответника е постановено и решение № 1031/13.06.2011 г. по описа на Административен съд Пловдив. Решението следва да се обезсили, а делото да се прекрати по исковете предявени срещу ТОЛЕК и ТЦЛЕК. Съгласно чл. 2 от ПРАВИЛНИК за устройството и дейността на многопрофилните транспортни болници към Министерството на транспорта (Загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 2005 г.) многопрофилните болници са лечебни заведения за активно лечение по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и са юридически лица на бюджетна издръжка. Съгласно чл. 5 от Правилника в многопрофилните транспортни болници функционират транспортни областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК), чийто състав се определя със заповед на директора на болницата, а в Националната многопрофилна транспортна болница "Цар Борис III" функционира и Транспортна централна лекарска експертна комисия (ТЦЛЕК), чийто състав се определя със заповед на министъра на транспорта. Съдът е разгледал исковете насочени срещу ТОЛЕК и ТЦЛЕК, които са ненадлежна страна и неправосубектни, защото нямат качеството на юридическо лице. Законодателят изрично е посочил, че в производството по чл. 203- чл. 207 от АПК искът се насочва срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са настъпили вреди. В този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, като чл. 205 от АПК регламентира срещу кого трябва да се насочи претенцията и от когото може да се иска обезщетение. Искове предявени срещу административния орган, който не е правосубектен по смисъла на гражданското право, са недопустими. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК или да прекрати образуваното съдебното производство. Съдът няма задължение да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си. Ако обаче искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявен срещу ненадлежна страна, както в случая е предявен срещу експертните лекарски комисии, е длъжен да го остави без разглеждане и да прекрати делото. Като не е сторил това по отношение предявените срещу ТОЛЕК и ТЦЕЛК искове, съдът е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили. Първият ответник посочен в исковата молба е Многопрофилна транспортна болница- Пловдив, която е юридическо лице, а в състава на ТОЛЕК към този ответник са включени лица, посочени със заповед на директора на болницата. Поради това болницата е надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК и т. 6 от ТР № 3 по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Този ответник обаче нито е конституиран от съда, нито е призоваван, а с постановеното решение спрямо него няма и произнасяне. Тази непълнота на съдебния акт не може да бъде отстранена по реда на инстанционния съдебен контрол, защото спрямо болницата няма постановен съдебен акт, а в касационната жалба няма оплакване, което да може да се приеме като молба за допълване на съдебно решение. По изложените съображения след обезсилване на решението и оставяне без разглеждане на исковете срещу двете експертни комисии, делото следва да бъде прекратено изцяло по отношение на двамата ответника. За допустимостта на съдебното решение касационната инстанция следи служебно и при липсата на доводи в тази насока. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК и чл. 270, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, III отделение